"Из записките на буля Ганьовица" с премиера в Пловдив

Премиера на книгата на Александър Йотов "Из записките на буля Ганьовица" ще се състои в  читалище "Алеко Константинов" в Пловдив. Литературното събитие ще бъде на  10 май, петък, от 18,00 часа. Книгата ще бъде представена от литературния критик Никола Иванов.                                         

                                   ПОЗНАТИЯТ  И  НЕПОЗНАТ  БАЙ ГАНЬО

                                                    Никола ИВАНОВ

В знаменитата си книга „Бай Ганьо“ Алеко Константинов не отбелязва нищо за миналото на героя си. Той няма потекло, не знаем къде е роден, откъде се е пръкнал, какъв е социалният му произход, как е стигнал до търговията с гюловото масло, женен ли е, има ли деца и т.н  Бай Ганьо в Алековата творба не е задомен, или поне не става дума за семейство. Да запълни тези празноти от живота и биографията на Бай Ганьо се е заел талантливият хуморист Александър Йотов в книгата си  „Из записките на буля Ганьовица“. 

Авторът е прибягнал до мистификацията като художествен похват, за да изгради творбата си. Разказът се води от жената на Бай Ганьо Султанка. Името напомня за героинята Султана на Талев от прочутата му четирилогия .Була Ганьовица е изцяло нов образ, плод на въображението на Александър Йотов. От разказа научаваме, че Бай Ганьо е роден в малко българско село, в бедно семейство, като малък е бил много притеснителен и неразговорлив. Още като невръстен за пръв път вижда трена „Ориент Експрес“ и се докосва до изисканите добре облечени жени с капели, а французойката му подарява огледало с нейна снимка на гърба, той за пръв път се вижда в огледало и не се харесва много. Още тогава се появява копнежът му да обикаля и  посещава други страни и народи, който осъществява по-късно като търговец на гюлово масло. Разбира се, мотивите на Бай Ганьо са чисто практически и комерсиални – търговийката, келепира, парите. 

Когато идва време да си избере булка, изпада  в конфузно положение, не знае как да покаже на момата, че я харесва и други свършват работата. Макар че е смотан в израза си, той от младеж умее да се пазари и винаги да е на печалба от сделките. Но Бай Ганьо се развива в речево отношение, става устат, задиря и опипва похотливо жените при Алеко. 

На сватбата Бай Ганьо забравя, че вървят към църквата да се венчаят и подгонва едно врабче, хваща го и с гордост го подава на буля Ганьовица с милите думи „За тебека е, да знаеш!“ Бай Ганьо понякога може да е сантиментален и романтичен. Защото героят с всичките си кусури е автентичен, не преиграва и макар и рядко, действа по повелите на сърцето си.

Отделните глави в книгата са миниразкази, които звучат и самостоятелно, макар в творбата те да са свързани в единно повествование.

Творбата на Александър Йотов е своеобразно продължение на Алековата книга. Разказът се води от буля Ганьовица и научаваме твърде любопитни неща за героя. Нюхът към печалбата, към келепира, е заложен у него още от ранна възраст. Бай Ганьо купува от града камилата Мата и тя заема мястото на магарето му.

И при Александър Йотов Бай Ганьо е запазил основните си черти – стиснат, келепирджия, нахален, гледа да преметне другите. Когато  Султанка го пита за думата „капитал“, той отговаря: „-Хубава думичка Суло, златна. И най-важното не е чуждоземска, а нашенска си, наша! Е, хей, как я харесвам. Та нали зная, заради нея се трепя по Вашко, по немско, че и Русията. Слушай сега и добре го запомни. Означава едно – кап, кап, кап. Сиреч нещо да ти капне а ти да не дремеш и да го вземеш и напълниш джоба си. Файда, капиталът е една файда, демек, да имаш!“

В началото камилата предизвиква смях и подигравки у съселяните, но става истинска атракция и за града. Мата изпитва особена омраза към магаретата и когато се съберат на мерата, тя пощръклява и ги прогонва. Камилата се чувства обидена и никога не прощава на стопанина, че я е заменил с едно магаре и я разделил с посестримите й. Освен това Мата е много икономична и непридирчива към храната – яде само тръни, а вода пие от реката. Бай Ганьо отново е ударил келепира.

Освен това дава Мата под наем да пренася товари и от това отново печели. Накрая, преди да я продаде на атракциона, Мата започва да пренася чеиза на момите, които се женят за Ганьови съселяни. Само веднъж камилата се заинатява цял час докато тръгне, сякаш интуитивно усеща, че момата се омъжва за негодник и не я чака нищо добро, както се и оказва.

