Д-р Гузал Тажибаева, ученичка на Норбеков: Най-важният урок е да намериш баланса в живота

Д-р Гузал Тажибаева е треньор по личностно развитие. Родом от Узбекистан, тя е познато име и в България, където от години работи върху здравето, емоционалния баланс и взаимоотношенията на хората. Завършва медицина и работи като неонатолог. Вдъхновена от среща със знаменития учен Мирзакарим Норбеков, през 2001-ва заминава за Москва, където се учи непосредствено от автора на методиката за възстановяване на тялото и духа.

Мастера я посвещава и в загадките на суфистката медицина. От този момент насочва вниманието си и към по-задълбочено изучаване на "Канон на врачебната наука" на Авицена, суфистки духовни и оздравителни практики. „Мисията ми е да ви помогна да постигнете емоционална стабилност, да се освободите от страхове и чувства на вина, да постигнете лична ефективност и лидерска позиция в живота, да се научите да усещате сърцето си и да следвате своя Път“, казва красивата дама. Д-р Гузал Тажибаева застана пред „Марица“ в един съкровен разговор за тайните в света на духовното.

- Д-р Гузал Тажибаева, кой е най-важният урок, който научихте от Норбеков?

- Да не търсиш готови решения! Когато в живота на човека възникне някаква трудност или проблем, обикновено използваме четири свои сили - физическата сила, силата на своя интелект, силата на душата ни, т. е. психика, чувства и силата на Духа.

Мастера (Мирзакарим Норбеков) ме научи, че всяка една от тези сили е не по-малко важна от другата. Което означава, че ако искаме да се развиваме духовно, не трябва да забравяме за нашето физическо тяло. Усилвайки физическото тяло, ние тренираме духа си. Усилвайки добротата и милостта в сърцата си или развивайки интелекта си, отново усилваме духа. Най-важният урок е, че в живота трябва да има баланс. Баланс между материалното и духовното. Познавам хора, които в устрема си към духовност забравят за своите ежедневни задачи. И аз съм попадала в подобна ситуация - близо година-две отдавах приоритет на духовното, но загърбих моите ежедневни задължения и грижи. Така възниква дисбаланс и трябваше да стигна до определена криза, за да разбера, че и двете страни на монетата са важни.

Норбеков е създател на Системата за самовъзстановяване и развитие на личността. Той е академик, спортист, писател, пътешественик

- В практиката си използвате суфистки духовни и оздравителни практики. Как открихте учението на персийския философ Руми - суфизма?

- Чух за първи път за суфизма, когато се запознах с Норбеков при първия ми оздравителен курс. Това състояние, което се разкри пред мен по време на курса - една влюбеност към нещо по-високо ме накара да търся. Тогава открих за себе си суфизма като литература. Тази философия влезе в сърцето ми и завладя мислите ми - всичко, което чета в сферата на суфизма, тръгва от ума и преминава през сърцето и чувствата ми. Суфи нямат нужда от храм, където да се молят, защото

храмът е в сърцето им.

Най-ценното, което научих от медицината на суфизма, е, че трябва да лекуваш не само тялото, но и душата на човека. Преди да лекуваш човека, погледни състоянието му, нивото на развитието му, казват суфи. Затова те имат отделен подход към всеки човек. В живота си срещаме груби, материални хора - те не вярват във висшата сила и лечението при тях се прилага чрез груба материя: лекарства, треви, билки, масажи, гимнастика. Но има и хора с по-фино устройство и за тях са подходящи практики, трансформации, състояния, вътрешната молитва. С тях работим на друго ниво, не само на нивото на физиката, а чрез преразглеждане на миналото, анализ и определени тренировки.

- Откъде тръгва физическото стареене на организма? И как то е свързано със състоянието на гръбначния стълб?

