Хижар за "Гинес": 50 г. да даваш подслон и спасяваш туристи

  09 Ноември, 13:07     0  

"Левски" на Ботев, "Левски" на Ботев! Температура 15, слаб вятър, облачно! Така - с радиосеанс и данни за времето, години наред започва денят на хижа "Васил Левски". Една от най-уютните хижи в България е кацнала навръх Балкана. 

Дотук път за кола няма. Мяташ раницата на гръб в Карлово, поемаш пеш по пътеката край Стара река и за 4-5 часа си горе. Вълко Съботинов е повелител на това сурово царство. Потвърждение на максимата, че добрият хижар прави хижата.     

Що за човек трябва да си, за да зарежеш удобствата на цивилизацията и да превърнеш в свой дом подслон навръх Балкана? Трябва душата ти да иска да е в планината, иначе нямаш място там, казва най-дълголетният хижар.    

Вълко си е направо за Гинес - от достолепните 80 лета, които не му личат, е навъртял 60 години хижарски стаж в Балкана, 50 от които на "Левски".   

С вид на мъдрец и тяло на атлет, винаги усмихнат, готов и да помогне, и да услади душата ти с умна приказка. "Добре сте ни дошли, чеде!" - как да не се почувстваш желан гост при такова посрещане.

Запазена марка на хижата е чаят с над дузина балкански билки - мащерка, риган, мента, кантарион, иглика, еньовче, боровинка. Всъщност чая поднася Яна Динева, нежното лице на тоя суров свят. Двамата с Вълко са тандем от години. Какво ли не им е минало през главата  в Балкана - и смях, и страх, и зевзеци, и мъртъвци. 

Живот сред върхове и бури, достоен за филм

Още е жив споменът за похода на слепите преди години по трудния маршрут хижа "Рай"-връх Ботев-хижа "Левски". Тръгнали в хубаво време, навързани по десетина, като ослепените войни на цар Самуил. Всяка група с водач, който вижда горе-долу. Внезапно се извила буря, плиснал дъжд и  незрящите туристи се пръснали като пилци по билото.

Някои пропаднали в страховитите дерета на Северен Джендем. Пръснати на лъчове събирахме хора до 2 часа призори, разказва Вълко. Хепиендът звучи невероятно за драма на 2200 метра височина, но всички - и спасители, и спасени, се прибрали в хижа "Левски" невредими.

Кошмарен е споменът на Вълко от Коледа на 1993 г. Тогава баща и син варненци тръгнали на разходка към билото, но се отклонили от зимната маркировка и младежът полетял в дълбок улей.

На хижата били само Вълко и племенникът му - цели 15 часа отнела аварийната акция по  спасяването на потрошения младеж. Голям зор беше, но отървахме момчето - беше припаднал от болка, щеше да замръзне в пропастта, връща лентата назад Вълко.

Не всички обаче имат такъв късмет - планината не прощава на самонадеяните и неподготвените.

Очите на хижаря овлажняват, докато припомня трагедии в Балкана. Още му е пред очите младата учителка, замръзнала на 8 март 1986-а. С двама спътници жената тръгва от хижа "Левски" към хижа "Рай" късно следобед въпреки предупрежденията на Вълко. В дълбокия мокър сняг тримата туристи загубили пътя, стегнал лют студ. Зъзнали в преспите цяла нощ, а на сутринта  един от мъжете се добрал със сетни сили до хижа "Левски" и изплакал: “Тя умря!”. Покъртителна история - 

тръгваш на празник, а те връщат в ковчег. 

А беше толкова весела жена, все пееше, завършва историята Съботинов.

Драматична е и историята на 20-годишната студентка, загинала на Кръстците. Трагедията се разиграла пак по празник, след 1 май. Трима младежи тръгват по дългия път от хижа "Амбарица" за връх Ботев. Едното девойче се откъсва напред - обидено, че приятелят и колежката ѝ флиртуват. Една от преспите се оказала фатална - момичето се подхлъзнало и полетяло в пропастта. Загинало при удар в скала. Едва я извадихме, беше цялата потрошена, преглъща мъката Вълко.

Трагична е и съдбата на любимката на хижарите преди години - Боряна от Троян. Момичето кръстосвало Стара планина все само, без да се вслуша в съветите да не подценява риска. В късна есен между хижите "Дерменка" и "Добрила" Боряна губи пътя в мъглата, сяда да си почине и заспива, без да се събуди. Намират я поседнала на полянка идната пролет. Оплакахме я всички, разказва Вълко.

