Гопак* с настъпване на мотиката: В Украйна заговориха за избори - но по стария сценарий

Роман Рейнекин, Политнавигатор.нет

Новината за резултатите от американските избори беше възприета в Украйна като сигнал "Старт!" за връщане към традиционния състезателен политически живот. Това не е изненадващо за страна, в която траекторията на събитията е пряко зависима от настроенията в метрополията - благодарение на системата на строга пряка зависимост, старателно изградена при последните двама президенти.

Ето защо никой в ​​Киев не се учуди, че стартът на новия политически сезон беше даден от публикацията на британското списание The Economist. Толкова осведомено, че дори назова очакваната дата за провеждане на нови избори – 25 май 2025 г.

"Представители на един от вероятните конкуренти на Зеленски на президентските избори казват, че Украйна се нуждае от избори, но се колебаят да направят публично изявление за това, страхувайки се от остра реакция на сегашната власт", твърди списанието.

В това има известна ирония на съдбата - точно преди десет години на същата дата се проведоха първите президентски избори след победата на Майдана, в които Петро Порошенко спечели на първи тур с лозунга "Да живеем по новому", с който спечели както в страната, така и в чужбина. Най-големите надежди се възлагаха на прекратяване на нарастващите граждански конфликти в разтърсената от преврата страна и установяване на мир в Донбас.

Всъщност именно с този дневен ред Порошенко тогава отиде на изборите, имайки зад гърба си координираната подкрепа на украинската олигархия, Америка, която призна победата му и благосклонния неутралитет на Германия, която получи за своя фаворит Кличко поста кмет на Киев - от който никой не може да го прогони вече десет години. Всичко това завърши, както знаем, с "войска, език и вяра".

За тези, които са забравили, напомням: по отношение на основния конкурент на "сладкаря" Порошенко пропагандистите прокарваха тезата: "Тимошенко означава война". Но Порошенко тогава беше възприеман като "кандидата на мира", който обеща да спре конфликта в Донбас "за броени часове". Точно както Тръмп сега. Не вярвате, но той каза точно това.

Наистина, като честен човек, четири години по-късно той намери сили да се извини за неизпълненото обещание:

"Преди повече от четири години заявих, че антитерористичната операция ще продължи часове, а не месеци. И сега вече не е толкова важно в какъв контекст са казани тези думи, нито е важна образността на това изявление. Хората го възприеха като възможност да сложат край на войната много, много бързо.

И съжалявам, че създадох големи очаквания и искрено се извинявам, че дадох надежда, която не се сбъдна. Жалко е, че дадох обещание, което не спазих. И моля за прошка за това".

Това каза Порошенко през 2018 г., в навечерието на изборите, които той нещастно загуби от човек, дошъл от нищото, който събра три четвърти от гласовете на украинците със същото неизпълнено обещание като Петро Алексеевич - да донесе мир на страната.

И той не го изпълни.

Така Украйна отново - за трети път от десет години - тръгва към настъпването на мотиката. Характерното е, че очакванията на хората са практически същите, само че този път има много повече кръв. И все още не знаем кой ще обере гласовете на украинците в ролята на миротворец.

Въпреки че има достатъчно желаещи. Единият беглец Арестович например колко струва. Има го и недоубития мастодонт от епохата на Кучма - жителя на Луганск Юрий Бойко, който успя да оцелее при всички катаклизми в страната, и многократно преобличайки се в движение, запази капитал, влияние и депутатско място.

Към същата колода ще добавим и избягалия защитник на УПЦ, народния депутат Дмитрук от Одеса, и неизбягалите, но подведени по члена за държавна измяна украински "тръмписти" Дубински и Шевченко. Единият вече лежи в следствения изолатор на СБУ (контраразузнаването), другият - докато се пишат тези редове - се готви да влезе там.

Но шансовете на цялата тази публика все още са като написани върху вода с вилица. А във висшата лига на укрополитиката - сред тези, които седят в Радата - там, на арената, всички са еднакви. Порошенко, Тимошенко, Кличко и цяло потомство "млади соросоиди" на Пинчук и Фиала.

Отделно стои т.нар. "военна" партия. На първо място става дума за дипломата, бивш главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, който смени генералската униформа с цивилен костюм. Говори се и за президентските амбиции на началника на ГУР (военното разузнаване) Кирило Буданов, може би "за калабалък" ще номинират и някой от широко известните в тесните армейски среди по-нисши чинове – дори някой от "Азов".

Е, разбира се, цялто това братство ще се нахвърли вкупом върху "трижди величайшия" – Володимир Зеленски, защото в глутница, както е известно от украинската народна мъдрост, е много по-лесно да нариташ "Бащицата", отколкото поединично.

