Кирил Маричков пред "Марица": Мислете и мечтайте, не гледайте в смартфона!

Големият музикант Кирил Маричков, който почина на сцената, имаше специално отношение към пловдивската публика.  "Марица" публикува интервюто, дадено специално за вестника и публикувано на 19 октомври 2019 г., дни преди 75-ия рожден ден на легендата на рока.   

- Г-н Маричков, правите чудесен подарък за публиката по случай юбилея си. С какво ще изненадате почитателите си на концерта и в новия албум?

- Концертът в НДК е точно на 30 октомври, рождения ми ден. Идеята беше на Дони, на колегите от „Фондацията”, групата, с която свиря напоследък. Имах опасения, че обявяваме концерта твърде рано, но вече всичко е наред, всички места за концерта са продадени. Като че ли няма да ми стигне време за албума, който всъщност започнах още преди пет години, ала спрях работата заради смъртта на Пеци Гюзелев. Ще го представим на втория концерт, през ноември.

Освен старите ни хитове на концерта сега ще изпълним и „Светлина”, песен от новия албум. Музиката е моя, текстът е на Дони. В албума е включена и прекрасна балада -„Тъмен вятър”, както и песента „Алчност и глупост” - смятам, че на тези две неща основно се дължат проблемите на света в момента, а не на големи световни конспирации.    

Включил съм и песента „Въртележка” от 1969 г.  - записът изчезна, сега я възстановихме в нов много по-съвременен аранжимент - като спомен за едно време.

Албумът става изключително хубав - изпипан, но и парчетата са чудесни.

Станал съм още по-голям педант и перфекционист, изчиствам дори най-дребните неточности, които дразнят ухото ми.

-Защо е толкова специално отношението ви към Пловдив? 

-Градът под тепетата е специално място за мен. Започва да ми липсва, ако не съм го посетил от доста време. Трябва да дойда, да го видя, да се заредя с добра енергия. Обичам го искрено заради атмосферата, която трудно може да бъде постигната по изкуствен начин. Като говорим за стойността на естественото, в Пловдив все още има много такива неща.

Имам много приятели в Пловдив. Най-близкият ми, който вече си отиде, беше режисьорът Иван Андонов. Много ми липсва. Правил съм музиката за много негови филми. Беше и съпруг на сестра ми. Много от приятелите на Иван бяха и мои приятели.

Имам и доста пловдивски музиканти приятели.

Пловдивската публика е чудесна. Не пренебрегвам почитателите ни в други градове, навсякъде сме имали възторжена публика, но имам особена слабост към пловдивчани. Помня последния ни концерт на Античния театър - „50 години Щурците”. Публиката не само пя заедно с нас, но всички пееха чисто, не фалшиво, което не се среща често. Уникален е моментът публиката да пее толкова вярно и всеотдайно  заедно с теб - това ме прави щастлив.

- Имате над 3000 концерта, в които хиляди хора аплодират и пеят заедно с Вас. Това ли е рецептата за творческо дълголетие?

- Броях концертите по времето на „Щурците” - бяха над 2600, около 2500 за първите 20 години. За следващите 20 години намалихме темпото до 300-400 концерта общо, но като прибавим и мои самостоятелни, надвишават 3000.

На тази достопочтена възраст мога да кажа, че през всичките тези години са ме държали хората, тази публика -  заради нея оцеляхме дълго време с „Щурците”, а и аз самият. Когато хората ни подкрепят, пеят песните заедно с нас, това ни дава надежда и много голям стимул да продължиш напред. 

- Около сто песни за половин век музикална кариера - не са ли малко?

- Малко са, по ред причини. Първо много от песните просто се махаха от цензурата, било заради музика, било заради текст. После през 80-те и 90-те повечето неща излизаха. И след „Щурците” издадох песни.

Истинско удоволствие за мен е да пея и хората да пеят заедно с мен. Това е, което искам да правя. Признателен съм на Господ, че ми дава сили да пея, да свиря и да пиша песни. Най-хубавото, което може да се случи на човек, е работата му и хобито му да съвпадат. Всъщност имам записани на касети и на ноти около стотина други песни. Съмнявам се, че ще успея да ги запиша всичките.

- Съжалявате ли, че не станахте подгряваща група на „Ролинг Стоунс”?

- О, това е много стара история. Ако се беше случило, ако ни бяха позволили да се отзовем на поканата, може би сега щяхме да сме световна група, да издаваме албуми по света. Може би щяхме да сме и много по-богати, но едва ли щяхме да сме феномен, какъвто сме тук в България.

- Какво им пречи днес на младите таланти?

- Нищо не им пречи, има и много хубави неща. Комерсиалният момент обаче е много силен вече. Все ме питат каква е формулата да правиш хитове. Няма никаква формула. Ако целта ми е била непременно да направя песен хит, сигурно е нямало да стане хит. Днес се мисли повече, отколкото трябва, върху това как да направиш нещо комерсиално, нещо, което непременно да се хареса. Младите творци трябва да погледнат повече навътре в себе си, да ги води желанието и чувството да изпееш, да кажеш на хората нещо, което носиш в себе си. Когато водеща за теб е мисълта дали една песен ще се продаде добре, нещата няма да се получат. Проблемите в песента ми „Алчност и глупост” важат и за музиката, за съжаление.

Ето част от текста:

 „Спри да мислиш, да мечтаеш,  

Гледай телефона,

Той ти казва много лесно всичко интересно”.

Същите проблеми важат и за всички сфери, за автомобилите, за телефоните. Някога си купувахме кола за 20 години, днес сменяме колите на 4-5 - хем харчим излишни пари,  хем замърсяваме околната среда. Ами манията мобилни телефони - вместо да си говорят помежду си, всички около нас, особено младите, си ровят непрекъснато в  телефоните! 

- Тревожи ли Ви популярността на изпълнители като Криско, Гери-Никол, Папи Ханс?

- Нека хората да си слушат каквото си искат. Това не ми пречи да слушат и моите песни. Повече ме тревожи зависимостта от технологиите, която започвам да чувствам навсякъде. Аз например нямам Фейсбук, не искам и да имам. Не ми харесва този фалшив начин за общуване между хората. Във Фейсбук всеки представя себе си такъв, какъвто не е - публикува си снимки от гръцкия плаж, или от вечерята, за да се изфука. Всичко това създава грешна представа за човека. Затова не искам да имам Фейсбук и няма да имам.

- Зодия Щурец или Скорпион - коя ви носи повече успех?

- Зодия Щурец ми е по-близка. Неслучайно обаче имам и песен за 13-ата зодия. Един приятел ми каза - това е фаталистично, могат да ти се случат лоши неща. Наистина ми се случиха неприятности. Успокоих се обаче, когато възрастна жена, веща в астрологията, ми каза, че  в Средновековието наистина е имало 13-та зодия, наричала се Змиеносец. Била точно около датата на раждането ми 30 октомври. После тази зодия е била премахната. Така че има подтекст в песента „Зодия Щурец” на талантливия поет Александър Петров.