Илиян Джевелеков, режисьор: Тревожността е болест на нашето време, но ако отидеш на психотерапевт, те смятат за луд

- Г-н Джевелеков, със сериала "Тревожност" бъркате дълбоко в неудобна, тежка тема с трудно решими проблеми, пред които се изправят все повече хора. Какво Ви провокира да приемете предизвикателството?

- Много отдавна в „Мирамар“ искахме да осъществим проект, свързан с психологическата помощ в България. Може би не е случайно, че се заехме с „Тревожност“ след първите вълни на ковид пандемията - травматично събитие, което промени живота и психологическия статус на хората в целия свят и превърна тревожността в модерната болест на днешното време.

Именно затова искахме да се концентрираме върху това как проблемът засяга България. Големият разговор е за психотерапията в България - нещо, което не е добре познато на много хора у нас. Има предразсъдъци по темата, стигма дори. Според едно изследване 30 процента от българите споделят, че който ходи на психотерапия, не е добре, дори е луд.

Тази тема е изключително важна, защото на всичко отгоре психотерапевтичната помощ у нас не е регулирана законово. И много хора, някои дори само със завършени курсове по психология, си правят визитки на психотерапевти и започват да "оказват помощ". А това е твърде далече от правилата и регламента по света, където психотерапевтите задължително минават през много етапи на сериозно задълбочено обучение.

Освен сериала като художествен факт и срещата му със зрителите, за нашия екип е важна и обществената дискусия за психологическата помощ въобще и конкретно в България.

- Кои са най-сериозните източници на тревога и стрес, които вадите на светло в сериала? 

- Тревожността е заключена в самите нас и предпоставките за нея се крият в нашето минало, в детството ни, в настоящето ни, в мислите ни за бъдещето. Психотерапията и психоанализата ни помагат сами да прозрем неосъзнатите причини за нашите страхове и блокажи и да подобрим качеството си на живот.

Но има и социална тревожност. И причината за нея е в това, че не просто България, а целият свят боледува в момента Сериозно разклатени и размити са устоите на традиционните ценности, морал и смисленост. Паралелно с това, на много точки от света се генерира сериозно напрежение и заплаха за световния мир и въобще за оцеляването на човечеството.

Навсякъде по света политическата класа е един от най-големите създатели на тревожност. Всички виждаме гротеската, абсурда и импотентността на т.нар. политически елит в България. Когато държавата ти не е стабилна, когато парламентът е като генератор и ретранслатор на арогантност, на корумпираност, на пошлост, тогава човек губи опорни точки. И целият пакет от източници на тревожност се събира в едно в нас самите.

Историите, които разказваме в „Тревожност“, са базирани на реални случаи, но са художествено разработени от сценарния екип, който освен моя милост включва Матей Константинов, Емил Стефанов, Радослава Топалова. Много важна роля в реализацията на целия проект има и Александра Фучанска.

 - Очаквате ли обществото ни да приеме в скоро време психотерапията като нормален начин за търсене на помощ?

- Мисля, че обществото ни, особено след сериала „Тревожност“, ще има много по-добра представа за психотерапията и много хора ще проявят смелост да застанат пред собствените си проблеми и да потърсят психологическа помощ. Едно от внушенията, които се налагат от сериала, е, че изправяйки се пред себе си и търсейки помощ, намираш отговори и ключове, които правят живота ти по-добър. 

В сериала разказваме истории и казуси от кабинетите на класически психотерапевт и на детско-юношески психолог. Смятам, че всеки мислещ човек би намерил в разглежданите от нас ситуации и проблеми нещо, което е близо до преживяното от самия него или от най-близките му хора, и това би му помогнало.

Вярвам, че срещата на „Тревожност“ с публиката ще бъде смислена и интересна.

Паралелно с излъчването на „Тревожност“ стартира и обществен дебат по БНТ - в предаването „Сто процента будни“ всеки петък гостуват едни от най-признатите психотерапевти и психолози, които ще разискват темите за психическото здраве и смисъла на психотерапията. 

Темата наистина е много наболяла. Свидетели сме на парадокс ​- от една страна, има голям процент от хора, които нищо не знаят за психотерапията и имат отрицателно мнение за нея, от друга страна пък, психологията е много модерна тема, а и университетска специалност. Показва го високата бройка на кандидатите да учат психология във вузовете. 

България е единствената държава в ЕС, в която няма закон за психологическата помощ. Много важно е хората у нас да знаят, че не всеки, който се нарича психотерапевт, е такъв. За да си психотерапевт, има изисквания, а те не са регулирани нормативно от закона у нас. Това е едно от поредните безумия в нашата държава.

- Може би сериалът ще стане катализатор и ще накара депутатите в следващия парламент да приемат нужните регулации?

- Надявам се това да се случи, тъй като става въпрос за сфера с много проблеми. А когато хора със сериозни проблеми отидат при психотерапевт любител, той може да им нанесе много вреди и щети.

По-голямата част от случаите, представени в сериала, са стъпили на реални казуси от практиката на нашите консултанти д-р Огнян Димов и Иван Игов. Държахме да бъде така, защото, ако в деликатна област като психотерапията тръгнеш от чиста фикция, можеш да разказваш неща, които са далече от истината. 

- Наближава времето за най-престижните кинонагради. Вашият филм „Вездесъщият“ беше българското предложение за чуждоезичен „Оскар“ през 2019 г. Не успя, въпреки безспорните си качества. Няма ли шанс творба без суперскъпа реклама да се сдобие със статуетка?

