„Четири поетични стихии“ – уникална изложба събира Блага Димитрова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и Весна Парун

Изложба „Четири поетични стихии“ показва лични вещи, ръкописи и книги на Блага Димитрова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и Весна Парун. Тя може да бъде разгледана до края на месец май в пространството столичната на улица „Ангел Кънчев" 37, съобщават от Националния литературен музей (НЛМ).

Изложбата е създадена от литературната изследователка и главен уредник Катя Зографова, а експонатите в нея са дарени от родственици на поетесите.

В експозицията е включена робата със златни шeвици на Ваня Петкова - част от огромното дарение на дъщеря й Оля Ал-Ахмед. „Облечена в мекото кадифе в любимия й син цвят, знаменитата поетеса приживе поетесата представя над 800 рецитала – моно спектакъла в България и чужбина. Сред таях е и единственият в света поетичен полет на борда на самолет на четири езика в дестинациите от София до Москва, Берлин, Дамаск и обратно“, разказват от НЛМ. Като безспорно доказателство за тези поетични полети дъщеря й включи в дарението и бордните покани за поетичния полет , където на гърба им са отзивите на пасажерите. Музеят ще съхранява още ръкописи, бележници, стихове на немски и английски, както и пишещата машина на латиница на Ваня Петкова, предвид, че тя е единствената поетеса творила директно на английски и на немски, освен, че е писала и на руски език.. Експозицията показва още любимата й чашата за турско кафе, сребърната лъжичка, подарена от баба й Олга по стара семейна традиция, недопит ликьор от орехи, както и странният нож, който често поетесата забивала в дърветата и дори във вратата на кухнята си в селската къща за да си разтоварва натрупания гняв. Самата тя твърдяла, че стиховете понякога не са достатъчни за да излееш всичко, което тежи на душата ти. Там са и множеството й книгите още от 1967 г и до ден днешен, сред които е и най-новият автобиографичен таен роман „Бог е Любов“, най-новата й стихосбирката – антологията „Аз съм Сириус“ и прословутите „Пиратски стихове", която Ваня Петкова посвещава на актьора Джони Деп две седмици преди смъртта си. Изложена е до фотография на внука на поетесата Джозеф Ал-Ахмад с актьора Джони Деп, който държи в ръцете си книгата с посвещение.

Във витрината, посветена на Станка Пенчева, е поставен пътен будилник, поръчан от Германия. Дъщеря й Радина Цачева дарява на музея и пишещата машина, на която са работили родителите й - Станка Пенчева и първият й съпруг Климент Цачев. Показани са и архивни снимки, на една от които Станка Пенчева е с Блага Димитрова и Елисавета Багряна. Фотографиите представят още мигове от работата в редакцията на списание „Септември", филмови ленти с образи от ХХ век. 

Ученически комикс, разкриващ художествения талант на Блага Димитрова, също е подреден в изложбата. Може да се видят бележник със записки от времето на романа „Лице", снимките ѝ като вицепрезидент на Република България, фотографии с прототипи от „Лавина", както и ефирен шал с лилави цветя – част от дарението за музея от изследователката и приятелка на Блага Димитрова - Евелина Белчева.

„Хърватката Весна Парун остава завинаги част от българската поезия. По думите на Блага Димитрова именно заради Весна поезията ни става по-свободна“, отбелязват от литературния музей. Сред експонатите, свързани с нея, са писмото й до актьора Вели Чаушев, копие на „Антология на световната сатира", съставена от Радой Ралин, в която Парун е единствената жена творец, както и албум с рисунки.

Колекцията от дарения ще бъде съхранена за поколенията във фонда на Националния литературен музей.

Изложбата бе предшествана от тържествена поетичната вечер, посветена на четирите поетеси в Националния литературен музей , която започнаха изследователите на творчеството им -литературния критик Георги Цанков и Евелина Белчева. Те разкриваха интересни факти от живота и творчеството на Блага Димитрова, Станка Пенчева и Ваня Петкова. Поетесата Весна Парун бе представена от литературната изследователка и главен уредник Катя Зографова, която прочете и нейни творби с които направи паралел към творчеството и бунтарството на двете поетеси – Весна Парун и Ваня Петкова, която бепредставена по един невероятно артистичен начин от нейната дъщеря и творчески спътник в рециталите й. Публиката буквално се разкърши в ритъма на поезията на Ваня Петкова поднесена от самата авторка с нейния глас /"Рождението на красотата" и "Сириус"/, от нейната приятелка Невена Коканова/ "Лятна нощ"/ и от дъщеря й /"Мълчание", "Плодородие" и "Проклятие"/. Мнозина си задавах въпроса защо точно тези четири поетеси са сърани в една вечер?

Какво ли може да обединява толкова талантливи, но и различни поетеси като Блага Димитрова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и Весна Парун.

Нека да начертаем паралелите.

Странно съвпадение, че всички изброени поетеси обожавали котките! Дори Блага Димитрова до подписа си рисувала котка. Ваня Петкова, никога не е живяла без котка! Тя си имала любим котарак – Джеки Уинчас Джо Хъкъл Бери Фин – Джонката, който присъства на редица снимки със стопанката си. Твърдяла е, че Джонката нощем я вдъхновявал да пише...Блага Димитрова и Весна Парун също са обожавали котките.

Блага Димитрова е била музикална, свирила е на пиано. „Ваня Петкова великолепно свиреше на цигулка и пиано, а пееше така, че прозорците трепериха от нейното мецо сопрано!“, твърдят нейните близки.

Весна Парун и Ваня Петкова – са били две истински пиратки - бунтарки за онова време, които разчупвали статуквото. И двете имат "пиратски стихове", и двете са били поборнички в живота, отстояващи истината и справедливостта. В същото време нежни, любими и любящи - влюбени в Живота и Любовта !

Ваня Петкова и Весна Парун великолепно са рисували, професионално. Оказа се, че и поетесата Станка Пенчева е рисувала прекрасно, но „семейният съвет не са я пуснали в Художествената Академия, защото вече нейният брат бил там, а един гладен в семейството стигал!“, разказа дъщеря й Радина Цачева.

Когато човек е талантлив, той е талантлив във всичко!“ - стара народна мъдрост.

Ръкописите, книгите, пишещите машини, личните вещи и много интересни истории, които ги съпътстват остават за поколенията на България и ще се съхраняват в Националния Литературен музей,а до края на месец май могат да бъдат видени в "Дом - музей Никола Вапцаров" в София на ул.Ангел Кънчев 37.