Геновева Петрова: Политиката става все по-безсмислена за смислените хора

- Г-жо Петрова, логична ли е липсата на ентусиазъм преди старта на поредната предизборна кампания?

- На прага на седмите поредни извънредни парламентарни избори мнозинството от българските избиратели са с нагласата буквално за отвращение от политическия живот и от поведението на партиите в страната. Можем отсега да допуснем, че не просто активността на 27 октомври ще бъде много ниска, а в голяма степен изходът от изборите вероятно ще бъде плод на зависим по някакъв начин вот, подаден поради ангажираност с определени политически сили или на мотивиране за участие по друг начин.

- А има ли начин партиите да привлекат някаква част от негласуващите близо 70 процента избиратели? 

- Основните политически формации говорят най-вече на собствените си най-твърди симпатизанти. А другите формации, които към момента са извън парламента, може би в по-голяма степен биха се опитали да се обърнат към огромното мнозинство негласуващи, но пък възможностите им да стигнат до хората са доста по-ограничени.

Така че за момента няма реалистична хипотеза, която да предполага по-висока активност. Освен ако в периода на предизборната кампания не се случи събитие, което да има много силно обществено въздействие.

- Този път в изборите участват две ДПС-та. На кое от двете крила ще се доверят избирателите на Движението?

- Това е една от интригите на предстоящите избори. Истината е, че да се оцени подкрепата за всяко от двете крила, е доста трудна задача предвид факта, че избирателите на доскорошното монолитно ДПС са хомогенна и сравнително затворена общност, която много трудно споделя навън нагласите и намеренията си.

Към момента, съдейки по индиректни индикатори за подкрепа и доверие към лидерите на двете крила, бихме могли да кажем, че симпатиите са в по-голяма степен на страната на крилото около Ахмед Доган.

Но процесите показват, че крилото около Делян Пеевски има доста силни позиции в структури, в апарата на ДПС, което също е много важен фактор за постигане на изборен резултат. А има и още един фактор - вотът от чужбина.

Не бива да изключваме възможността и двете крила да бъдат представени в парламента.

- Дава ли шанс за добро представяне новото ляво обединение около БСП?

- Много трудна за постигане е подобна амбиция. БСП не за пръв път участва на избори в коалиция с много малки партии. Нов елемент е привличането на по-малки формации, формирани от бивши знакови лица на самата социалистическа партия - Мая Манолова, Татяна Дончева. Но това не е достатъчно, за да мотивира много силна подкрепа за това обединение.

Все пак основният проблем за БСП от юни до днес беше острият конфликт с доскорошния председател г-жа Нинова, както и с изключването на част от най-активните през последните години лица на партията. А всички подобни процеси на вътрешна конфронтация силно затрудняват мобилизацията на подкрепа за формацията.

БСП би могла да постигне по-добър резултат в подобно ляво обединение, но зависи какво предлага на своите избиратели. А това засега не е ясно. А и новината за напуснали новото ляво обединение формации не действа позитивно за постигането на по-висока подкрепа.

- "Възраждане" ли е основен опонент на БСП за левия електорат?

- От няколко години насам партията на Костадин Костадинов постепенно изсмуква най-силно проруски настроени избиратели на БСП. Ако още някаква част от бившите социалисти допълнително се радикализират, възможно е отново да обърнат подкрепата си към "Възраждане".

А прекият резултат от двата спорни законопроекта, внесени от "Възраждане", е допълнителна радикализация и поляризация на обществото и на част от избирателите.

- Как ще се отрази вкарването на успешни кметове като водачи на листи, което наблюдаваме в тази кампания, най-вече от страна на ГЕРБ?

- Това е един от малкото възможни ходове за ГЕРБ в тази кампания, доколкото едно от сериозните вече съмнения към партията е дали изобщо ще успее да сформира управление след поредица неуспешни опити. И това е начин ГЕРБ да заяви, че наистина може да управлява. Това е потенциално добър подход да отправят това послание, а наистина търпението на хората е на ръба след толкова провалени парламенти и управления. От ГЕРБ, а и всички по-големи партии в последните парламенти си дават сметка, че вече нямат полезен ход, ако не успеят да сформират управление.

