Кога душата ни напуска и къде отива тя

За душата, тялото и сребърната нишка между тях 

Какво държи душата в тялото? Едва ли има човек, който да не си е задавал този въпрос. Известно е, че това е жизнената енергия, позната под различни имена в различните традиции:

Прана (в индийската философия), чи (qi) (в даоизма), руах (в кабала), пневма (в гръцката философия) и етир в езотеричните учения.

Но има специфични тайни, които е добре да открием и опознаем, пише сайтът Новото познание.

Енергийната нишка (Сребърната нишка)

В много езотерични и духовни учения се говори за сребърната нишка, която свързва душата с тялото и се къса в момента на смъртта.

Тази нишка е нещо като фина енергийна връзка между астралното и физическото тяло.

При извънтелесни преживявания (ОИТ) или при дълбока медитация, душата може да се „отдалечи“, но ако нишката остане непокътната, тя се връща обратно.

Диханието на живота

Дъхът е древен символ на свързаността между душата и тялото. В Библията Бог „вдъхва“ живот в човека, а в йога се казва, че контролът над дишането означава контрол над жизнената енергия (прана).

Когато човек умре, последното нещо, което се случва, е освобождаването на последния дъх, което символично и енергийно означава, че душата напуска тялото.

Емоциите и привързаностите

Душата остава в тялото, докато човек има емоционални връзки, желания и кармични уроци за учене.

Някои езотерични школи твърдят, че именно страстите, болките и привързаностите държат душата „закотвена“ в материята.

Колкото повече човек се освобождава от материалните си окови, толкова по-свободна става душата.

Енергийните центрове (чакри)

Според йогийските учения душата е най-силно закотвена в тялото през трите долни чакри (коренна, сакрална и слънчев сплит), които отговарят за инстинкта за оцеляване, желанията и волята.

Когато човек напредва духовно, душата се издига към по-високите центрове, но остава в тялото, докато има баланс между духовното и физическото.

Задачата на душата

В езотеричните учения се казва, че душата избира да остане в тялото, докато не изпълни определена мисия или житейска задача.

Когато тази задача приключи или когато тялото вече не може да поддържа душата (заради заболяване, старост или инцидент), връзката се прекъсва.

Разрушената връзка

Душата остава в тялото, докато жизнената енергия (прана, чи, етер) продължава да циркулира и докато съществува кармична, емоционална и духовна причина тя да бъде тук.

В момента, в който тази връзка се разруши – било чрез осъзнато освобождаване или чрез физическа смърт – душата се връща към своя източник.