Футболист без социални мрежи? Да, слуша Моцарт в "Ла Скала", играе Монополи с децата си

 Наскоро колегите от La Gazzeta dello Sport излязоха с предизвикателство към читателите си: Всички имаха пет минути, за да намерят активен футболист от Серия А, който няма профил в социалните медии. Трудно е. 

Все пак, от изданието имаха готов отговор - полузащитникът на Дженоа Милан Бадел е дете на 80-те години, роден през 1989 г. и живее живот, който почти напомня този отпреди 40 години: той не използва социални мрежи. Като Марко Спортиело и още няколко редки футболисти.

- Най-очевидният въпрос е защо?

- Защото живея напълно добре и без това: ако излизаш и се срещаш лично с хора, е много по-добре. Не живея в телефона си, предпочитам да се срещам с хора, с които се чувствам добре, и да прекарвам време с тях без телефона си. Друг момент: някои хора в социалните мрежи са добри в това да се показват като нещо различно от това, което са в действителност. Това не ми харесва.

- Но можете да бъдете искрени и да използвате социалните мрежи...

- Разбира се, принципно не съм против социалните мрежи. Освен това разбирам, че тези, които знаят как да ги използват, печелят известно предимство. Но бих се увлякъл твърде много с неща, които не са от полза.

- Как? Котки, модели, публикации за футбол?

- Футболът и съвременните философи. В YouTube обичам да слушам тези, които мислят широко и обясняват защо обществото е устроено по този начин. Гледам видеоклиповете на Джордан Питърсън и знам, че телефонът ми ще продължи да ми предлага нови неща.

- Опитвали ли сте някога да влезете в Instagram?

- Ами не, дори нямам профил, с който да започна...

- Съвет към всички: как да използваме спестеното време далеч от социалните мрежи?

- Посвещавам цялото това време на децата си. Играем монополи, футбол или преглеждаме училищни задачи. В момента четем първата книга за Хари Потър. Ако едно дете види как мама и татко си гледат телефона, вместо да са с него, то ще реши, че телефонът е много важен.

- Никога не сте имали профил?

- Стартирах Viber, но не знаех, че когато отворите приложението, всеки получава известие. Всички започнаха да ми пишат и аз изтрих приложението за минута.

- Фейсбук?

- Имах го, вероятно през 2007 г. Срещнах съпругата си чрез месинджър през 2008 г.

- Невероятно. Тогава нека се опитаме да се върнем още по-назад. Кой е първият ти спомен в живота?

- Мисля, че е погребението на баба ми. Бях на 4 години.

– Какво беше семейството на Бадел?

- Семейство на трудолюбиви работници: баща ми беше програмист, майка ми работеше в цветарски магазин. Не бяхме богати, но имахме всичко, имаше много любов в семейството и добър пример: родителите ми работеха от сутрин до вечер.

- Имаше ли еквивалент на социалните медии?

- Видео игри. Най-големите наказания, които получавах, бяха, когато се изнервях, докато играех NBA Live 98 или FIFA 2004. Ако загубех, бях готов да ударя компютъра и да ме накажат.

- Баща ви строг ли беше?

- Преживя гражданската война и беше ранен. Той страдаше. Той работеше на три смени в IBM - една седмица сутрин, следобед, след това през нощта - но му беше трудно да се справи с рутината.

- За война ли говорехте?

- Не, никога. Това не е лесна тема за разговор.

- Ами футболът, кои години беше?

- Спомням си първата си фланелка, черно-червена фланелка на Милан с името Уеа. В Хърватия сред децата спортът беше единственото нещо, което имаше значение: ако правиш нещо друго, малко те тормозят. Футболът, баскетболът и може би тенисът бяха важни. Ако свиреше на китара, можеше да си Кийт Ричардс, но те гледаха на теб малко по-различно.

– Какви са вашите колеги от съблекалнята днес? На телефоните си през цялото време?

- Те са прекрасни момчета, възпитани, личи си, че са учили, но между нас има дистанция. Повече, отколкото имаше преди 15-20 години между нас и по-големите в съблекалнята.

- Пример?

– Когато бях на 18, с най-добрия ми приятел играхме за Динамо Загреб. Веднъж бяхме под душа, над вратата имаше пролука и един от колегите ни изля с кофа ледена вода. В днешно време вече не правят такива неща, защото дори не им хрумва на децата. Те са заети да превъртят емисията от новини. Преди по-често се карахме, но и прекарвахме повече време заедно. Съблекалнята беше като едно семейство. А и футболистите бяха легенди. Сега всички виждат какво ядете всеки ден и така ставате по-малко идеализирани.

- Имаше ли повече алтернативни играчи преди тридесет години?

- Да, защото имаше голяма свобода на изразяване. Може би, когато си млад, не искаш да ти се подиграват в социалните медии и в крайна сметка се оказваш стандартизиран.

- Ами децата?

- Не е толкова просто. Имам син на шест години и половина и дъщеря на две години и половина и знам, че ако някой няма телефон, се смята за странен. Принципно не съм против, за мен би било достатъчно, ако синът ми разсъждава така: „Знам как да използвам телефона и социалните мрежи, сега решавам дали ги искам.“ Когато виждам, че са възприемчиви, се опитвам да им обясня важността на общуването с хората и удоволствието от него и обръщам повече внимание на дейностите на открито. Също така се опитвам да направя нещо различно, ходих на театър да гледам Питър Пан или Лешникотрошачката. Ако мога, отивам в Ла Скала.

- Чакай. Колко футболисти отиват в Ла Скала?

- Никой, ама никой няма жена като моята. Съпругата ми е пианистка и благодарение на нея сега ми е интересно да гледам, чета, слушам и разбирам защо Моцарт или Брамс са живели така. След това, разбира се, харесвам по-малко „Бохеми“ и „Травиата“, защото ги разбирам по-малко.

– Имаше ли треньор, с когото сте говорили за това или поне за живота?

- Стефано Пиоли. При него мислите идваха сами. Дори сега, когато говоря с него, все едно говоря с приятелите си.

- Последен въпрос. За 30% от заплатата си трябва да използвате социални мрежи. Бихте ли се съгласили?

- Не, не, бих отказал. Но на двайсет може би щях да се съглася.