Индия гледа към Арктика, Северният морски път носи 50% икономии

Автор Красимира Ризова

Северният морски път (Northern Sea Route) не само е най-краткият маршрут по вода между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, но и е най-значимата морска транспортна магистрала в Арктика. 

Трасето му минава през четири морета - Карско, Лаптеви, Източносибирско и Чукотско. Той е най-краткият път от Северна Европа и Сибир до Азия. Разпростира се в Северния ледовит и в Тихия океан, главно по протежението на руския арктически бряг. Странното при този път е , че той всъщност не разполага с нито един постоянен общоприет маршрут. Поради суровите условия, оптималните варианти за плавания по него рязко варират.

 Теоретично икономията от превозването на стоките по тази дестинация достига до 50% в сравнение с използваните маршрути през Суецкия или Панамския канал. Голям проблем до скоро беше и все още е кратката  продължителност на периода, подходящ  за плавания по него. Това са между 2 и 4 месеца в годината, в зависимост от климатичните условия.            

  През октомври миналата година се проведе редовната среща за развитието на проекта за екологичен мониторинг на Северния морски път (СМП), която събра експерти от  Индия, Турция, Египет, Русия и други страни. В своята експертна презентация Рудра Прасад Прадхан, професор в Института за технологии и наука Бирла, представи индийската визия за потенциалното развитие на интегрирана транспортна система, базирана на принципите на екологичното корабоплаване.

   Идеята е тя да свърже Северния морски път, Индийския океан и международния транспортен коридор Север-Юг: „Експлоатацията на такава система ще бъде от полза за всички участващи страни, и по-специално , за страните от Централна Азия, Русия и Индия“, подчерта проф. Прадхан.

 Освен това Арктика предлага възможности в различни сектори, в които индийските предприятия могат да бъдат включени, като корабостроене, строителство, модернизация и експлоатация на търговска пристанищна инфраструктура, създаване на цифрова и обслужваща инфраструктура, научно сътрудничество в областта на екологията и устойчиви арктически доставки.

Предвид уникалното положение на страната, морският транспорт играе важна роля в икономическото развитие на Индия, особено в международната търговия. Индия има 12 големи и 187 по-малки пристанища, обработващи около 1400 милиона тона товари всяка година, тъй като 95% от търговията на страната по обем и 68% по стойност преминава по море.

 Изключителната икономическа зона на Индия притежава значителни възстановими ресурси от суров петрол и природен газ. Потенциално може да повиши добавянето на стойност в крайбрежното производство и услуги, търговия, корабоплаване, дълбоководни минерали, аква култури и риболов, както и технологии, свързани с морето. Крайбрежната икономика поддържа и над 4 милиона рибари и други крайбрежни общности.

Това обяснява, наред с много други неща, интереса на Индия към възможностите за активно ползване от нея на маршрута по Северния морски път, като тяхна голяма надежда се по-близките отношения между държавите в рамките на БРИКС.

До скоро всички тези предимства на  Северния морски път оставаха ограничено използвани, тъй като по-голямата част от него минава през моретата на Северния ледовит океан, които през значителна част от годината са сковани от дебел лед, което прави навигацията предизвикателство за търговските кораби. Но този проблем вече се решава чрез използването на съвременни ледоразбивачи.

Мощни и автономни ядрени ледоразбивачи работят успешно без вреди за околната среда, без инциденти с разлив на гориво и незначителен въглероден отпечатък. Водени от такъв ледоразбивач е възможно организирането на международен конвой от търговски кораби.

В резултат на качествата и  впечатляващата  ефективност на ядрения морски флот, обемът на товарните превози вече нараства чувствително всяка година. През 2023 г. общият трафик по маршрута на Северния морски път се увеличи до 36,254 милиона тона (в сравнение със 7,47 милиона тона, регистрирани през 2016 г.). Плановете предвиждат  увеличение на  трафика до 80 милиона тона през 2024 г. и при добро развитие на световната политика и търговия до 150 милиона тона през 2030 г.