ЕС с иновативни стратегии за депортиране на имигранти: Какви са новите мерки?

Официални данни показват, че миналата година са били получени 1,1 млн. молби за убежище в Европа, което е с 18% повече спрямо 2022-а. На 484 160 от тях е отказано да останат в европейски държави, но само 91 465 души са били депортирани

Обмисля създаване на центрове за задържане в държави извън блока

Европейските лидери са все по-притиснати да предприемат бързи и ефикасни решения срещу нелегалната имиграция в ЕС. Темата стана особено гореща в няколко държави членки, където крайната десница бележи възход. Някои от засегнатите страни вече въведоха самостоятелни мерки като Германия, Италия и Австрия например, които върнаха граничния контрол. Полша пък предупреди, че няма да реализира повече никакви европейски идеи относно имиграцията, ако те застрашават нейната сигурност.

“Трябва да направим така, че в ЕС да станем по-малко атрактивни за хора, които злоупотребяват със системата.

Всъщност виждаме, че много от тях избягват процедурите за депортиране”, заяви австрийският вътрешен министър Герхард Карнер.

Официални данни показват, че миналата година са били получени 1,1 млн. молби за убежище в Европа, което е с 18% повече спрямо 2022-а. На 484 160 от тях е отказано да останат в европейски държави, но само 91 465 души са били депортирани. Германия е водеща дестинация за търсещите убежище, следвана от Испания и Италия, което обяснява и защо точно тези държави настояват за по-бързи решения.

Италианското правителство даже вече проправи пътя към някои иновативни начини за недопускане на нежелани чужденци. То сключи 5-годишно споразумение с Албания, по силата на което страната ще приема до 3000 имигранти месечно, които се опитват да влязат в Италия през Средиземно море. Първоначалната им проверка ще се прави от италиански гранични служители на борда на спасителни кораби, след което ще се транспортират към два центъра в Албания, за да изчакат окончателното разглеждане на молбите си за убежище.

Първият е на 66 км югозападно от столицата Тирана. Представлява комплекс от жилищна сграда, малка болница и помещения за задържане, около които се вие метална ограда с височина 5 метра и с бодлива тел на върха. Вторият център е в Джагър, на около 20 километра източно от първия. Той ще бъде използван за настаняване на мигранти по време на обработка на молбите им за убежище. Италия ще плати на Албания 670 млн. евро, за да може да използва тези две места за срок от пет години и да държи в тях имигранти. Тя се надява по този начин да може по-лесно да депортира онези, които не отговарят на критериите за бежански статут.

Правозащитни организации разкритикуваха този подход на крайнодесния италиански министър-председател Джорджа Мелони за справяне с имиграцията. Нарекоха го опасен прецедент, тъй като на италианското правосъдие ще бъде далеч по-трудно да разглежда молби и жалби на хора, търсещи убежище, когато те се намират в друга държава, и то извън ЕС. Има опасения, че в някои случаи дори може да се стигне до нарушаване на човешки права. Сходни притеснения изрази и ООН, която открито се противопостави на сключването на подобни споразумения.

Според ЕК обаче няма нарушаване на европейското право. Председателят ѝ Урсула фон дер Лайен дори определи подхода на Италия като “пример за мислене извън рамките”. Тя изпрати писмо до 27-те държави - членки на ЕС, с което ги информира, че ЕК ще предложи ново законодателство за нелегалната имиграция. То ще задължи европейските страни да си сътрудничат по отношение на връщаните лица, за да стане процесът по депортиране по-ефективен.

Те трябва да създадат “ниво на хармонизация и доверие”, така че всяка държава - членка на ЕС, да признава решението на другата. Това ще гарантира, че “мигрантите, които са били обект на решение за връщане в една държава, не могат да се възползват от вратички в системата, “за да избегнат депортиране, докато се намират в друга страна от ЕС”, се посочва в писмото на председателя на ЕК.

След дълги дискусии в началото на годината членовете на Евросъюза се споразумяха за реформа на общата система за убежище, създадена през 2019 г. Промените предвиждаха точно затягане на правилата за депортиране и възможност за бързо обработване на молби за убежище още на въшната граница на ЕС, от която е част и България. Новите разпоредби трябваше да влязат в сила през 2026 г., но 15 европейски държави настояват за по-бързи и ефективни мерки, пише 24 часа.

Сред тях е Полша, която смята, че Русия и Беларус умишлено изпращат нелегални мигранти по нейните граници, за да дестабилизират ситуацията в ЕС. Полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му иска да се откаже от някои разпоредби на европейското законодателство за убежище, за да се справи с този проблем.

Полша и Чехия се стремят към въвеждане на по-строги правила в Евросъюза за предоставяне на убежище и възможност за отказ на нелегални имигранти по външните граници на ЕС. В същото време двете страни призовават за премахване на граничния контрол по вътрешните граници на ЕС, който в момента се извършва активно от Германия в опит да намали влизащите незаконно чужденци на своя територия, които вече са били в други европейски държави.

Така, макар и да се смята за спорен, подходът на Италия за изграждане на мигрантски хъбове в държави извън ЕС става все по-популярен сред европейските лидери. Британският вестник “Таймс” съобщи, че в Брюксел се разработват планове за създаване на още лагери за депортиране в съседни страни, които искат да се присъединят към блока и са готови да си сътрудничат с него по този проблем. Сред тях са Сърбия, Албания и Молдова. Тирана обаче вече заяви, че няма да домакинства на повече мигрантски центрове, освен на вече изградените от Италия на албанска територия.

“За мен е важно да имаме повече европейски решения за намаляване на нелегалната миграция. Това означава, че искаме да защитаваме по-добре външните граници и да изпълняваме процедурата там по разглеждане на молбите за убежище за тези, които имат малки изгледи за успех в получаването на закрила в Европа. Смятам, че това е единственият начин за разрешаване на миграционната ситуация в дългосрочен план”, коментира германският вътрешен министър Нанси Фезер.

Германия вече обяви, че ще намали обезщетенията за бежанци, изправени пред депортиране като част от пакет със строги мерки, изготвен в отговор на терористична атака в град Солинген. Там 26-годишен сириец намушка до смърт трима души и рани осем. Терористичната групировка “Ислямска държава” пое отговорност за нападението с нож, което не само шокира германското общество, но и предизвика вълна от гняв. Тя бе продиктувана от информация, че извършителят на кървавото нападение е трябвало да бъде депортиран миналата година в България - страната, през която за първи път е влязъл в ЕС и където за първи път е подал молба за убежище. Когато германските власти отиват да го търсят на посочения адрес, не го откриват. Така след 6-месечен престой в Германия той става нейна отговорност.

Депортирането е трябвало да бъде извършено съгласно Дъблинското споразумение на ЕС. То предвижда молбите за убежище да бъдат оценявани от страната, в която за първи път имигрантите са пристигнали на територията на съюза, а не там, където са се озовали. Държави като Гърция и Италия, които са подложени на сериозен миграционен натиск, обаче смятат, че това не може да бъде само тяхна отговорност. Те настояват или за споделен подход между европейските държави за приемане на бежанци, или отказващите да участват в такъв процес да плащат на тези държави, които го правят.