Левичарите превъзхождат десничарите по важен показател

Ако трябва да направим разделение на световното население, което да не е на расов или полов признак, един от най-лесните начини е като определим с коя ръка пишат – лявата или дясната. Оказва се, че това е пряко свързано с развитието на определени зони от мозъка ни, които отговарят за различни поведенчески способности. Още по-интересното е, че при левичарите има предимство, което може да им донесе много успехи в живота.

Учени идентифицираха 4 генетични зони в мозъка, които определят дали ще държим писалката с лявата или с дясната си ръка, съобщава в. „Мирър“. Три от четирите зони са свързани с протеини, които са замесени в развитието на мозъка, сочат резултатите от генетично изследване, обхванало около 440 000 души във Великобритания, включително над 38 000 левичари, предаде БТА.

„Установихме също, че у левичарите свързаните с езика зони в лявата и дясната част на мозъка комуникират по-координирано помежду си – заяви ръководителят на изследването Акира Уибърг от Оксфордския университет. – Същите зони вероятно са причината левичарите да притежават по-добри вербални умения“, пише novini.bg.

Известно е, че гените играят роля дали доминираща ще е лявата или дясната ръка. Изследвания върху близнаци показаха, че в 25 процента от случаите гени са определящи дали човек използва предимно лявата или дясната си ръка, но въпросните гени не бяха идентифицирани.

„Около 90 процента от хората са десничари и това не се е променило от най-малко 10 000 години – отбеляза ученият. – Редица експерти изследваха биологичната основа на доминирането на лявата или дясната ръка, но използването на голямата база данни на „Байобанк“ във Великобритания ни позволи да хвърлим повече светлина върху склонността на някои хора да си служат предимно с лявата ръка.“

Учените открили също връзка между генетичните зони, замесени в доминирането на лявата ръка, и незначително ограничения риск от болестта на Паркинсон, както и между същите зони и съвсем малко увеличения риск от шизофрения. Изследването на тези връзки може да допринесе да се опознаят по-добре механизмите, които водят до развитие на двете заболявания.