Арлин Антонов пред „Марица“: Идеята за 22 септември ми дадоха журналист и актьорът Мариус Донкин

Г-н Антонов, вие ли сте първият депутат, предложил 22 септември за национален празник, бихте ли повдигнали завесата?

Първо, да разкажем за един невероятен министър-председател Александър Малинов, пет пъти е премиер. Той се усеща, че може да произлезе от огромното противоборство, което водят в Османската империя – младотурци срещу Султана. Нещата отиват към гражданска война в Турция. По същото време Фердинанд пътува като плейбой до Виена. Нали е цар, купили сме му едно корабче и той качва 2-3 красавици от хайлайфа на танци в Австрия. Май жена му вече е покойник в онзи момент и той е свободен официално.

Прекъсвам ви, ясно на кой се е метнал принц Кирил, само че е обичал да води дамите във Вършец?

Да, не само Вършец, но цяла България, най-вече едно място от другата страна на планината Люлин, където е имало параклисче с апартамент. Но да се върнем на темата. Та събира Малинов най-близките си и им казва – независимо, че сме се съединили през 1885 година, ние сме си васали на Султаната. Така е. Събрали са се два васала, но остава един васал. И до 1908 година сечем по 200 000 златни лева и ги даваме на Султана, защото той „мисли за нас“. Всички назначение на посланици в България и международни договори минават през него, той одобрява. На Малинов светва, че е настъпил моментът, защото в Турция са пред война. Пише прокламацията за независимост и звъни на Фердинанд във Виена. Отначало Фердинанд се дърпа – ама не може ли да изчакате. Баловете във Виена си вървят, купонът си тече, не му се прибира. Малинов обаче му казва – Ваше величество, на тази дата файтоните ви чакат в Русе, няма ли ви, гласуваме абдикация. И си оставате във Виена направо. Издигаме за княз вашия син Борис, тогава на 14 години, назначаваме му регенти и с вас е приключено. Онзи се усеща, че изпуска нещата. А тогава всичко се пази в книги, кой какви държавни пари получава и харчи. На Фердинанд има гласувани 2 милиона валутни лева годишно да е княз. 

Не са лоши пари за онези времена?

Никак. Каквото е харчел там за прислугата по двореца, какво е останало за него, не е ясно. Отделно, какво е инкасирал като сегашните управници, докато обикаля нагоре-надолу..Друга тема. Плаши се, идва във Велико Търново и чете прокламацията за независимо Царство. Това е българската независимост. 

И сега вече ваша ролята през 1998 година?

Познавах тогава журналиста Георги Тахов. Той е известен покрай прочутото стихотворение, което е публикувано във вестник „Пулс“. Дава дежурство, но проспива стихотворението от името на млада поетеса.

Като прочетеш първите букви от всеки негов ред (б.а. акростих) се получава „Долу Тодор Живков“. След 3 часа пристига Шесто управление и пита кой го е пуснал. Та бай Георги е арестуван, получава здравословни проблеми. Почина. Но през 1998 година седим на кафенце с него, и с Марис Донкин, бъдещ директор на Народния театър. Казаха ми – депутат си, имаш правото, защо не предложиш 22 септември за национален празник.

Тогава бях част от ОНС, групата се състоеше от няколко партии, водени от ДПС, но само аз от гражданската квота. Покани че лично от Ахмед Доган. Пуснах аз предложението, но в един момент ми светна. Ами то може да не мине дори през комисия. По-добре да го изтегля и подготвя нещата.

Звъннах на Ахмед Доган. В онези години беше млад, отпускаше по заведения вечер и спеше до късно. Та звъня му след 13,00 часа – би ли подкрепил идеята ми за 22 септември. Все пак късаме на тази дата с Турция. ДПС е етническата партия тогава, турското посолство има думата. Ще станат ясни бързо нещата. Ахмед мисли не повече от 10 секунди. Каза буквално – ти си от една година депутат, ние вече няколко, а не сме се сетили. Естествено, че сме „ЗА“. Знам, че като ми каже, значи ДПС ще гласува. Подписаха се с мен като съвносители – Касим Дал, Лютви Местан, после всичките избягаха. Също и българи участваха, така го формулираме – Арлин Антонов и група народни представители. Но мина юни, юли, не влиза в дневен ред. А излизаме във ваканция парламентът. Отивам при Йордан Соколов, шеф на НС тогава.

Познавахме се, беше ми преди това министър. Бай Йордан ме успокои, че ще станат нещата. И на 3 септември, ако не се лъжа, разпорежда да се внесе  предложението за празника. Но тогава всичко е тяхно – правителство на Костов, президент Стоянов. Кара трима депутати от СДС да го внесат. Аз не знам за тази работа. И на 9 септември идва заседанието, май го водеше Куртев, заместник на Соколов. Покани ме – Арлине, ела прочети предложението. Аз в шах, такова не е минало през правна комисия, на която съм член. Помолих Куртев да чете, пък да гласуваме. И тогава покани колегите от СДС, които прочетоха предложението. А то понеже има промяна и в почивни дни, те го прокарали през комисията, която прави почивния календар на държавата. Тогава имах и друго предложение  - понеже на изборите се купуват гласове..