- Физическото стареене на организма започва от стареенето на мозъка. До 21-23 години ние се развиваме, но оттам нататък бавно започва стареенето. Нашата задача е да запазим организма си млад колкото може по-дълго. Обикновено човек не е в състояние да доживее до 90-100 години, без да се променя физически. Промяната е част от живота ни, но е добре да запазим своята физическа сила и свежестта на мозъка си. Всичко е възможно, зависи доколко човек запазва жизнения си тонус и остава млад душевно. Доколко все още има мечти, стремежи и действия. А колкото до гръбначния стълб, той е връзката между тялото и главния мозък. В него се затварят всичките ни рефлекси. Ако пипна нещо горещо, отдръпвам ръката си - и това се случва на нивото на автоматизма. Това е едната страна на гръбначния стълб.

Но от него върви и нашата вегетативна наносистема, която регулира работата на вътрешните органи. Ето защо, когато в гръбнака има някакво прищипване, спазъм, напрежение, притискане на капиляри, съответно се променя работата на някой от вътрешните органи. Нервната регулация се изкривява и възникват различни симптоми и заболявания - примерно на щитовидната жлеза, учестява се сърцебиенето, нарушава се терморегулацията и се стига до различен тип неврози.

На Изток казват: Здрав гръбнак, дълъг живот!

В чисто духовен план гръбнакът е свързан с нашите отношения с бащата. И с нашите грижи за другите хора. Ако прекаляваме с тези грижи, когато човек може сам да се погрижи за себе си, а ние взимаме неговите отговорности, по този начин правим човека слаб. А ние се натоварваме и получаваме… болки в гръбнака. Такава връзка сме забелязали в курса. 

- Има ли в българските традиции практики, които ни помагат да поддържаме тялото си здраво и в кондиция? Откъде да черпим познание?

- Не познавам традициите ви в детайли, но тук си мисля за българското хоро. Сещате ли се за онзи момент, когато темпът се усилва и следва възгласа "хоп!". Ритъмът се ускорява и човек влиза в друго състояние, в което той може да сътвори чудеса. Ритъмът води до увеличаване на вибрацията на самия човек и връзката му с вселената. Това ми прилича на една източна практика, която се нарича зикр. При нея се повтарят фрази или молитви, това е основна практика при суфи, изписван също Zikr, Thikr, Zekr,или Zikar, буквално означава „спомен, напомняне“ или „споменаване, изказване“.

В Узбекистан, Централна Азия, откъдето съм дошла, зикр е разпространена като молитва, която се произнася без глас. Това е вид възхвала на Всевишния, но с любов в душата. Всички се случва вътре в сърцето!

Тя има своя аналог и в християнството - това е сърдечната молитва.

Ако трябва да опишем нашите усещания в този момент - в сърцето се появява малка топлина и започваш да израстваш вътрешно.

Тренинг курсовете в Узбекистан най-често се провеждат сред природата. На заден план може да се види подобие на прабългарската юрта

- Изцяло в наши ръце ли е и да оздравим тялото си?

- Процесът на самовъзстановяване, така или иначе, протича в организма непрекъснато - всеки ден милиони клетки в тялото ни загиват и се раждат нови. Нашият имунитет се справя със задачата да елиминира шлаките чрез дишане, изпотяване, урина… Факт! Само че емоциите ни често потискат тези процеси. Ако погледнем на емоциите като на вибрация, органите също имат своя вибрация. Например ниските емоции - като тъга, мъка, обида, болка, са в състояние да променят вибрацията на вътрешните ни органи. Защото органите влизат в резонанс с нашите състояния. Ето защо хората, които живеят в потиснато вътрешно състояние, имат слаб имунитет и боледуват по-често. Заболяването при тях протича по-дълго и често преминава в хронични процеси. Само че когато промени емоционалното си състояние, човек променя честотата, на която „звучи“. Обидата и тъгата изсмукват енергията ни, но радостта и удоволствието ни дават в повече от тази енергия. Формулата е:

усмивка, осанка, настроение, вяра в себе си, действие, резултат.

Лесно е да се радваш, когато вече получиш нещо. Важна е обаче не радостта от постигнатия резултат, а от това, което ще имаш в бъдеще. Да си създадеш предусещането за радост. Ще ви дам пример: зрението ти се подобрява и още малко ще се възстанови. Тази радост доближава резултата!

