Вход
12 Октомври, 00:24 0 На 81 години от този свят си отиде едно от големите имена в историята на Локомотив и пловдивския футбол. Атанас Драмов почина след дълго и продължително боледуване, но ще остане завинаги в сърцата футболните хора като изключителен специалист, честен човек и голям мъжкар.
Името на Драмов е свързано най-вече с Локомотив, но също така с родния му Спартак, Асеновец и с Ботев в един кратък период от бляскавата му кариера. Той е начело на гладиаторите в последния добър период в славната им история. Паметна остава разгромната победа над ЦСКА през септември 1994 г. на Голямата къща с 4:0. Води Ботев при равенството 1:1 срещу испанския гранд Севиля 12 месеца по-късно.
Макар и 100-процентов пловдивчанин, Атанас Драмов е свързван най-вече с Локомотив. Защото още на 33 години става наставник на звездния отбор на "черно-белите" с Христо Бонев, Гочо Василев, Станчо Бончев, Гальо Пеев и останалите златни момчета. Защото като треньор в академията участва в изграждането на стигналите до световна слава Аян Садъков, Христо Колев - Бащата, Георги Йорданов, Едуард Ераносян. И най-вече защото начело на Локо печели първия трофей в клубната история.
На 1 юни 1983 година Големия Джеймс извежда Локо до спечелването на Купата на Съветската армия. Преди това на полуфинала черно-белите още в Б група преодоляват с 3:2 ЦСКА в Ихтиман. Това е и една от най-паметните победи за железничарите. Дори сега, когато минават по магистралата по пътя за София или към Пловдив, по-старите фенове с умиление хвърлят поглед към малкото градче, където на 11 май Зума, Аян, Едо и Сотиров повалят тогавашния европейски гранд, който 2 месеца по-рано е елиминирал Ливърпул.
Начело на Локо Атанас Драмов печели бронзовите медали през 1992 година, когато клубът е без спонсор и президент. Кариерата му в А група приключва именно при черно-белите като ги спасява от изпадане. В един и същи ден двама велики локомотивци слагат край на кариерата си - Драмов и Христо Колев.
Екипът на marica.bg изказва съболезнования на семейството и близките на Атанас Драмов.
Светъл път, бате Наско! Бог да те прости!
