Актьорът Добрин Досев: Не обичам да имам празни пространства в работата си

Добрин Досев е роден на 31 май 1963 г. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Никола Корабов и актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Стефан Данаилов. Работил е в театрите в Ловеч, Пазарджик, Народния театър, Сатиричния театър, Театър 199, Малък градски театър „Зад канала“, „Сълза и смях“ и други. От 2015-а е щатен актьор в Драматичен театър-Пловдив. В момента е част от четири постановки в града под тепетата, предстои му участие в пета. Назад в годините е изпълнил много роли в киното и театъра. Днес на голям екран излиза филмът „Не затваряй очи“, в който Досев участва.

Пред „Марица“ актьорът сподели какви са особеностите на неговия персонаж, каква е връзката му с Пловдив и имат ли хората на изкуството свободно време. 

- От днес официално на голям екран излиза продукцията „Не затваряй очи“. Нека да кажем няколко думи за Вашия персонаж и за самия филм.

- Това е един специален филм. Сценарият е посветен на вярата в Бога, на вярата в чудото, но и на вярата в човека, в любовта, която според мен е най-силното чувство и може да направи всичко, когато я има. Специално за моя персонаж мога да кажа, че е инспектор от милицията. Филмът се развива в две времена - едното е 80-те години, другото е след 2000 година. Моят герой е от 80-те години. Инспекторът от милицията е фигура, която внася напрежение и решава ключови моменти от историята на филма.

 - Как се почувствахте от участието в самата продукция? Все пак това не е типичен филм.

- Това е филм, който изповядва изцяло добротата, вярата, човечността и любовта. Много рядко толкова силни неща излизат на нашия екран. Така че той наистина е доста по-различен. Иначе бях поканен, изпратиха ми сценария, прочетох го, хареса ми, казах си, че има смисъл да участвам във филма заради каузата му. Интересен беше и персонажът ми. Не е с много екранно време, но търпи катарзис, търпи промяна. И това са роли, които аз много харесвам. Роли, в които има какво да се играе. Това беше главното, което ме накара да участвам във филма. Иначе работихме много приятно. Всички сцени бяха над Бачково. Снимахме повече от седмица. Режисьорът Николай Егерман работи много добре с мен, както и аз с него. Имаме си голямо доверие. И мисля, че свършихме добра работа.

 - Споменахте, че героят Ви във филма Ви е харесал. Сигурно е имало случаи, в които сте отказвали роля, но какво Ви кара да кажете веднага „Да, ще участвам!“? 

- Винаги е първо сценарият. Второ - ролята, отредена в него. Щом ми хареса сценарият и щом видя дълбочина в ролята, нещо, което наистина може да се изиграе чисто актьорски и професионално, винаги казвам „да“. Там, където е недобра историята и не е интересна или е съшита с бели конци и мога да изиграя ролята, както се казва, директно от колата на снимачната площадка, да тръгна и да забравя  - такива не харесвам и не приемам.

 - Сигурно се е случвало да Ви хареса сценарият, но след това очакванията Ви да се разминат с реалността?

- Нашата професия и това, което правим, винаги крие риск. Никога не може да знаем, въпреки най-добрите ни намерения, въпреки най-добрия сценарий, добрата роля, въпреки всичко онова, което си вложил и направил по време на снимки или по време на репетиции за някой театрален спектакъл. Всичко това са предпоставки за нещо добро, да кажем. Но винаги има изненади, публиката не можеш никога да я предугадиш, не можеш да знаеш каква ще бъде нейната реакция, защо ще хареса това или пък защо няма да хареса нещо, което би трябвало да бъде харесано. Рискът си е риск. Същото е и с този филм. Нямам никаква идея каква ще бъде нагласата на публиката и как ще го приеме. Тепърва ще видим. 

 - Къде се чувствате по-удобно -  на сцената на театъра или пред камерата? 

- Харесвам еднакво добре и еднакво много и театъра, и киното. Те са като две различни професии. Киното изисква по-различни актьорски качества, театърът пък съвсем други. Не всеки умее от театрална сцена да се приспособи за кино, това е наистина отделна професия. В този смисъл, киното ми е много по-интересно, защото е по-голямо предизвикателство за мен. Така че на театралната сцена се чувствам като у дома си, в киното - също. Еднакво комфортно.

- Кога и как решихте да се занимавате с актьорската професия?

