Фестивал събира за пръв път местни и мигранти: Българчета от Испания танцуват и рисуват в Старосел

Учителката Латинка Хинкова създаде две неделни училища в Мадрид, където децата учат майчиния си език и откриват частица от България 

За голяма част от нашите емигранти в Мадрид Латинка Хинкова е човекът, създал  две неделни училища, където българчетата учат майчиния език и откриват частица от България. 

Тя заминава за чужбина в трудните години след промените. У нас завършва български език и история в ПУ "Паисий Хилендарски", работи като учителка, а в  свободното си време -  в местна кабелна телевизия. За Испания тръгва преди 24 години, когато двете й деца са на 5 и 10 години.

За неделното училище казва, че е нещото, което все още я задържа в чуждата страна. И вярата, че за  да я има България, всички нашенци по света трябва да я носят в сърцата си.  

„В началото, когато пристигнахме, на моменти едва съм се удържала да не се разплача. Бях учила испански по учебник, но е съвсем различно, когато попаднеш в чуждата страна. Много ми е болно, когато за нас говорят, че сме  изоставили родината, че сме търсели по-лесен живот, някои дори ни наричат родоотстъпници. Истината е, че времената бяха тежки и всеки търсеше нещо по-добро. Но който си мисли, че е лесно да си емигрант и че животът ти изведнъж  става по-лесен  - много греши. 

В чужбина е по-лесно за хората, завършили точни науки - инженери, химици, архитекти, те имат по-голям шанс да си намерят работа по специалността. Но за учител по български език и история като мен възможностите граничеха с нулата“, спомня си началото Латинка.

„Още първите седмици  се поинтересувах  в  Министерството на образованието  в Мадрид дали могат да ми предложат нещо по моята специалност. Опцията беше да запиша славянска филология. Трябваше обаче да започна отначало, като ми признаят  част от изпитите,  а  по другата ми специалност - история, беше още по-сложно. Само че разходите за домакинство, деца и жилище не чакаха", разказва  българката.

Така започнала да чисти по домовете, после работила в банка, в офис като административен работник, но не спирала да търси вариант да се занимава с любимата си професия.

„През 2004 г.  намерих мястото си в Първото българско неделно училище. Имах време, а и желание. Така започнах да  правя това, което обичам“, разказва Латинка. 

В Мадрид през 2012-а създава  неделното училище “Азбукарчета” в Торехон де Ардос, което в момента посещават  около 103 ученици. Преди седем години,  малко преди пандемията, организира създаването  и на БНУ ”Възраждане”  в Куеяр, в близост до Валядолид. Селце почти на 200 км от испанската столица, но с голямо присъствие на българско население. Първоначално новото школо било филиал на столичното, но от  миналата година вече действа като самостоятелно.

„Едното е съботно, а другото - неделно, защото учителките са едни и същи. Обучението е  по програма на Министерството на образованието. Седмично децата имат по 4 часа български език, един час по история и география на България, а в зависимост от времето и желанието им се организират и различни извънкласни дейности - театър, рисуване, пеене, танци“, разказва тя.

В Испания Латинка представлява Асоциацията на българи -  творци “ТРЕБОЛ“, чиято дейност е свързана предимно с училището. „За да направим децата част от културата ни, трябва да ги срещаме с художници, поети, писатели, актьори, преподаватели... От дълги  година работим по Програмата  „Еразъм“ със студенти от  Тракийския и Великотърновския университет.

"Правим изложби, срещи с представители на българската култура и фолклора като част от нея. Всичко това е с идеята да не се прекъсва връзката на децата с корените им“, убедена е Латинка.

От тази година  сключили договор и с АМТИИ , за да могат децата да се докоснат и до  театъра, музиката, киното, балета.

„Учениците ни  имат различни интереси. Едни харесват народната музика, други - поп, трети - класическа... Тази година на практика при нас бяха двама студенти: по сценография - Дария Панайотова  и художникът Ивайло Петков. През следващата ще ни гостуват хореограф, актьор, изпълнител на  класическа и народна музика. 

Иска ни се децата да се докоснат до повече сфери на нашата култура, да ги съпреживеят", казва тя.

Радва се, че много от родителите, вместо да си почиват в събота и неделя, водят децата в българските училища. Някои пътували всяка седмица по 50-70 км. Част от родителите покрай децата си проявили интерес към танците. "Затова хореографът ни Илка Атанасова създаде танцов състав, в който участват 30 възрастни“, разказва учителката. 

