Дипломатът Любомир Кючуков: Евроизборите не носят оптимизъм за сухопътен Шенген

Не жертвите, а парите могат да преосмислят подхода към войната в Украйна

След Брекзит евроскептичните партии вече не искат да напускат ЕС, а да го управляват

- Г-н Кючуков, какъв бе резултатът от срещата в Швейцария, на която 90 страни, но без Русия и Китай, обсъждаха спирането на войната в Украйна?

- Тази среща отбеляза най-после някакво размърдване на дипломатическия фронт. За разлика от предишните подобни срещи в Малта и Саудитска Арабия, това не беше просто форум за декларативна политическа подкрепа на Украйна, но и за търсене на път към решения, алтернативен на военния. Това намери израз дори в терминологичното разграничаване от предходните прояви: „първа среща за мир в Украйна”. Комюникето от срещата бе издържано изцяло върху принципите и резолюциите на ООН, потвърждаване териториалната цялост на Украйна в международно признатите <210> граници (важен елемент - доколкото Русия също говори за териториална цялост, но пропуска международно признатите граници), като същевременно липсва директно осъждане на Русия. И може би най-важното - стремеж да се търси участието на Русия в следващите форуми, потвърдено като теза и от украинския президент. Всичко казано дотук не означава, че утре ще започнат преговори. Най-малкото защото засега нито Русия, нито Украйна заявяват готовност да седнат на масата, а залагат на военните действия, които да им дадат по-добра стартова позиция, когато това евентуално се случи. А и фактът, че редица страни не подкрепиха комюникето, показва колко труден ще е пътят напред. Рискът срещата в Швейцария да остане епизод, а не да отпуши процес e много голям. Но все пак тя подсказа, че вече търсенето на политическо решение на конфликта не е табу.

- Докога Европа и САЩ ще гарантират финансова и военна помощ за Украйна?

- Финансирането на войната излиза все повече на преден план. Възходът на националистическите формации в Европа ще го направи още по-трудно. Тези партии не са антивоенни, като цяло не са и проруски. Но именно защото са националистически, те възразяват срещу отделянето на значим финансов ресурс за продължаване на войната, а не за развитие на собствените им държави. Това бе особено видно при дебатите в САЩ - републиканците определено не могат да бъдат обвинявани в симпатии към Путин, но в продължение на шест месеца те блокираха помощта за Украйна. Затова и срещата на Г-7 взе решение финансирането на помощта за Украйна да става за сметка на приходите от замразените руски активи. Тъжната констатация е, че не човешките жертви, а парите могат да се окажат мотивът за преосмисляне на подхода към войната в Украйна.

- Какъв е реалистичният начин и срок за спиране на войната? 

- Както последните предложения на руския президент, така и планът на неговия украински колега не дават основа за начало на преговори. И в двата случая става дума по-скоро за търсене на капитулация на противника. Военните действия през последната година потвърждават мнението, че това е война, която не може да бъде спечелена. Но загубите са огромни - като жертви и разрушения. И въпросът е колко дълго може да продължава една война, която не може да бъде спечелена. Рано или късно трябва да се стигне до политическо решение - освен ако войната не ескалира в директен сблъсък Русия-НАТО, като очевидно ще става дума за примирие, а не за мир - доколкото териториалните въпроси ще останат нерешими за дълъг период от време.

- Колко тревожен знак е визитата на Владимир Путин в Северна Корея? Увеличава ли се ядрената заплаха?

- Тази визита едва ли носи изненади. При изострената глобална конфронтация всяка от страните се стреми да мобилизира максимално възможната международна подкрепа. Нарастването на риска от ядрен сблъсък е свързан с цялостната геополитическа конфронтация и продължаването на войната в Украйна. Свидетели сме на непрекъсваща ядрена риторика, като и НАТО, и Русия преосмислят ядрените си стратегии. Независимо че и двете страни определят ядрения конфликт като червена линия, тя може лесно да бъде преодоляна било то от целенасочена провокация, било то от случаен инцидент - и Запорожката АЕЦ изглежда най-рисковата точка за това. Проблемът е, че разчитаме повече на страха, отколкото на здравия разум, за да се избегне подобно развитие. Но прагът на страха става все по-нисък.

- Как новата дясна вълна и евроскептицизмът ще променят балансите и политиките в ЕС? По-разединена ли ще стане Европа? По-силно ли ще се чува гласът на отделните държави?

- Евроизборите потвърдиха тенденцията към одесняване на континента, като това  не се свежда просто до количеството депутати на крайнодесните, популистки и националистически партии в ЕП. Има изместване на десния център, Европейската народна партия, надясно, включващо готовност за сътрудничество с крайната десница - което само допреди няколко месеца се отхвърляше като възможност. Това ще има обратен ефект върху националните правителства - предстоят избори в Австрия, Белгия, Франция, където националистически формации спечелиха вота на 9 юни. Това вероятно ще промени съотношението на силите и в Съвета на Евросъюза - там, където заседават държавните и правителствените ръководители на страните членки. И най-вече върху преосмисляне на политиките в ЕС и способността за взимане на общи решения, особено на солидарни такива, което ще става все по-трудно. Защото след Брекзит евроскептичните партии вече не искат да напускат Съюза, а да го управляват.

