Костадин Кисьов: Може да възстановим храма от Голямата могила в автентичния му вид без бутафории

Археологията е сред най-сериозните активи на Пловдив в привличането на повече туристи. Сред находките от последните 2-3 години е Голямата могила в район "Южен", която, освен най-голямата в България, е и последната оцеляла в района. 

Смята се, че могилният некропол е свързан с прилежащо на града селище или с вилно имение на местни тракийски аристократи. Защо обаче Голямата могила е уникална и как тя стана повод да се заговори за нов археологически парк в Пловдив, разговаряме с директора на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов.

- Доц. Кисьов, каква история от миналото на Пловдив разказва Голямата могила?

- Откритата структура е уникална, както по датировка - II-I в. преди Христа, така и по структура, по функции и начин на изграждане.

В науката продължават споровете за тези монументални сгради, които са под могили и са свързани с тракийската култура в периода V-I век преди Хр. Дали са гробници, или храмове? Защото в 2/3 от тях няма останки от погребения. В Голямата могила откриваме следи от обредни действия. За разлика от гробниците, имаме по-сложна композиция - вход, коридор, преддверие и камера. Ето защо Голямата могила не може да се интерпретира като гробница.

- Кога започна проучването на този обект?

- Това откритие в район „Южен“ на практика стана случайно. От научна гледна точка това е много важно, защото, за разлика от други подобни, проучвани назад във времето съоръжения, тук нямаше никакви вторични намеси - нито съвременни намеси от строителна или изкопна и земеделска работа. Открихме тази структура напълно автентична - „ин сито“, в този вид, в който е била построена и засипана преди години. Вътре нямаше останки от погребения, но пък намерихме следи от обредни действия, като палене на огньове, ритуално ядене и пиене. За това говори голямото разнообразие от седем вида животински кости, включително и на елен, които намерихме пръснати по пода. 

Виждаше се как таванът и трегерите са опушени. Имаме следи от влизане с факли, което говори, че тук са се извършвали ритуали. Направихме химичен анализ на саждите и се установи, че те са горене на дървесина - всички факти и находки определят структурата като храм. Независимо че като планова композиция сградата повтаря модела на гробниците. 

- Как се случваха откритията в годините назад?

- През първата година от разкопките бе открита средновековна църква от ХII-XIII век на върха на могилата, което се среща за първи път в България. Тя не беше добре запазена, но към нея имаше гробищен некропол. По-късно е открит път с настилка, който е обслужвал църквата. Установихме, че самата могила е издигната заради тракийския храм.

Голямата могила е шансът на Пловдив да има своя археологически парк

Искам да подчертая, че унаследяването на културно-религиозно място е уникално за страната - църквата е разположена на върха на могилата, защото се е знаело, че на това място е имало езически храм, който е бил култово, свещено място за тогавашното население.

- Какви са били техниките на строителство на храма?

- Техниката на строителството на храма е абсолютно характерна само за региона. Това е времето на одриско-сипейската династия - именно тя по онова време е управлявала Филипопол. Става дума за най-голямата и силна тракийска държава, която успява да направи своя форма на управление и е владяла огромна територия - от Стара планина до Средиземно море в периода V-I век пр. Хр. Обхващала е голяма част от днешна Турция и Гърция. Така че този храм е от края на това, т.нар. Одриско царство.

- С какво е уникален този храм?

- Храмовата постройка е уникална за региона и за тракийската култура в цялата страна. Голямата могила е с диаметър 90 метра и височина 12 метра. Цялата постройка е дълга 10 метра и има две помещения. Източното е с размери 4 на 4 метра, а западното - с дължина 6 метра и широчина 2 метра. Старите строители са имали познания, получавали са ги от предците си. На храма е направено подробно заснемане и може да бъде възстановен в автентичния си вид - без бутафории и фалшификации.

Строежът е правен на сухи сглобки, зидано е с глинесто-песъчлив разтвор. Материалът е преизползван от стара сграда. Изследване на специалисти от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" показва, че каловата спойка, направена в съотношение две части пясък към една част глина, е по-здрава от бетон. Покривът на храма е двускатен, ала той е бил паднал вътре. Запазени са квадрите, които са го държали. Между тях има изграден триъгълен фронтон и каменна входна рамка. Интересен факт е, че цялото съоръжение е покрито двускатно, като са използвани масивни трегери от сиенит, покрити с плочи и замазани с глина. Използвани са четири вида камък. Мраморните блокове са идеално обработени, като всички те са измазани с хоросан, което означава, че са взети от друг обект в близост. 

- Каква е вероятността този храм и могила да се превърнат в туристически обект?

- Тази идея вече сме я обсъждали с кмета на Пловдив Костадин Димитров и ресорния заместник-кмет Пламен Панов, които приветстват възможността храмът да стане туристически обект. Теренът е държавна собственост. Мястото има перспектива предвид бъдещия път, който ще свързва районите "Южен" и "Тракия". Трасето е с дължина 1200 метра, започва от бул. „Кукленско шосе" и завършва в бул. „Асеновградско шосе". То е с готов проект, който има нужда от изменение по отношение на включването му към бул. "Асеновградско шосе". Отчуждителните процедури са направени и в най-скоро време може да започнат процедури за избор на изпълнител и да се търси финансиране. Така че мястото е добро като локация.

Спойката на открития храм е по-здрава от бетон

Тази могила не можем да я засипем - тя има всички дадености да бъде  запазена, при това идеално, и може да се превърне в археологически парк. В него може да се експонира не само тракийският храм, но и експозиция от артефакти на Археологическия музея, а наоколо да се развият различни детски атракции, открит лапидариум с образователна цел, кафе и много зелени площи.

Тук можем да пренесем и всички находки, открити от археолозите ни в последните години, които са пръснати из града - в Стария град, в щаба на армията, сега те ги стопанисват.

Разхождам се често в розариума на Гребната база - там сега е една джунгла. Парковете в Пловдив са малко, така че един нов археологически парк има потенциала да се развие като интересно място. Мисля, че хората ще го харесат и посещават. Не всеки се интересува от археология, но би припознал една атрактивна зона с различни функции.

Визитка:

Доц. Костадин Кисьов е директор на Регионалния археологическия музей в Пловдив от 2002 г. Преди това участва в изграждането на Историческия музей в Смолян през 1987 г. Работи и в Националния исторически музей в София. В Пловдив е от 1989 г., като започва работа в Археологическия музей от най-ниското стъпало - като работник, който копае ръчно изкопи на Небет тепе. След това кариерата му продължава като уредник и научен сътрудник. 

Страстта му по тракийската култура е пословична - в тази сфера е и основаната му специализация. Пловдивчани ще го запомнят и като един от най-успешните директори на РАМ. Като такъв той успя да докара под тепетата експонати от Лувъра, свързани с египетското изкуство. Преди това в Пловдив гостуваха находки от Националния археологически музей на Атина. С негово активно съдействие беше построена новата сграда на музея, където за първи път от десетилетия е изложен оригиналът на Панагюрското съкровище. През 2017 г. доц. Кисьов беше отличен с почетния знак на Пловдив за своите изключителни заслуги към археологията - науката, с която живее повече от 40 години.

 Снимки от Наташа Манева