- Споделяте ли опасението, че 51-вият парламент ще бъде още по-раздробен, с 8-9 партии?

- Напълно възможно е, въпреки че още нямаме емпирични данни, за да сме по-убедени в това. Но предвид цялостните нагласи е напълно възможно следващият парламент да е силно фрагментиран, в който да намерят място и някои по-малки формации. Друга неизвестна е дали те ще бъдат по-екзотични или по-познати системни по-малки формации от политическия ни живот.

Истината е, че колкото по-ниска е активността, толкова по-малък е нужният брой гласове за прескачане на 4-процентовата бариера. Но това става все по-трудно постижимо за по-малки партии, които нямат ресурси и достъп до медии, за да могат да стигнат до симпатизантите си. И всяка по-екзотична формация от рода на "Величие", която постигне някакъв резултат, навежда на мисълта, че става въпрос по-скоро за някаква форма на инженерингов проект, на който е помогнато да прескочи 4-процентовата бариера. Не бих се изненадала, ако няколко други по-малки формации успеят да намерят място в следващия парламент.

- Очаквате ли проблеми с машинния вот, след като отново се заговори за хартията за принтиране?

- Машинното гласуване е като тема дежавю в последните кампании. Но ако не се стигне отново до отмяната му, както в една предишна кампания, не би трябвало да имаме притеснения.

Машините вече са използвани неведнъж, с достатъчен опит е компанията, която осигурява машинния вот. Така че ако има проблеми, те биха били не от технологично естество, а следствие на опит по някакъв начин да бъде саботирано машинното гласуване. Надявам се да не се стигне до такава ситуация.

Мнозинството от избирателите, които се възползват от това гласуване, го приемат като улесняващ начин да дадат гласа си - чисто като технология. И не било добър знак, ако този вот бъде провален.

- С всеки следващи избори попълването на гражданските квоти на партиите става все по-трудно. Става ли политиката компрометиращо занимание?

- За качеството на хората, които влизат в българската политика, тенденцията е налице от години. Но не бих обяснила процеса на все по-малко желаещи да влязат в политиката с факта, че тя е компрометиращо занимание. Проблемът е, че политиката става все по-безсмислена от гледна точка на смислените хора. Това се дължи на мнението, че политическият елит, който, за съжаление, в голямата му част бихме могли да определим като фалшив, не зачита никакви норми на политическа култура и поведение, гони целите си чрез  процедурни хватки.

Всъщност през последните години не сме свидетели на реален политически живот, а на  политическа игра - кой кой ще преметне, което е твърде далече от класическото разбиране за политиката като занимание в името на общественото благо.

- Ще се окаже ли най-сетне възможна мисия съставянето на мнозинство и управление след предстоящите избори?

- От заявките до момента на големите играчи ГЕРБ и ПП-ДБ би трябвало да сме песимисти по отношение шансовете за съставяне на правителство в следващия парламент.

Споделям призива за изхода от тази патова ситуация: всяка от участващите партии  още преди вота да обяви на собствените си симпатизанти да заявят с кой конкретно биха могли да влязат в управление след 27 октомври. Би трябвало да имат почтеност и кураж да заявят това предварително.

Кои други партии биха могли да привлекат в бъдещо управление ГЕРБ и ПП-ДБ, е хипотеза с различни възможности. Лансират се различни комбинации, но нито една от тях към момента не среща по-сериозна обществена подкрепа.

Така че партиите имат месец предизборна кампания, в която поне това да се опитат да променят като поведение и послание с оглед перспективите след изборите.

- Колко фатално ще е, ако и след тези избори не се състави редовен кабинет?

- Истината е, че ако партиите продължават с провалянето на мандатите, отварят пътя за качествено различни политически амбиции - дори за по-цялостна промяна на политическата система, за каквато все още няма обществена нагласа.

Може да се отвори пътят за конкретни амбиции на играчи, които към момента не са част от активния политически живот. Още провалени мандати могат да отворят своеобразна кутия на Пандора, от която не знаем какво би излязло.

Задължително е партиите да направят компромис, доколкото парламентарната демокрация при всичките проблеми в последните години е формата на управление, която все още българското общество подкрепя в най-голяма степен. И опазването на тази демокрация е задължение към хората, което партиите трябва да изпълнят.                                                      

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.