Евродепутат Цветелина Пенкова: Длъжни сме да поискаме от Брюксел отсрочка за тока за бита

Цветелина Пенкова е втори мандат евродепутат от Групата на социалистите и демократите/БСП. Заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). През 2014 г. завършва магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Преди това защитава две бакалавърски степени - в Университета Бокони в Милано, Италия, и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария. Професионалният <210> опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. 

- Как оценявате решението на бъдещия еврокомисар по енергетика Дан Йоргенсен да подкрепи ядрената енергетика в ЕС - въпрос, който е важен и за България?

- Страната ни - чрез представителите си в Европарламента - успя да постигне голям успех с бъдещия комисар по енергетика и жилищна политика Дан Йоргенсен от Дания, който е от политическото семейство на европейските социалисти и демократи. В рамките на последните няколко седмици успях да го убедя до голяма степен да промени политиката и становището си във връзка с бъдещето на ядрената енергетика. Темата се засяга от отделни държави, не от политически групи, защото е част от определени национални интереси. За нас ядрената енергетика е ключов приоритет, когато говорим за енергийния микс на Европа. Ядрено-енергийният сектор може да гарантира в дългосрочен план ниски и предвидими цени за индустрията и домакинствата. В отговор на предварителните въпроси Йоргенсен ясно заяви, че по-голямата част от декарбонизираното енергоснабдяване на Европа към 2040 г. трябва да идва от възобновяема енергия, със значителен принос от ядрената енергия. 

- Това означава ли, че подкрепяте подписания наскоро от служебното правителство договор за инженеринг за изграждането на нови ядрени блокове в АЕЦ "Козлодуй"?

- Подкрепяме развитието на ядрени мощности в България. Смятам, че трябва да се взимат адекватни и икономически рентабилни решения. Имам обструкции за това защо се прави отказ да се използва инфраструктурата на площадка Белене, която вече е изградена. Това е въпрос, който беше поставен от страна на дирекцията, която се занимава с ядрена енергетика към Европейската комисия. Няма такъв прецедент в световен мащаб - т.е., да имаме съответната инфраструктура, със съответните получени разрешения и тя да не се ползва. Тоест имаме един ресурс, който, в интерес на българските граждани, трябва да влезе в употреба.

- Какъв е шансът да се рестартира проектът "Белене"?

- Това е въпрос на политическо решение. Икономическата логика е ясна. Тук говорим и за много по-кратко изпълнение на такъв проект, но двата проекта - "Белене" и "Козлодуй", не са взаимоизключващи се и не бива да ги противопоставяме. Това, което имаме като становище от експертите, е, че в следващите 15 години трябва да сме готови с план и да изградим поне 4 нови ядрени блока - два, които да заместят излизащите от експлоатация в АЕЦ „Козлодуй“, чийто работен цикъл също ще приключи след 15 години, както и два, които да заменят евентуално постепенното намаляване на зависимостта и производство на електроенергия от тецовете - и основно от Маришкия басейн. Когато говорим за енергийната сигурност на региона и на целия Европейски съюз, ако адекватно се подходи към изграждане на нови ядрени мощности, това ще бъде определящ фактор за доставките на електроенергия не само в региона, но за по-отдалечени държави в рамките на ЕС. В момента има недостиг на електроенергия в някои ключови държави, включително и в Германия. Неслучайно при изслушването на бъдещия комисар по енергетика Дан Йогенсен важен въпрос, който беше поставен, е за незабавни инвестиции в изграждането на свързана инфраструктура в ЕС и обновяване на тази, която в момента съществува. За да имаме работещ единен енергиен съюз, ние трябва да гарантираме свързаност за пренос на електроенергия. А България може да бъде началото на тази свързана електропреносна мрежа.

- Доколко липсата на свързана инфраструктура влияе на високите цени на електроенергията, които наблюдаваме през последните няколко месеца не само в България?

