Ген. Шивиков: Да се преименуват улици и събарят паметници е варварство. Няма как да се пренапише историята

 Предложението на кмета на столичния район "Средец" улица "Граф Игнатиев" да бъде прекръстена разбуни духовете. Патриарх Даниил пък лично реагира гневно на призивите площадът пред храма "Александър Невски" вече да носи името на Свети Иван Рилски. По този повод потърсихме за коментар о.р. ген. Димитър Шивиков, бивш командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

- Генерал Шивиков, напоследък отново има разгорещени теми за това, дали да се преименуват улиците с руски имена в столицата. Кметът на район "Средец" Трайчо Трайков (ПП-ДБ) предлага за начало да се смени името на ул."Граф Игнатиев". Какъв е вашият коментар? 

- Краткият ми отговор е категорично "не", защото това е брутална проява на неоснователна и добре платена  русофобия. Прави ми впечатление, че представители на „неолибералната демократична“ общност у нас, умишлено поставям кавичките, защото по мое мнение тези индивиди не са нито неолиберали, нито пък демократи,  периодично повдигат темата за преименуване на улици, площади и разрушаване на паметници, за да бъдат забелязани от своите кукловоди. Това са одиозни индивиди, които осъзнато се опитват да разединяват и обезверяват обществото ни, повдигайки подобни теми за преименуване на улици по градове и села. Това е така, защото ги видяхме, че те не са в състояние да предложат нещо градивно и обединяващо. Името на тази знакова за София и столичани улица е повече от век и е дадено с пълното единодушие и съгласие на нашите предци в знак на признателност към приноса за Освобождението ни на граф Николай Игнатиев. В София, но и в други български градове, има улици и булеварди, именувани на исторически фигури   от времето на Руската империя, които имат огромен принос както в Освобождението ни, така във  възстановяването на българската държавност. Това е категоричен факт. Като контрапункт аз бих предложил да сменим имената на улици, които са на италиански, френски, германски или британски представители от онова време, защото съпоставайки техния принос към приноса на руските представители е в пъти по – малък. Но това би било знак на варварство. Тази идея има своя дълбок скрит замисъл, а именно постепенно да се забрави за тези дипломати, военноначалници и князе, да се пренапише историята, да се притъпят чувствата на признателност към Русия и всичко руско. Никаква смяна на името на улица Граф Игнатиев!

- Същото предложение е постъпило и относно името на площада пред катедралния храм „Александър Невски“, за който се настоява да се казва Свети Иван Рилски. И светците ли ще делим?

- Ще отговоря на този въпрос като споделя официалната информация за храма в частта му за името му и неговото преименуване за кратък период от време.

„Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове благодарение на  фаталното решение на тогавашните политици. Резултатът е първата национална катастрофа и абдикацията на цар Фердинанд.  След като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването. Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.“ Това са фактите, които ни дават основание, че не трябва по никакъв начин да се предлага подобна идея, а камо ли да се преименува.

  - Ако тръгнат да променят имената на улиците, кръстени на руски личности, могат ли да посегнат на гения Пушкин или на една нова улица в квартал „Младост 3“, кръстена на голямата поетеса Анна Ахматова?

- От представителите на определилите се за умнокрасиви и единствено интелигентни индивиди всичко е възможно. Ако си направим труда да вникнем в техните биографии ще видим, че те са направили всичко възможно да скрият техния житейски и професионален път преди 10 ноември 1989 година. Сякаш при тях всичко започва на 11 ноември. Голяма част от тях са се отказали от своите създатели, като умишлено са си сменили фамилиите, за да не ги припознаем, чий отрочета са . А те са наследници на знакови фамилии на партийни апаратчици или доносници на бившите служби, а днес са най–правоверните демократи. Цял живот продажници към Отечеството и народа ни. Това са лица без родова памет, безгръбначни и сервилни към силните на деня. В името на демонстриране на лоялността си към господарите си са готови на всичко, така че не бих се учудил като следваща стъпка да предложат смяна на имената на улиците на тези световно признати гении.

- В столичния квартал "Драгалевци" почти всяка втора улица е на името на някое цветче или дръвче, като в Ботаническата градина. Не е ли редно точно те да бъдат преименовани на великите български личности? Има десетки поети, писатели, художници и актьори които са достойни за улици и булеварди!

- Напълно се съгласявам с това прекрасно предложение. Ние все още страдаме от факта, че не сме си научили добре урока от най – новата ни история и продължаваме да правим грешка след грешка. Съвсем основателно е да се наименуват улици, площади, учреждения и населени места на безбройните наши предци с огромен принос за развитието на Родината ни. Фактът, че едва сега „патриотите“ кръстиха националното летище на Васил Левски, едва сега направиха филм за великия Гунди и Петя Дубарова, самият факт, че с такова закъснение някои хора се сещат за националните герои, говори сам по себе си.

- Какво е обяснението за този абсурд?

- Живеем в сложно и динамично време, характеризиращо се с турболенции и пагубни политики. Нашите първи жени и мъже не са в синхрон с това време. Те живеят в измислен, но уютен за тях свят. Те не се занимават и не решават реалните проблеми на хората, а действат в собствен интерес и изпълняват заповедите на кукловодите си. Фактът, че се занимават с преименуването на улици говори за тяхната безнадежност и безпомощност, но няма да е все така. Народът ни се пробужда и все по – категорично заявява своята гражданска позиция и я отстоява.

Интервю на Оля Ал-Ахмед