Каръшката събота на един льохман

Петък (11 октомври), след 11 часа. Време за сън и релакс, но не. Подушвам през прозореца позната до болка миризма - на фекалии и изгоряло. Чудех се дали шахтата до нас не е “пръцнала” традиционно след подмяната и с пари от Водния цикъл преди няколко лета. Не, оказва се, че бунището край Цалапица отново се е подпалило. Толкова смърди, че чак станцията за измерване на въздуха в "Тракия" го е засякла. Как да е, затварям прозореца и лягам. 

Идва времето за лелеяния мач между България и Люксембург. Отивам на стадиона, който вече има 4-та категория на УЕФА. Кондиционният треньор на Люксембург е сложил конусите и разгрява играчите си. В един момент му става неудобно, че ъгълът на терена, в който загряват, е като изоран. Спира играчите и 20 минути тъпче с маратонките излезлите чимове.

Мачът започва. Илиан Илиев ме изненадва със състава толкова, че после забравих да му благодаря за помощта с топки и екипировка за школата на любимата ми "Марица". Срещу Великото херцогство играем откровен бетон. Че как като "тролеят" Антов е халф в схемата. Само Филип Кръстев  е играч, който може да измисли нещо. Не се получава. Играта на "херцозите" с бразилски попълнения върви по-добре от нашата. В един момент се чудя дали аз бях обгазен снощи или нашите национали? Е, те не трябва да са - спаха в пловдивския Бевърли Хилс. Не се получи - 0:0. Само феновете бяха топ. 

Отивам след мача да чакам рейса. 45 минути вися и нищо не минава през спирката срещу Тримона. Идва единицата, яхвам я и после половин "Кършияка" пешачката бича.  Четворка на хоризонта не засякох.

Та се чудя - категорията 4-та като за УЕФА, мачът рано, тамън за графиците на превозвачите (а може би, извозвачи), а вкусът ми нагарча. Дали заради националите, дали заради автобусите.

Абе, мамата си джаса, бе, тази някаква събота.