- До голяма степен дефицитът на инфраструктура и недостигът на някои основни суровини, които са необходими за производството на електроенергия в отделни държави в Европа, водят до завишение на цените. Защото, ако говорим за изравняване на цени, ние трябва да започнем да споделяме това, което се произвежда в рамките на ЕС, и инфраструктурата би била едно решение в тази посока. Ако погледнем летния сезон, в Южна Европа може да се възползваме до голяма степен и от свръхпроизводство на електроенергия от фотоволтаици. Голяма част от тази енергия се губеше, тъй като все още нямаме достатъчно съоръжения и батерии за съхранение, а и не можем да я пренасяме. Тоест налагаше се в определени часови диапазони да се ползва, после тя се губеше и затова трябваше да се допълват липсите с традиционни и конвенционални базови енергийни мощности, които повлияха и на плаващата цена на тока.

- Има „за“ и „против“ относно либерализацията на пазара на електроенергия специално за битовите потребители. Какво е Вашето мнение относно този свободен пазар?

- Позицията тук също е много ясна от наша страна. Със сигурност няма нужда да се бърза в този аспект, докато не е ясно по какъв начин ще бъдат защитени най-уязвимите и енергийно бедни домакинства в рамките на България. Не е ясно как ще се приложи, какви ще са компенсациите и кой ще контролира тази либерализация. Често се правят спекулации в тази посока, че едва ли не някой от Брюксел ни задължава да го направим. Да, има изискване по отношение на либерализацията на пазара на електроенергия за бита, но това трябва да стане, когато държавата е подготвена, т.е. не трябва да бързаме по никакъв начин със сроковете. И бързането, за да се изпълнят условия, които ние сме си поставили, е политически безотговорно. Така че в правилния момент, когато е ясно как ще се контролира този процес, как ще бъдат защитени уязвимите домакинства в България, може да имаме либерализация на тока за бита, но на този етап не мисля, че има такава яснота.

- Т. е. отложеният срок за свободен пазар на тока в България - 1 юли 2025 г., може да се удължи

- Според мен сме длъжни да изискаме удължение на този срок

- Участвахте в изслушването на Екатерина Захариева за еврокомисар, което се проведе на 5 ноември в Брюксел. Как оценявате нейния ресор и ролята му за засилване на икономическата мощ на Европа?

- Портфолиото на Екатерина Захариева съдържа елементи, които могат да бъдат важни за гарантиране на по-голяма конкурентоспособност на европейската икономика. Отбелязвам, че стартиращите предприятия и стартъпите за първи път са обект на конкретна политика от страна на Еврокомисията. Това до голяма степен е в резултат на усилията, които положих в предния мандат, инициирайки първото европейско законодателство за стартъпи. Тези субекти от икономиката трябва да имат ясно правно определение, за да имат достъп до финансиране, до капиталови пазари и да могат да развиват своята дейност в рамките на ЕС. Това, което се случва в момента, е, че голяма част от тези предприятия заради липсата на законова уредба и законова защита бягат и отиват във Великобритания, в САЩ или в Азия, където условията за тяхното развитие са по-добри. Наличието на законова рамка е сигурност за частните инвестиции да отидат в насока към по-рискови стартиращи предприятия и дава възможност на младите хора да реализират проектите си в Европа. Давам конкретен пример с България. Най-големият стартъп от т.нар. еднорози, които се оценяват на около половин милиард евро, е български, идеята е българска и се управлява от българи, но е регистриран във Великобритания. Искаме да спрем изтичането на таланти и да запазим възможността за развитието на тези проекти. По отношение на пряката връзка на портфолиото на Захариева и бъдещата комуникация между ЕС и САЩ според мен е във връзка с конкуренция оттук нататък. Трябва да се обърне сериозно внимание за научно-развойната дейност в рамките на ЕС. Нещо интересно, което изникна по време на нейното изслушване, е във връзка с интелектуалната собственост, патентите, както и запазването на резултати от научно-развойна дейност в рамките на ЕС. Беше повдигнат въпросът за един общ проект, който България имаше с Великобритания - научно-развойна дейност в сферата на ядрената енергетика, и по-точно на ядрения синтез. Докато Великобритания беше част от ЕС и тяхната разработката се финансираше с европейски средства, излизайки от Общността, разработката остана при тях, а те искат да преустановят проекта. Но ЕС няма как едностранно да финансира такъв мащабен проект и сега въпросът е това, което е постигнато, дали да остане в Общността, или да се върне на нас.