В Балкана е така - 

хората са заедно и в беда, и в радост. 

Пак така, вкупом, хижарите асистират и на раждане на бебе навръх Балкана. Звучи като виц, но си е чиста истина, всички израждахме щерката на колегите от хижа "Амбарица" Олга и Дончо, разказва Вълко. Случката от февруари 1984 г. е наистина уникална.

Дебели преспи блокирали горе бременната хижарка Олга. Болките я хванали навръх 2 февруари и започнало раждане като на кино, в ефир - гинекологът от троянската болница инструктирал дежурните наблюдатели на връх Ботев, които препредавали съветите на бъдещия татко Дончо.

Докато Олга пъшкала, колегите от всички хижи стискали палци бебето да изскочи бързо живо и здраво. Сега дърпай силно, нареждали от върха. Не става, тюхкал се Дончо. И викал на Олга: Напъвай! Най-сетне, след часове общо напъване, малката Деси проплакала в ефир.

Готово, щерката излезе! Аз съм акушер номер 1, изкрещял в еуфория татко Дончо! Ура за Олга и Деси, ликували хижарите. Вестта се разнесла за минути - в Стара планина, Рила, Пирин вдигнал  наздравица за общото планинско бебе, днес 40-годишна хубавица.

Балканът позволява и щуротии, но на малцина 

Сред избраниците е един от най-нестандартните местни чешити - известният карловец Димитър Иванов-Митака, чест гост на хижа "Левски". Легенди се носят за хобито на Митака, който години наред посреща Нова година на връх Голям Купен. Лудост, откакто и да го погледнеш! Изкачването на острата пирамида е сериозно изпитание дори през лятото - през юли на металните въжета под върха мълния уби опитен турист и 11-годишната му дъщеря. Да не говорим колко здрави мускули и кураж се искат, за да изкатериш ледените отвеси при минус 20-25! Митака обаче изнася горе спален чувал и години наред посреща 1 януари, стъпил на гребена на двете Българии, северна и южна. Това си е карловска традиция, но за малцина.

Всяка случка в Балкана си е урок по оцеляване. Не спазваш ли правилата, няма прошка, казва най-дълголетният хижар в България Вълко Съботинов.

Грижовен стопанин в суровото балканско царство, където душата е пречистена, тялото заредено със сили. А годините профучават неусетно и не тежат.   

Златни правила за оцеляване    

За толкова години в една от най-опасните ни планини Вълко не е попадал в смъртна опасност. Теорията му за оцеляване е от прости правила:

Тръгвай сутрин рано, следобед времето се разваля! Попаднеш ли в беда и лошо време на високото, слизай надолу, докато стигнеш гора! При студ не спирай, колкото и да си уморен - иначе иде бялата смърт! Самообладание, добра екипировка, тренирано тяло са задължителни условия за приятен престой в планината. 

Мъжки времена на Козя стена

Вълко е свързан с Балкана от младежки години. Член е на Планинската спасителна служба в Карлово от 1966 г. Приятел е на големия алпинист Христо Проданов. 

Хижарският му стаж започва през 1965 г. на Козя стена - на билото, без ток и  радиотелефон, на газена лампа. Няколко зими карал сам горе в неколкометрови преспи, при минус 20 градуса. Ринел пъртини, цепел дърва, топял сняг за вода - живот като в Аляска.

Младият Вълко не си знаел силата - качвал на гръб по 50 кила раница от Христо Даново до хижата. После яхвал ските и порел преспите към Беклемето.

Яна - нежното рамо до ветерана

Вълко е стълбът на хижата навръх Балкана, а Яна е нежното лице на този уникален планински дом. Двамата са страхотен тандем. И планинарският стаж на Яна е впечатляващ - вече цели 27 години. А животът горе не е за всекиго - нужни са много сила и стоицизъм, за да се справяш с всякакви изпитания - бури, сняг, студ, изолация. 

Яна стъпва за пръв път на "Левски" като туристка - дошла с приятели на великденска екскурзия. Наложило се да газят преспи сняг, но се влюбила в хижата и в хижаря. А магията я държи до днес.

Сръчни ръце и слънчева усмивка има Яна. Винаги готова и да помогне, и да услади душата ти с блага дума и вълшебен чай от балкански билки. 

Щастливи сме в този дом навръх планината. Много рядко слизаме долу, в града, казва Яна. 

Въпреки че зареждането е трудно, хижата винаги има достатъчно продукти, за да може и в най-лютата зима горе животът да продължи нормално. Като свърши хлябът във фризера, Яна меси сама.

