Европейската сметна палата установи: Ръст на нередовните разходи в бюджета на ЕС за 2023 г.

Има увеличение на процента грешки в разходите от бюджета на ЕС - това е констатацията на Европейската сметна палата (ЕСП) в публикувания преди дни доклад за 2023 г. Одиторите предупреждават и за нарастващите финансови рискове пред бюджета на ЕС поради рекордното ниво на дълг, военната агресия на Русия в Украйна и високата инфлация. 

Изчисленият процент грешки се измерва спрямо 2-процентов праг, над който се счита, че нередовните разходи са в съществен обем. Изчисленият от ЕСП процент грешки не показва нивото на измамите, неефективността или разхищенията. Той дава представа за размера на средствата, които не са били използвани в съответствие с правилата на ЕС и националните правила. При проверката обаче са установени и 20 случая на съмнения за измама, които са докладвани на компетентните органи.

Докладът визира увеличено ниво на грешки - 5,6%, спрямо 4,2% през 2022 г. и 3% през 2021 г., засягащи 191,2 млрд. евро разходи от бюджета на ЕС. Освен това нередности са констатирани и в част от 48-те милиарда евро, изразходвани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) - основния стълб на пакета NextGenerationEU (NGEU) на ЕС за възстановяване от пандемията от COVID-19. Одиторите са установили плащания, за които не са изпълнени всички условия, както и слабости в системите за контрол на държавите членки.

„Тъй като се намираме в средата на финансовия период 2021-2027 г., в Годишния доклад открояваме критичните предизвикателства пред бюджета на ЕС, включително високия процент нередовни разходи“, заяви председателят на ЕСП Тони Мърфи и допълни, че тези предизвикателства подчертават необходимостта от стабилни структури за надзор и отчетност както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС, за да се запази общественото доверие и да се защитят бъдещите бюджети на ЕС.

Отрицателно становище относно разходите от бюджета на ЕС

Както и в предходните четири години одиторите на ЕСП заключават, че установените грешки са съществени и широко разпространени. Поради това те изразяват отрицателно становище относно разходите на ЕС за 2023 г. Те посочват, че значително по-високият изчислен процент грешки се дължи в голяма степен на грешките в разходите за сближаване, които достигат 9,3% спрямо 6,4% през 2022 г. Възможна причина за това e, че националните администрации са притиснати от времето да усвояват средства от конкуриращи се фондове, което ги затруднява при администрирането на финансиране за проекти в областта на сближаването. Като се има предвид, че засегнатите от грешки проекти са подобни на тези, финансирани по МВУ, и често се контролират от едни и същи национални органи, има риск разходите по МВУ също да са засегнати от подобен вид грешки.

Становище с резерви относно разходите по МВУ

2023 година е третата поредна година от изпълнението на МВУ, по който държавите членки получават средства при постигането на предварително определени ключови етапи или цели. През 2023 г. са извършени 23 плащания на безвъзмездна финансова помощ за 17 държави членки. Одиторите констатираха, че около една трета от плащанията на безвъзмездна финансова помощ не отговаря на правилата и условията. В резултат на това шест от тези плащания са засегнати съществено от грешки. Констатирани са и случаи на незадоволително разработени ключови етапи или цели, както и продължаващи проблеми с надеждността на информацията, която държавите членки включват в своите декларации за управлението. Поради това ЕСП изразява становище с резерви относно разходите по МВУ.

Рекордни нива на задължения

Общият размер на неразплатените поети задължения, които, ако не бъдат отменени, представляват бъдещи задължения за плащане, са достигнали рекордно високо ниво от 543 млрд. евро в края на 2023 г. (2022 г. - 452,8 млрд. евро). Междувременно дългът на ЕС се е увеличил до 458,5 млрд. евро през 2023 г. (2022 г. - 348 млрд. евро, или увеличение с 32%) главно поради новите заеми за NGEU в размер на 268,4 млрд. евро. Понастоящем дългът на ЕС е двойно по-висок в сравнение с 2021 г., когато е бил 236,7 млрд. евро. Това означава, че ЕС е най-големият емитент на дълг в Европа към настоящия момент. Допълнителните разходи за дълга по NGEU се оценяват на 17-27 млрд. евро.

Одиторите изтъкват, че високата инфлация продължава да се отразява на бюджета на ЕС. Въз основа на прогнозата на Комисията за инфлацията е изчислено, че бюджетът на ЕС може да загуби почти 13% от покупателната си способност до края на 2025 г. Общата експозиция на бюджета на ЕС, отразяваща риска, свързан с гаранциите за бюджета на ЕС и условните задължения, в края на 2023 г. е 298 млрд. евро (увеличение спрямо 248,3 млрд. евро през 2022 г.).

Финансовата помощ от ЕС за Украйна се е увеличила над два пъти през 2023 г. (от 16 млрд. евро на 33,7 млрд. евро). Одиторите предупреждават, че прехвърлянето към бъдещ период на рисковете от евентуално необслужване на главницата би могло да окаже натиск върху бюджета на ЕС. Съществуват и значителни рискове, свързани с Механизма за Украйна, създаден през 2024 г. с цел да предостави допълнителна финансова подкрепа в размер до 33 млрд. евро под формата на заеми за периода 2024-2027 г.