Всъщност същият The Economist, с когото започнахме този разговор, не крие, че на предстоящите избори, ако бъдат обявени през май, Зеленски няма да има на какво да се опре. Е, може да опита. И дори има ресурси за това, включително най-важния ресурс, с предскавката "админ".

Но във всеки случай, според британските прогнози, предстоящата кампания няма да бъде "топла вана" за Зеленски, а финландска сауна. Тоест, ще бъде горещо във всеки един смисъл.

"Ако изборите се проведат утре, за Зеленски ще бъде трудно да повтори убедителната победа от 2019 г. Почти три години след началото на конфликта Зеленски вече не се възприема като безспорен военен лидер, какъвто беше. Вътрешните проучвания, прегледани от The Economist, показват, че той ще загуби на втория тур от Валерий Залужни, друг герой от войната", пише списанието.

Въпреки това, дори и без Залужни, изборите ще се превърнат в трудна мисия в духа на "Мисията невъзможна" за стопанина на "Банкова" (улицата, на която се намира администрацията на президента, бел. ред.).

С новия състав на Белия дом той няма почти никакви шансове. Най-вероятно изборите ще бъдат предшествани от вълна от корупционни скандали: кражба на средства от бюджет, завишени разходи за военни покупки, подкупи на американски чиновници. Тези скандали могат до такава степен да унищожат подкрепата на Зеленски сред избирателите, че няма да има нужда от никакви бюлетини.

Но кой да заеме неговото място? От една страна армията има най-голяма подкрепа в Украйна, а от друга страна армията е приблизително също толкова корумпирана и неконтролируема структура като Квартал 95 (продуцентската компания на Зеленски), пророкува иззад решетките обиденият на Зеленски народен депутат Дубински, на когото прокурорите така и не успяха да забранят със съдебно решение да списва блога си...

Важен въпрос все още остава без отговор: как технически да се проведат избори в условията на военно положение, което не е отменено. Но, съдейки по писанията на привържениците на Порошенко в социалните мрежи, те са уверени, че услужливите "слуги" в Радата, по инициатива на "Банкова", могат да променят закона за военното положение, така че да проведат избори, без да го отменят.

Критиците казват, че подобен трик ще позволи на властите да попречат на лъвския дял от мъжете да влязат в избирателните секции - както тези, които седят вкъщи, защото не искат да станат жертви на мобилизацията, така и тези, които се крият в чужбина. А ако в избирателните секции трябва да показват и военните си карти... Но май съм се размечтал.

Офисът на Зеленски, както обикновено, отрича да се готви за избори. Изглежда обаче, че някои подготвителни работи са започнали. Мобилизират се районните предизборни щабове, започва работа по избирателните списъци и членовете на комисиите. Най-трудното в сегашните обстоятелства е организацията. В смисъл, че войната е допринесла за изселването на милиони хора от домовете им и къде да ги търсят сега, често само Бог знае.

В ситуация на крайно обедняване на значителна маса от населението "Банкова" не измисли нищо по-добро от това да се опита да подкупи бедните. Те не изобретиха отново колелото - използваха изпитаната във времето техника с кодово име "Вовина хилядарка". Същата онази "зимна помощ". Предполага се, че равностойността на 25 долара, подарена на украинците, ще им помогне да преживеят предстоящата тежка зима.

Шегобийците вече отбелязаха, че сегашната "Вовина хилядарка" вече е втора по ред (след Ковид). А имаше и хилядарки от "Витя" и "Юлия". Само скъперникът Порошенко не се сети да раздава пари на хората: Както се казва - "Петро Алексеевич, къде ми е хилядарката?!"

В отговор Порошенко нарича "Вовината хилядарка" "директен подкуп" за избирателите. Нещо повече, бързо стана ясно, че не само възрастните, но дори и децата ще получат това щедро дарение от Зеленски. А средствата могат да бъдат изразходвани за лекарства, книги, дрехи, автобусни и влакови билети, за плащане на комунални услуги и - което е особено интересно - за дарения за въоръжените сили на Украйна.

Като цяло, много скоро животът в Украйна едва ли ще стане по-лесен, но несъмнено много по-"забавен". Вярно, за зрелищата ще трябва да се плати с хляб, но това не е непознато за украинците.

*Гопак - национален украински танц със скокове и шпагати, признат в съвременна Украйна за спорт с нарочен закон през 2017 г. В СССР и Русия често го споменават в подигравателен смисъл.

Превод и редакция: Епицентър.БГ