"Кабиюк" вече 160 г. отглежда расови коне

160-годишнина от основаването си отбеляза държавният конезавод „Кабиюк“ край Шумен. В Деня на народните будители стопанството в с. Коньовец, което има статут  на национален историко-археологически резерват, отвори вратите си за гости и ценители на чистокръвните коне. Там се отглеждат дългогодишно селектирани елитни породи коне, както и запазени автохтонни породи говеда и овце. На следващия ден празникът продължи с конни състезания на хиподрума в Шумен. Честванията се проведоха с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и на ДФ „Земеделие“. 

НАЧАЛОТО

"Кабиюк" е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. За произхода на името на конезавода има две версии. Според едната то произхожда от турските „кааба” и „юк”, което означава "малка могила". Според другата произлиза от арабски със значение "градище".

Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на Руско-турската освободителна война всички коне са извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената българска държава заварва  конезавода празен.

През 1883 година поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод животни и липсата на квалифициран персонал той е затворен четири години по-късно. Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 година под името Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо "Кабиюк". От тогава до сега той функционира без прекъсване.  

В стопанството започва обособяването на спомагателни отдели - говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден. Първоначално те са служели само за задоволяване на собствените нуждите, но по-късно са оформени като племенни отдели. По тази причина през 1911 година конезаводът е преименуван в "Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници". По-късно стопанството продължава дейността си под името "Държавно земеделско стопанство "Васил Коларов".

КОНЕТЕ

На първоначалния етап след възстановяването на „Кабиюк" стадата били сформирани с коне, внесени от Русия, Полша, Австро-Унгария, Турция, принадлежащи към породите "Чистокръвна английска", "Арабска", "Орловска рисиста", "Арденска тежковозна", както и някои полукръвни кръстоски. През този период е положена основата на две от породите, които се развъждат в "Кабиюк" и в наши дни. Това са източнобългарската и арабската шагия порода. На по-късен етап, през 1954 г., се формира Чистокръвната ​английска секция, а през 1977 г. - Чистокръвната Арабска секция. В настоящия момент "Кабиюк" отглежда средногодишно над 300 коня. Ежегодно там се раждат над 80 жребчета, а над 70 коня с различна степен на подготовка се продават както в България, така и в чужбина. Развъждат се също и малки стада от шотландски понита и коне от ​хафлингерска порода.

През 2004 г. с приемането на закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие "Кабиюк". В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите, както и да бъде защитено от приватизация и обявяване в несъстоятелност. Основна насока в дейността е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, както и запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия там генетичен резерват. Стопанството разполага и с 28 320 декара земя, от която 20 671 е обработваема, а останалата се състои от ливади, пасища, постройки и др. В „Кабиюк“ има музей на коня, основан от ветеринарния лекар Рачо Рачев през 1984 г., както и музей на княз Александър I Батенберг.

РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БАТЕНБЕРГ

В района на Кабиюк е била резиденцията на княз Александър I Батенберг, ползвана преди от владетелите на Третото българско царство. В нея е подписан актът на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 2005 г. при разкопки на 3 км южно от Кабиюк  е разкрит поменално-погребален ранносредновековен могилен комплекс. В една от могилите е открит единственият гроб на прабългарски аристократ. Той е погребан със сабя, конска амуниция, колан със сребърни украшения и конска кожа в краката.

В землището на Коньовец  се намира местността Могилата. Тя обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за защитен обект за опазване на разнообразната степна растителност. Ботаническите проучвания показват, че видовото разнообразие е различно за всеки скат от нея. Установено е, че тук се намира най-добре запазеното находище на степна растителност в България. На тази малка територия виреят около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степна растителност. По-характерни от тях са коило, руска самодивска трева, нисък бадем, пролетно котенце (съсънка), пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет, дребна перуника, жълт равнец и други.