- Суперскъпата реклама в надпреварата за ​оскарите е нещо, което си позволяват немалка част от продукциите ​- там инвестира държавата или компанията, създател на съответния филм. Говорим за огромни суми. Например рекламната кампания за мексиканския филм „Рома“, който спечели „Оскар“ в годината, когато кандидатствахме с „Вездесъщият“, струваше 20 млн долара. А нашата сума за реклама беше много смешна.

Но има и изключения от правилата - например през 2020 г. северномакедонският документално-игрален филм „Медена земя“ влезе в топ 5 за чуждоезични филми, дори получи две номинации за "Оскар" (лентата на Тамара Котевска и Любомир Стефанов разказва за последната събирачка на див мед в Европа - б.р.)

Дано някой български филм в някой момент също направи изключение и влезе във финалната петица. Още не съм гледал тазгодишното ни предложение за чуждоезичен "Оскар" - филма „Триумф“, но пожелавам успех на Петьо Вълчанов и Кристина Грозева. 

- Във „Вездесъщият“ също третирате изключително актуална тема - за тайното следене. Доколко опасно е тайното знание за околните, което ни дават технологиите?

- За околните трябва да знаеш само толкова, колкото можеш да понесеш - това е отговорът, даден във филма. Наистина в технологиите нещата се развиват с такова бясно темпо, че не само обикновеният човек, но и хората, които се занимават професионално в IT сферата, не могат да смогнат да се информират и да осмислят случващото се.

Технологиите стават все по-сложни, ставаме все по-зависими от тях. Впрочем една от темите в „Тревожност“ е точно за обсебеността от интернет. Никак не е случайно, че зависимостите от мрежата вече се приравняват от Световната здравна организация към списъка с наркоманиите.

- Изкуственият интелект е хитова сфера в последната година. Опасявате ли се, че AI може да промени начина, по който се прави съвременното кино?

- Много експерти твърдят, че в скоро време филмите изцяло ще се правят от изкуствен интелект.   Генерално, темата AI e дълбока и сложна. Свидетели сме на нещо, което не можем докрай да проследим и да разберем.

Основното опасение е да не би отрочето на човешкия гений - изкуственият интелект, да се еманципира, да счупи оковите и контрола на човека и да вземе нещата в свои ръце. Има такива антиутопии, хитовият филм „Матрицата“ е пророчески в това отношение.  

- Кой е най-важният урок, който научихте от учителя си по кино Людмил Стайков? На какво самият Вие учите студентите си?

- Любимият ми учител ме научи на нещо, което е валидно за всяка творческа работа - да си честен и автентичен в това, което правиш, да не си користен.

Уча студентите си в НАТФИЗ  да са честни. Опитвам се да ги окуража, че ако искрата в тях е истинска, тя ще устои, ще оцелее във всякакви трудности и препятствия.

- Кой е Вашият коректив при нов проект?

- От години корективът за мен са моите колеги в "Мирамар филм", вече 25 години сме заедно. Това е група от десетина души, с които работим заедно, имаме си доверие. Опитваме се да правим честно и смислено кино.       

- Остава ли Ви време да се връщате в родния Пловдив?

- За съжаление, не. Не съм идвал в Пловдив 4-5 месеца, тъй като работя всеки божи ден. Такъв  е периодът - напрегнат. Нямам търпение да мине и да мога да видя майка ми и сестра ми. 

- Като заговорихме за Пловдив, как се справят двете украинки, които подслонихте в началото на войната? Още ли им помагате?

- Имаме много хубава новина ​- Соня е вече студентка - приета е в Художествената академия, при това в специалност "Илюстрация", която е с най-много кандидати. Тя е едно от 12-те приети деца и сме много горди с нея. В началото на септември с майка <210> се преместиха в София. При нас са пак, в наше жилище, което имаме тук. Радваме се, че животът за двете продължава вече на друго ниво. Майката на Соня започна веднага работа - тя е много борбен, талантлив, хубав човек.

- Не става ли тази история за филм?

- О, това е нещо съвсем лично. Даже фактът, че някак си стана популярно, не ми е точно по вкуса. 

Илиян Джевелеков е един от най-известните съвременни български режисьори и продуценти. Кореняк пловдивчанин, израснал в "Капана".  Учи психология в Софийския университет. Завършва кино и тв режисура в НАТФИЗ в класа на акад. Людмил Стайков.  

От 1994 до 2000 г. работи като продуцент и режисьор в компанията “Ку-ку филм”.  През 2001 г. с Матей Константинов и Георги Димитров създават продуцентска компания “Мирамар филм”.

"Love.net", режисьорски дебют на Джевелеков, се нарежда в топ 10 класацията на най-добрите боксофис постижения в България за всички времена. За филма той получава награди за най-добър сценарий и дебют на фестивала "Златна роза". 

Филмът му "Вездесъщият" е българското предложение за "Оскар" за чуждоезичeн филм през 2019 г. 

Джевелеков е режисьор на сериала „Порталът”, който е сред десетте най-добри сериала, излъчени от европейски обществени телевизии за 2021 г. 

В новия проект "Тревожност", който се излъчва по БНТ, Джевелеков е режисьор и съсценарист. Сериалът, базиран на реални случаи, среща зрителите със семейство психотерапевти и техните пациенти, търсещи помощ.