Financial Times: Системата за отбрана на Великобритания е като потьомкинско село

Във военен смисъл Великобритания се превърна в потьомкинско село, пише Филип Стивънс за Financial Times. Страната се стреми да се покаже като суперсила, но армията и флотът ѝ са малки, а бюджетът ѝ зейва. Готови ли са британците да платят за увеличени разходи за отбрана, пита авторът.

Сър Киър Стармър виждаше себе си като министър-председател, фокусиран върху вътрешната политика. Неговата мисия беше да възкреси икономиката и да реконструира публичната сфера. Пет месеца след изборите той се изправи срещу британски Zeitenwende - смяна на епохи, повратна точка. С победата на Доналд Тръмп в Съединените щати се срина и последният от обичайните стълбове на следвоенната външна политика на страната.

Належащата опасност е очевидна в нарастващия темп на украинския конфликт. Руският президент Владимир Путин разположи севернокорейски войски. В Щатите Джо Байдън се опитва да изпревари Тръмп, който се опитва да "сключи сделка" с Путин и използва последните месеци от президентството си, за да увеличи военната помощ за Киев. Вашингтон и Лондон премахнаха ограниченията за удари с доставени от Запада ракети с голям обсег на действие по военни цели в Русия. Путин дрънка с ядрено оръжие. Британските военни командири в лични разговори признават, че техните сили едва ли ще издържат повече от няколко седмици война в Европа.

Междувременно Украйна е само част от много по-голяма история. Международният ред се разпада по шевовете почти навсякъде. Светът е по-опасен от всякога след края на Студената война. Великобритания беше особено уязвима. Саморазрушителното решение за Брекзит прекъсна тясното икономическо и политическо партньорство с ЕС. Военната кампания на Путин разруши основите на европейската архитектура на сигурността: Москва открито заяви, че държавните граници могат да бъдат променяни със сила.

Тръмп от своя страна поставя под съмнение дългогодишните гаранции за сигурност на Европа от САЩ. Новоизбраният президент може и да не извади Америка от НАТО, но желанието му да сключи сделка с Путин обещава сериозно да подкопае алианса. НАТО е крайъгълният камък на британската сигурност. Без него, признава високопоставен служител, Великобритания на практика няма да има отбранителна политика. И при всичко това Лондон дори не започна да мисли за стратегическото предизвикателство, което Китай представлява за мощта на Запада.

Стармър инициира стратегически преглед на отбраната и привлече група експерти, ръководени от бившия генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. Това е необходима първа стъпка, но очевидно не е достатъчна. Свещената традиция на такива ревизии е, че те се опитват да съвместят грандиозните амбиции с икономическата строгост. В резултат Великобритания остава "потьомкинско село" във военната сфера: външните атрибути на "джобна суперсила" са запазени, но липсват реални възможности за тяхното прилагане. В днешния хаотичен свят подобни трикове не работят.

Това опустошение доведе дотам, че армията е с най-малката численост от Наполеоновите войни насам, флотът не може да си позволи пълна ударна сила за своите флагмани самолетоносачи, а пилотите на Кралските военновъздушни сили не могат да се обучават във въздуха поради бюджетни ограничения. Тези дупки няма да бъдат запушени с малко увеличение на разходите за отбрана от сегашното ниво от 2,3% от БВП. Ясно е, че Великобритания трябва да се подготви за дългосрочно увеличаване на ресурсите, за да гарантира сигурността на страната.

Ситуацията със самолетоносачите отразява добре устойчивите илюзии относно глобалната роля на Великобритания. Само преди няколко години Борис Джонсън обяви "глобалния завой" на Великобритания към Азия, но в действителност на флота на страната липсват разрушители, фрегати и подводници, за да защити собствените си флагмани. Трезвият анализ би показал, че Великобритания не може да си позволи подобни символи на престиж, особено когато основната заплаха е на собствения ѝ континент.

Едно смело правителство може да се замисли дали си струва да налива милиарди в ядрена система, която е напълно зависима от Съединените щати, ако няма достатъчно пари, за да закупи безпилотни самолети и цифрови технологии, които решават изхода от битките в Украйна? Основната заплаха е, че един стратегически преглед рискува да се превърне в аргумент за поддържане на настоящите способности и да изгуби от поглед голямата картина.

Светът се промени. Епохата, в която Европа можеше да гледа на националната отбрана като на второстепенен въпрос, е в миналото. Две от най-важните външнополитически групи на Великобритания са в криза. Съвременните войни се водят не само на традиционните бойни полета, но и в киберпространството, в социалните мрежи, чрез политически размирици и саботаж. Преразпределението на бюджета (и необходимостта от значителното му увеличение) ще бъде оправдано, само ако има задълбочен преглед на външната и икономическа политика на Великобритания. Наред с военните технологии, фокусът трябва да бъде върху дипломацията, разузнаването, търговската политика и контрола на напредналите технологии.

Съюзите също изискват преосмисляне. Лондон със сигурност трябва да положи всички усилия, за да гарантира, че НАТО може да устои на президентството на Тръмп. Реалността обаче е, че Европа ще трябва да поеме повече отговорност за собствената си защита. Великобритания има ключова роля в този процес, заедно с Франция, Германия и Полша. Първата стъпка може да бъде двустранно споразумение за отбрана с Берлин, както и създаване на пакт за сигурност с ЕС. Но това все още са само малки стъпки.

Съществува и сериозно политическо предизвикателство вътре в страната. Изграждането на нова система за национална сигурност изисква от гласоподавателите да осъзнаят мащабните промени в геополитическата среда. Военната операция на Русия срещу Украйна все още не е довела до широко разпространено разбиране, че реваншизмът на Путин може да предизвика по-широка война в Европа.

Ако правителството на Стармър иска да започне възстановяването на британската система за сигурност, то трябва да убеди нацията, че това ще си струва цената.

Превод и редакция: Епицентър.БГ