С Вълко са преживели много сурови зими - понякога снегът натрупва чак до покрива и хижата се превръща в нещо като огромно иглу. Тогава е и време за хобито ѝ - майсторка е на красиви гоблени.

Яна избягва да е център на внимание, но името ѝ нашумя в цяла България покрай оцелелия по чудо в ледено зимно приключение авантюрист Тодор Владимиров. След като прекара дни на ядки и сланина в палатка на връх Костенурката. Докато спасителите го търсеха безуспешно по билото, Тодор се появи на „Левски" жив и здрав.

Яна първа посрещна премръзналия авантюрист, буквално възкръснал от оня свят. Съживила го с няколко горещи чая с мед, които изгълтал на екс. 

Хижарите са готови за всякакви изненади. Камъкът си тежи на мястото, а нашето е тук - високо в Балкана, казва стопанката на най-високата карловска хижа.

 

Домът под билото на Балкана е вдигнат с дарения

Хижа „Васил Левски“ е любима на туристите, но е сред най-труднодостъпни у нас - до нея си стига само пеш, а зареждането е с коне. Това е първата хижа, построена в Стара планина и трета в България - след „Скакавица“ в Рила и „Алеко“ във Витоша. През 2026 г. "Левски" ще чества 100-тен юбилей. Разположената на 1450 м н.в. масивната двуетажна сграда с алпийски вид е кацнала под самото старопланинско било, под зъберите на Костенурката, Кръстците и Голям Купен. 

 От Карлово до горе води стръмна пътека през красивото ждрело  на Стара река. На скала високо над един от речните водопади е окачен барелеф на легендарния карловец Христо Проданов, първия българин, стъпил на Еверест.

Пътят от Карлово до хижата се изминава за 4-5 часа с раница на гърба. След още 4 часа път нагоре се стига до първенеца на Стара планина връх Ботев, 2376 м.

На десетина минути от хижата е красивият водопад Карловско пръскало, чиито води падат от 30-метрова скала.      

Строежът на хижата започва в далечната 1922 г.  Дарения се събирали на площада в Карлово. Хората стъпвали на поставения кантар и давали толкова лева, колкото било теглото им, разказва председателят на карловското туристическо дружество Ангел Рунташки. 

 

Другите за него

Той ни е учител по планинарство  

Христо Стаматов, началник на Планинската  спасителна служба в Карлово:

Познавам Вълко Съботинов от дете, запомнил съм го като хижар на "Васил Левски". От него съм научил много неща - как да се справям, как да помагам на хората при трудни ситуации в планината. Заедно сме свършили доста работа на хижата - цепене и возене на дърва, поддръжка, строителни  дейности. 

Когато станах планински спасител, Вълко вече имаше дълъг стаж в ПСС. Той е ценен колега, който дежури в хижата при акции за издирване на изгубени туристи. Помагал е страшно много на  спасителите - прибирал е пострадали в хижата, оказвал е първа помощ на хора със счупени или навехнати крайници. За 50 години в планината това са десетки случаи.

От Вълко винаги можеш да получиш ценен съвет - за маршрут, местност.  За нас, по-младите, той е истински учител по планинарство. 

Срещите с него винаги са изключително приятни. Радостно и  уютно ми е да говорим, да попеем с Вълко. Невероятен късмет е да познаваш такъв удивителен човек.

Стопанисва хижата по-добре от свой дом 

Петър Даскалов, бизнесмен, дългогодишен турист от Карлово:

Искам да разкрия една невидима за хилядите туристи страна - на стопанина Вълко Съботинов. Двамата с Яна стопанисват хижата с всеотдайност, по-добре от собствен дом.

Малко туристи си дават сметка как се постига уютът и топлината толкова високо в планината.  Колко тежък труд е нужен за добиване, превоз, рязане, цепене на тонове дърва, за да има хижата топли радиатори и гореща вода в банята.

А хижа „Васил Левски“ предлага завиден уют - електрифицирана, водоснабдена, отоплявана, със съвременни бани и тоалетни. Водопроводите, вецът,  фотоволтаиците, осветление, отопление, телефон, интернет - всичко е минало през ръцете на Вълко. Не е никак лесна работа направата и поддръжката на тези инсталации на 1450 м надморска височина, на 14 км по конската пътека от Карлово.

Вълко е инициатор и участник в много подобрения в хижата и района. Лятната кухня, вътрешни бани и тоалетни, кътовете за отдих, обзорната площадка, разширението на столовата, мансардната спалня са все дела на този грижовен стопанин и на многобройните му приятели.