Понякога Александър Йотов използва за основа глави от прочутата книга на Алеко. Това смесване се оказва успешно. Например в „За банята“ Бай Ганьо отговаря на буля Султаница с патриотичното обяснение защо го е направил: „Исках да покажа на немеца, че и ний ги умеем някои неща! Няма да се тупат в гърдите и да повтарят я-я-я…“ Също така казва, че всеки народ има както добри, така и лоши времена в историята си. Прозрението и предупреждението на Бай Ганьо е: „Няма да минат педесет, може и сто години да са, но ще се навъдят едни дето майка България така ще я разпарчетосат и така ще влачат и грабят, както никой преди тях не е грабил! И свищовчето, дето ги пише тия уйдурми за мен, няма да е живо, та да удари едно извинение: „Ех, бай Ганьо, аз за какъв те имах, а тя каква излезе. Че ти пред тези, новите, дето смъкват всичко, си едно нищо, едно пале. Ама отде да съм знаел, че тъй един ден ще се извъртят нещата?“ За съжаление тези думи на Бай Ганьо се оказаха истина, днешните българи сме свидетели.

От книгата на Йотов се убеждаваме колко е важна жената в къщи да е оправна, каквато е Султана. Тя учи мъжете на някои практически неща, така че спестява излишни харчове, както ги научава да подпалват печките със слънчогледови стволове, вместо с накълцани на дребно хубави дърва. Буля Ганьовица постоянно се опитва да вразумява мъжа си, но невинаги успява. Тя е истинска опора за мъжа си. Самата Султана започва и свой успешен бизнес с чорбаджийницата и спасява мъжа си от фалит от съдружието му с влаха Мирча. И тя е сметкаджийка, кара дори Бай Ганьо да си плаща консумираното в чорбаджийницата. Султана завързва приятелства с много важни и известни хора, които се хранят в заведението й.

От чорбаджийницата на Султана у Бай Ганьо възниква идеята да отвори виенска сладкарница и да конкурира жена си в ресторантския бизнес в известен смисъл.

До края на живота си Бай Ганьо не променя отношението си към културата, и в нея той търси файда. Макар че се досеща за меценатство, той прагматично говори за художниците, иска да ги рекламират в чужбина, но в същото време да ги държи на ясла и да ги цензурира в услуга на властта. Познато, нали! Съветва Вазов, че си губи времето с писането. В Рим Султана обикаля културните забележителности, докато Ганьо изкарва пари като прави фокуси с ушите си.

В книгата си Александър Йотов поставя и един фундаментален въпрос чрез казаното от Бай Ганьо: „И знаеш ли, Султанке, , за такива кат мен кое е най-голямото им оружие. С него мога и Бонапарта да сразя… Простотията, Султанке, запомни ме, простотията е най-големият чалъм на тая земя, простащината ще е всьо и вся. Колко много са забогатели от нея, а пък и занапред, в онова време дето ние двамината няма да го видим, колко ще забогатеят от нея! Чет, чет няма да имат! Че главите им били празни. Празни, празни, ама нали са намерили цаката на кьоравото. И париците ще ги бият, ще ги бият!“ И в това пророкуване на главния герой постоянно се убеждаваме.

Продължение на Алековата творба виждаме и в политическата дейност и политиканството на Бай Ганьо. Вече като действащ депутат той е във вихъра си. И  пак келепирът е главната страст на героя.

Но Бай Ганьо е способен и на съчувствие и състрадание понякога. Той дава пари на бедната жена, за да купи дрехи на детенцето и себе си. Съчувства на жената на офицера, който я бие и тормози. Няма етническо напрежение и нетърпимост, свидетелство за което е помощта, която баба Азизе оказва на Султана.

Бай Ганьо е добър съпруг и баща, грижи се за децата. Макар че не само селяните масово псуват, той не си позволява това, не бие и не тормози жена си.

В творбата си Александър Йотов съчетава свеж хумор на словото и положението с остра сатира. Езикът на книгата е цветен и експресивен. Запазена е яркостта на образа на Бай Ганьо, но вече придружен от запомнящия се образ на буля Ганьовица-Султана.

Александър Йотов е запазил езика и речта на Бай Ганьо. Творбата е приятно четиво с редица конкретни сполучливи сюжетни находки, което води и до сериозен размисъл…

Творбата е с отворена композиция, което позволява да се допълва с нов епизоди, за което намеква Александър Йотов в края на творбата. Да му пожелаем това да се осъществи.

Александър ЙОТОВ, „Из записките на буля Ганьовица“, проза, изд.“Българска книжница“, 2022 г.