Финансовият министър: Законът за еврото ще ни пази от изкуствен скок на цените

Финансовият министър припомни, че банковите сметки ще бъде бъдат автоматично превалутирани

Нормативният акт, приет от служебния кабинет, регламентира правилата за превалутиране, закръгляне, двойно обозначаване на цените, мерките за защита на потребителите.

Правителството прие проекта на Закон за въвеждане на еврото в България деня, в който бяха публикувани конвергентните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за 2024 г., в които се оценява напредъкът на шест страни, сред тях нашата, за присъединяването към еврозоната.

Като най-важна част от законопроекта министърът на финансите определи защитата на потребителите. "Те да знаят, че цените ще бъдат превалутирани правилно, че няма да се увеличават изкуствено", заяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, цитирана от БТА.

Финансовият министър припомни, че банковите сметки ще бъде бъдат автоматично превалутирани.

Законопроектът беше изготвен от междуведомствена работна група в Министерството на финансите, в която участваха представители на всички министерства и заинтересованите страни. Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане през март, което обсъждане приключи през април, отбеляза БТА.

Министър Петкова обясни, че законопроектът е внесен сега заради отминалите парламентарни избори. След като е одобрен днес от Министерския съвет, предстои да бъде внесен за разглеждане в 50-ото Народно събрание.

Докладите за България са значително положителни, страната ни изпълнява три от четирите цифрови критерии, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз. Това заяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.

Икономическите показатели са стабилност на публичните финанси по отношение на бюджетно салдо и дълг. В България за 2023 г. бюджетното салдо е отрицателно в размер на 1,9% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при референтна стойност 3%. Съответно брутният държавен дълг е 23,1% от БВП, при референтна стойност от 60%, разясни министър Петкова.

По отношение на валутния курс тя припомни, че България е член на валутния механизъм от 2020 г., а курсът е фиксиран на 1,95583. "Изпълняваме и втория критерий по отношение на валутните курсове. Третият критерий е за дългосрочния лихвен процент. За периода март 2023 г. - април 2024 г. за България стойността на дългосрочния лихвен процент е 4%, при референтна стойност 5,5%", обясни министърът.

"Единственият критерий, който все още България не изпълнява, това е критерият за ценовата стабилност", допълни Людмила Петкова. По думите ѝ очакванията са той да бъде изпълнен не по-късно от края на годината. Тя подчерта, че след като бъде изпълнен критерият за инфлацията, България ще подаде искане за изготвяне на извънредни доклади от ЕЦБ и ЕК, а ако всички критерии са изпълнени, може да се премине към определяне на дата за присъединяването на България в еврозоната.

Попитана кога е възможно България да се присъедини към зоната на единната европейска валута, Петкова отговори, че всичко изисква определено технологично време.