На поход с образователна цел в българските планини

- Някои от оздравителните курсове по методиката на Норбеков се провеждат навън, на открито. Каква е ролята на природата за здравето на тялото?

- В природата всичко резонира, дори най-твърдите обекти са в постоянно движение на атомно ниво. Ако разгледаме човешкия организъм като симфония, в която органите ни са музикални инструменти - един здрав организъм звучи като хармонична мелодия, докато болният звучи по-слабо или като мелодия с фалшиви ноти. При него има дисбаланс, органите „играят“ по различен начин.

Природата е много хармонична сама по себе си. Ако влезем в природата и спрем да внасяме в нея своята енергия, а вместо това се постараем да чуем резонанса ѝ в нас, тогава всички наши системи - мисли, емоции, чувства, се настройват. В този момент човекът започва да звучи хармонично и става част от природата. И тя му действа много пречистващо и успокояващо. Спомнете си - когато сте напрегнати, какво правите? Докосвате боси земята, засаждате цветя или затваряте очи и стоите срещу вятъра. Вода, земя, огън и вятър - можем да черпим сили от всички тези природни стихии!

- Познаваме т. нар. шесто чувство, но Вие говорите и за седмо чувство. Какво представлява то?

- Да! За това ви споменах - седмото чувство се развива паралелно с шестото ни чувство и това е възможността да влияеш на бъдещето. Човек често бърка дали предчувства някакво събитие, или го формира сам. Когато страстно искаш нещо, за теб е важно първо да провериш дали то ти харесва. Това е изпреварващо действие. Ние формираме определено състояние, пропускаме образа през своя вътрешен екран и наблюдаваме какво чувства сърцето ни.

Така създаваме един импулс, с който човек може да насочи ситуацията. По същия начин нашите желания създават вълна, която сякаш излиза от нас. Дори може да насочи други към определено действие. Тук обаче е необходима вътрешна морална граница. А резултатът? Той идва, когато действаш без съмнение. Това е ключът.

Големият учител в живота на Гузал е Мирзакарим Норбеков, нарича го Мастера 

В идеалния случай човек трябва да умее да слуша музиката на сърцето си, но и да проверява дали логиката и сърцето вървят в една посока, казва красивата узбекистанка. Но казва и най-важното условие това да се случи. "Преди да се научим да слушаме своето сърце, трябва да го изчистим от гняв, обида, завист, ревност. Защото, когато си подвластен на тези чувства, ти си в състояние, в което не можеш да вземеш правилното решение. Така че първо нека да овладеем чистотата на сърцето. Едва тогава сърцето става безгрешен компас, който ти дава насока и можеш да му се довериш. Това е част от интуицията - да слушаш сърцето си и своя вътрешен импулс. 

Корените на Гузал са тясно свързани с традициите на два народа - и узбеките, и българите 

Но тук е важно да разбереш от каква вътрешна подбуда върви този импулс - дали за да отмъстиш, да обидиш, да обезцениш другия. На първо ниво от курсовете по методиката на Норбеков работим по изкореняването на тези чувства. Заместваме ги с противоположности - лечението се крие в противоположностите, както е казал Авицена. И ако в теб има завист, започваш да тренираш доброжелателно отношение към успехите на другия. Когато се научиш да се радваш на чуждите успехи, това носи благодат в твоя живот. 

Необходимо е много голямо спокойствие, за да направим трансформацията - от обидата към прошката. И когато тези чувства престанат да ни влияят, тогава миналото спира да ни дърпа назад. Нещо повече, ако моето тяло, което е вид антена, се настрои на определена честота, аз мога да получа отговор на определен въпрос. Това е възможността на повлияеш на бъдещето, да повлияеш дори на ситуации, които се случват тук и сега. Възможност да водиш тези ситуации до оптимални решения. Възможност да промениш дори съдбата си", разказва Гузал.