Вечна памет на големия поет и страстен привърженик на Локомотив Пловдив Добромир Тонев.
На днешния ден преди 23 години без време този свят напусна един от най-големите поети на България Добромир Тонев.
Макар и от Ямбол Добри Тонев приема черно-бялата идея, кръстен в нея от д-р Златко Илиев и доцент Владимир Янев.
Добри Тонев е автор на знаменитото стихотворение посветено на Христо Бонев.
Моето сърце е на ЛаутаАз съм Бонев. И това е всичко!Бил съм Никой! Да, но с ореол!Поздрави от Зума на Стоичков.Фалът често става автогол.Той за мен все още не е люспа –всеки може да направи фал.Бонев също е изтървал дузпа,да, обаче колко ви е дал!Радвал съм ви със стотици шута,с пасовете като по кордели!Моето сърце е на Лаута.Сънищата ми са черно-бели!Ние в черно-бялата лавинабяхме с Гочо първи снежни топки!Поразени с нашата ангинаоще страдат шопове и шопки.Пея, но не правя серенади,пия узо с кипърски маслини.Но Стоичков нека се обади,За да му изпея „Сине, сине...
Почивай в мир, поете! Завинаги черно-бял!
Пияница се движи по улицата, в сутрешните часове, студ, навън е -5 градуса, лицето му цялото в охлузни рани и засъхнала кръв, край него минава патрул, вижда го и спира. - Господине, добре ли сте? Той отвръща: - Да. - Какво ви сее случило господине, изглеждате ужасно, да повикаме ли бърза помощ? - Нее. - Да не са ви били хулигани? - Не блъснаха ма два бордюра и един стълб.
още вицове