- Това е дълъг процес. Аз съм от Стара Загора. Още в гимназията се записах в една театрална школа, с ръководител Ради Радев. Междувременно имах и рокбанда, занимавах се и с музика. И двете неща достатъчно много ми харесваха. Но мина време и в един момент реших, че театърът ще бъде нещото, което повече ме привлича. Пък с музиката си реших, че мога винаги да се занимавам. Така се успокоих вътрешно и реших дилемата си. После кандидатствах неведнъж, приеха ме накрая в НАТФИЗ. Междувременно завърших икономика в УНСС. Много дълъг и труден път, но така или иначе, си стигнах до онова, което наистина исках. И така вече 30 години. Но разбира се, се занимавам и с музика, особено в последните няколко години. Не обичам да имам празни пространства в работата. Работя с Игор Марковски като продуцент. Музиката ми е като хоби, но работя само с професионални музиканти. Имам вече пет парчета, които са излезли с видеоклипове. Пял съм вече на доста концерти на „Пеещи артисти“, в зала 1 на НДК поне два концерта имам, в Пловдив на Летния театър  миналата година, тази година ще имаме пак през лятото. В момента работя с Веселин Веселинов - Еко много приятна песен. Просто действам. С него много добре работя, много добре се разбираме. Имам вече две песни. Тази е третата, която е почти готова.

 - Как се получи връзката Ви с Пловдив?

- От много години познавам колегите си в Пловдивския театър. През 2012-2013 г. излязох на свободна практика. Директорът на Драматичен театър - Пловдив тогава Кръстю Кръстев разбра това, обади ми се веднага и каза: „Трябваш ми в моя театър“.  Но минаха две-три години, преди да започна, но той не се отказа през цялото това време. И така през 2015 г. вече ме покани за участие в представлението „Сестри Палавееви“, за ролята на Медвед. И след като излезе премиерата, вече ме поканиха да разговаряме за постоянен трудов договор. И ето така се получи. Безкрайно съм щастлив, че съм в най-добрата театрална трупа в България и най-добрия театър.

 - Мнозина коментират, че пловдивската публика е различна. Вярно ли е това? Как изглежда във Вашите очи?

- Тя е малко по-взискателна, малко повече мислеща, но на финала се отблагодарява с аплодисменти, което всъщност е най-важното. Тя не е най-бурната публика, просто е по-специална. Има афинитет, иска повече да гледа, да слуша, да мисли, след това да изрази своето възхищение чрез аплодисменти, ако сме направили нещо добро, разбира се. Различни са публиките. В Стара Загора например е много по-бурна, по-първична. По време на спектакъла много пъти се влиза с ръкопляскания, с викове: "Браво!“. Просто са първични и това също е адски хубаво.

 - Коя е любимата Ви роля до момента? Има ли такава, която искате, но все още не сте изиграли?

 - Наистина не мога да кажа коя искам, а все още не съм изиграл. Може би като съм бил в по-млада възраст, съм имал такива мисли в главата си. Но доста съм изиграл в годините назад. Благодарен съм на всяка роля, която е плътна, хубава и е разположена в добър сценарий, в добра драматургия. Ето на това съм благодарен. Ще спомена предварително, че започвам работа с режисьора Стоян Радев от 10 март по една нова пиеса. Това е едно много хубаво предизвикателство и съм щастлив, че ще работя това.

 - Свободно време - това понятие присъства ли при вас, актьорите?

- Толкова е странен целият процес на актьорите в театъра и киното. Толкова странен, че няма как да го обясня. На телефона си имам календар, щом го отворя и видите, ще разберете - там има тази дата, онази дата, събитие тук, събитие там. Отделно си имам репетициите, представленията, кастингите, снимките, песните, концертите, записите, работа в телевизията и т.н. Винаги се намират дупчици. Аз не обичам всичко да ми е претоварено, защото тогава човек не може да си свърши много добре работата. Винаги си правя така програмата, че да имам пролуки - между силни дни, поне два свободни, в които да отдъхна и да ми се прочисти главата. След това идват следващите ангажименти и така, докато ни тупкат сърчицата. 

 - Трудно ли се прикриват емоции пред камера и на сцена, било те свързани с тъжни или щастливи моменти? 

- Всеки от нас вече е имал по някоя случка. Прикриват се с професионализъм. Просто се изключваме, вършим си работата с енергията, която е необходима, и щом свърши спектакълът или снимачният ден, тогава вече ставаме истинските ние - скриваме се, за да не ни гледат как страдаме. Отделно, колко сме щастливи - това вече го изразяваме публично.

- Какво си пожелавате занапред?

- Първо да съм здрав и дъщеря ми да е добре. Тя е 10. клас в Испанската гимназия в София. Прекрасно момиче. И тя се занимава с театър, в театрална школа е, тръгнала е по моя път. Близките ми да са добре. И след това ангажиментите ми и интересните работи в професията ми да продължат. Поне още известно време.