- Какви ще са най-сериозните предизвикателства и новите основни приоритети на Европа? Кои политики трябва да се коригират и в каква посока?

- Натиск за преосмисляне и корекции ще има почти по всички основни политики на ЕС - формирането и разходването на бюджета, зелената сделка, разширяването, мигрантския пакт и т.н. Основният проблем, който все по-трудно ще намира решение, е осъществяването на необходимите и неизбежни реформи на Съюза, които трябва да определят посоката на неговото развитие - към повече интеграция или към повече пълномощия за националните държави. Без неговото решаване, т.е. без вътрешно единство, ЕС трудно би заел място като самостоятелен глобален играч. Което при очертаващата се дългосрочна тенденция за борба за глобално лидерство между САЩ и Китай означава, че ЕС ще продължи да има по-скоро поддържаща роля.

- Ще има ли промени в ръководството в Брюксел?

- Промени ще има - без съмнение. ЕНП като първа партия в ЕП се опитва да запази сегашното т.нар. проевропейско мнозинство (заедно със социалисти, либерали и зелени), но и да получи повече позиции - използвайки като средство за натиск възможността да търси подкрепа и от крайната десница. Така например от „пакета” с четири основни позиции (председател на Комисията, председател на Съвета, върховен представител по външната политика и председател на Парламента) ЕНП поиска две и половина (Комисията и Парламент плюс половин мандат в Съвета), което се оказва неприемливо за останалите. Към момента освен Фон дер Лайен се обсъждат кандидатурите на социалиста Антонио Коща от Португалия за Съвета, на либерала Кайя Калас от Естония за върховен представител и преизбирането на Роберта Мецола в Парламента. Въпреки че е „водещ кандидат” на ЕНП, която има мнозинство както в Парламент, така и в Съвета, Фон дер Лайен обаче не се радва на особена популярност дори в собствената си страна. В конкретния случай в нейна полза играят отслабените позиции на Макрон, който лансираше като алтернатива италианеца Марио Драги. Иначе казано, предстоят сериозни пазарлъци.

- Четири месеца преди президентските избори в САЩ непредвидим ли си остава резултатът?

- Тръмп и Байдън са изразители на по-дълбоки процеси, тенденции и интереси в американската политика, свързани с поредицата от кризи, и най-вече с различните подходи за осъществяване на една и съща цел - американското лидерство в света. Докато републиканците на Тръмп залагат на националното развитие, което да ги утвърди като водеща международна сила, то демократите на Байдън предпочитат да работят за международната доминация на САЩ, която да осигури по-благоприятни условия за вътрешно развитие. Същевременно американското общество се оказа дълбоко разделено, вътрешно конфронтирано и това предполага продължаване на ожесточената предизборна борба. Ако не се случи нещо радикално, неизвестността вероятно ще тегне до преброяването на последните бюлетини.

- Кои трябва да са приоритетите за защита на националните интереси на българските представители в Европарламента?  Кой ресор на българския еврокомисар би бил най-добър с оглед нашите приоритети?

- Приоритетите би следвало да са функция от интересите на държавата и политическата визия на българското правителство. И те трябва да са свързани с политики. Членството в Шенген и в еврозоната само по себе си са важни, но те, първо, са част от договора ни за присъединяване, и второ, те са механизъм за осъществяване на политики. Би било несериозно да се дават препоръки за българския ресор без цялостен предварителен анализ на балансите в Съвета на ЕС и в Европейския парламент. Но след като такъв анализ бъде направен, България би следвало ясно да заяви своя интерес - и да се бори за този ресор. Би било крайно неудачно, ако страната получи ресор на остатъчния принцип. Като, разбира се, българският еврокомисар следва да има професионалната и политическата тежест, за да запълни съдържателно съответната проблематика.

- Еврокомисарят по вътрешни работи Илва Йохансон изрази очакване да влезем в Шенген и по суша до края на годината. Реалистично ли е това да се случи?

- Евроизборите не носят оптимизъм по темата. България досега имаше силната подкрепа на Комисията и Парламента, но при засилване влиянието на националистическите формации в евроинституциите темата вероятно ще слезе доста по-надолу в дневния ред на Съюза. А победата на Партията на свободата и предстоящите парламентарни избори в Австрия по-скоро работят в обратна посока - доколкото антимигрантските настроения са в основата на нейните успехи, а Австрия предпочита да има няколко нешенгенски граници по пътя на мигрантите от Азия и Близкия изток, вместо само една - шенгенска, между България и Турция.

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на Института за икономика и международни отношения. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Бивш заместник-министър на външните работи (2005-2009) и посланик в Лондон (2009-2012). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански език.