Направо не се купуваха през 1998 година сравнение със сега?

И това е вярно. Предложих – хора с криминално минало и без основание образование да нямат право да гласуват. Конкретно – присъдите трябваше да са две и влезли в сила. Мотивите ми – тези хора никога няма да работят за държавата. Но и никога не влезе в зала всичко това. Не било демократично. А сега демократично ли е, като се пазарува, манипулират хартия, машини…

Аз съм твърдо за образователен ценз, но ще скочат, че се нарушават права?

Какви права ти нарушаваме, като не знаеш български, като си криминален! Затова държавата е на просешка тояга. Да не говорим какво ще стана при една война. Сърбите обявиха връщането на задължителната служба за 75 дни. Не са глупави. Аз съм бивш военен и знам. Нашите последни наборни войници са се уволнили през 2007 година. Ами ако стане нещо – могат да вземат запас хора, служили преди 17 години! Това са мъже, вече масово над 50! Другите нямат право да ги викат, защото са без военна подготовка. Сърбите се светнаха - 75 дни е единичната подготовка, на толкова се кълняхме.

Ок, съгласен, но аз имам двама сина и не бих ги пуснал в момента казарма, знаете ли защо – ами страх ме, че там ще ги осакатят нашите хора?

Нямаме подготвени офицери, факт е. Аз съм ръководил полкове навремето, биех руснаците и са идвали по 50 човека от СССР да гледат как става.  Така или иначе, не ми се мисли какво ще правим, ако утре се съберат 50 човека по Родопите е и обявят независимост!Аз съм категоричен, че българските турци са кротки хора и няма да тръгнат..Кротки са, но винаги пали някой отвън. Никога нищо не знаеш. А и ние останахме 5 милиона. Колко сме! Знам ли какво ще остане утре в Украйна, в Израел. 

Вярно ли ставате кандидат за изборите от партията от прочутия пазарджишки общественик Боби Даскалов?

Не! Познаваме се, но отдавна не си говорим. По партии не влизам. Нямам желание. Партиите имат нужда и от странични хора, които  се изказват свободно.

Да се върнем на 90-те, защо Доган ви покани тогава от гражданската квота?

Знаеше, че ще взема много гласове. През 1996 година имаше избори за президент. Жорж Ганчев ме покани за вицепрезидент тогава. И замина някъде с идеята да се оправям сам в Пазарджик. Аз взех 13 000 гласа в града и още 18 000 в областта.

Вкарахме 8 общински съветника преди това на местния вот. И Доган си направи сметка, защото до онзи момент той нямаше депутат от ДПС в региона Аз се разделих с Жорж, той ни раздаде едни документи с празна дата, че може да ни махне като депутати, когато реши. Станах на събранието в „Шератон“ тогава и му казах, че е  несериозно. Избират ме гражданите на Пазарджик и областта, а не той. Жорж ми каза – „Брат ми, прав си, ставай и си отивай“. Отговорих – „Брат ми, тръгвам си“. И тъкмо бях напуснал София по магистралата, когато по ония големи мобифони  ми звъни непознат номер.

Отсреща Ахмед Доган. Неговите хора му докладвали. Покани ме да оглавя листата в Пазарджик. Първо му отказаха с аргумента, че имам 31 000 гласа от президентските избори. Все ще изкарам половината на парламентарните и ще съм независим депутат. Що трябва да ходя накъде! Доган ми каза – няма да се обиждаш, ама не ни познаваш нас, политиците, ела се видим  в София да ти обясня.

Отивам при него и ми каза - и 50 000 гласа да изкараш, нашите комисии ще ги докарат до 500. Па ти се жалвай къде искаш. Съди ни! Замислих се, прав беше! Даде малко пари – към 30 000 лева, ние намерихме още. И влязох с близо 11 000 гласа. Нормално, имаше отдръпване от българите. Включително и мои приятели, офицери. Казаха ми в очите – за ДПС няма да гласуваме. Не мога им се сърдя. 

Биография

Роден е през 1948 г. в София. Завършва Висшето военно-артилерийско училище в Шумен. Кариерата му на военен стартира като командир на взвод.От 1983 до 1986 г. е командир на 21-ви ракетен дивизион в Пазарджик. Достига до заместник-командир на 21 мотострелкова дивизия в града. От 1989 до 1992 г. е заместник-командир на специално звено в МВР (барети). През 1992 г. за 100 дни е директор на РДВР Пазарджик, като повежда легендарната акция в ромското гето в града. Преместен е в София. В периода юни 1992 – септември 1993 г. е директор на НСС. Кандидат за кмет на Пазарджик през 1995 година от Български бизнес блок и стига до трилотаж, който губи с малко На следващата година е кандидат за вицепрезидент в екипа на Жорж Ганчев. През 1997 повежда листата на ОНС (Обединение за национално спасение) в Пазарджик и става депутат. 

ОТ 2003 г. е общински съветник в Пазарджик и преизбиран 3 мандата. В момента пенсионер, разчита на полковникшката пенсия.