Латинка Хинкова не крие вълнението си, когато говори за колегите си Елена Серафимова, Надежда Колева, Мария Петрова, хореографката Илка Атанасова,  Лора  Ниновска, Мария Иванова и Наталия Красимирова от училищата в Мадрид и Куеяр.

„Това са изключително всеотдайни хора. Те работят и в двете училища - единия ден са в Мадрид, а на другия пътуват повече от час, за да преподават в Куеяр. С една от колежките - Мария Петрова, създадохме проекта „Копринена приказка  за България“. Заедно с нея децата рисуват върху коприна и много ни се иска да покажем тези картини и в България, защото са свързани със страната ни", разказва тя. 

Двете училища се превръщат в средища, където българските емигранти  честват  национални празници, събират се за Коледа, Великден, Цветница. В тържествата се включват и родители, и ученици, заедно представят кратки сценки, пресъздават обичаи, боядисват яйца за Великден. Така преди 8 години се родила идеята, заедно с друго неделно училище в Сеговия, да създадат фестивал в Мадрид - „Етно България“. Там, в  един от най-големите паркове - „Европа“, всяка година  се събират българи от цялата Испания.

“Детски Етно настроения” са сутринта преди големия концерт. Децата  пеят и танцуват, участват в ателиета за тъкане, рисуване върху глина, коприна, правят пана от вълна, а родителите също се отпускат и показват какво могат“, разказва с вълнение българката. 

Пъстрите носии, ритъмът на българските хора и народните песни не оставали незабелязани от испанците, които гледали с любопитство, а някои дори се включвали в празника. „С тях имаме много общи черти по отношение на емоции, темперамент, интересни са им нашите носии, ритмите. Децата им искат да рисуват с нашите в работилничките и ателиетата“, допълва тя. 

Магическо място събира връстниците  

Латинка Хинкова от години търси начин българчетата в Испания да създават контакти със свои връстници в България. Случайна среща с кмета на с. Старосел Матея Гудев станала повод да се постави основата за бъдещите приятелства. 

„Когато му разказах какво правим в Испания, той предложи тази година да направим фестивала в местността Манастирите до Старосел. Това е магическо място, близо до тракийската гробница. Сега, на 30 юни, ще дойдем само с децата от училищата в Мадрид и Малага. Участниците ще са между 13- и 16-годишни. И тук ще пеем, ще танцуваме, ще рисуваме и ще демонстрираме какво правим в нашите ателиета. Всички деца, около 200 на брой, ще могат да се включат и да се забавляват заедно. Идеята е да не  водим учениците си в България като туристи или само за да видят баба и дядо. Някои от тях отдавна не са си идвали, едни говорят много добре български, а на други им е по-трудно или се притесняват. Иска ни се  да се запознаят и после да поддържат контакти със свои връстници от България, без значение на какъв език ще се разбират, защото  това е още един начин  за връзка с корените“, казва учителката. 

Идеята за фестивала в Старосел веднага прегърнали децата от фолклорните формации  „Омайниче“ от Пловдив, ПТС “Чавдар” от Пазарджик и още много детски и юношески танцови състави от региона. Млада приложничка от Троян ще им показва традиционните шарки на троянската керамика, а всяко дете ще може да изработи и нашари своя чиния. Ще има майстори на глината и тъкачки, които ще разкриват тайните на занаятите си, а самодейци от читалище „Н. Й. Вапцаров 1927“ в Хисаря ще представят различни български обичаи. Ще има специални кътове, където ще могат да седнат на черги и да правят рогозки и още много, много пъстри ателиета.  Специално за фестивала ще дойдат танцьори от АМТИИ. И типично за българските събори  - ще има места за скари и салати.

След фестивала за децата е предвидена екскурзия до емблематични места като Копривщица, Карлово, Калофер, Шипка, Етъра.

Заедно, за да бъде България

„В момента сме в процес на създаване на фондация „Заедно, за да бъде България“. Идеята е тя да бъде мост между нашите, българските деца, независимо къде са родени и къде растат. Все пак и от двете страни на този мост са езикът, историята и традициите ни.  За да я има  България, трябва да сме близо до корените си, да я носим в себе си и да бъдем заедно. Независимо от коя страна на моста се намираме“, убедена е Латинка Хинкова.