Кулинарни пътешествия: Най-скъпите гости в Судан ги гощават с камилски дроб

Нубийците откриват пшеницата и я вкарват в менюто

Суданците ядат два пъти на ден и никога не преяждат

Суданската кухня е сред най-оригиналните в света, при това тя няма нищо общо с арабската и близкоизточната. В голяма степен това се дължи на влиянието на нубийските традиции. 

Нубия е историческа област в Североизточна Африка, в средното поречие на река Нил. 

Името й идва от древноегипетското „нуб“, което означава злато. Обяснението е, че египтяните са получавали ценния метал чрез търговия с Нубия. След разпада на колониалната система тази древна държава е поделена между Судан и Египет. Според историческите извори древните нубийци са били първите, открили пшеницата и представили я на останалия свят. Това обяснява факта, че

пшеничното брашно е в основата на суданската кухня,

 особено в северните части на страната, където се използва в приготвянето на гурраса. Тя се пече под формата на кръг, като дебелината зависи от предпочитанията.

В Източен Судан най-популярното блюдо е т.нар. мухбаса, която се приготвя от бананова каша. Тази част на страната е силно повлияна в кулинарно отношение от кухнята и вкусовете на Етиопия. Всяко от местните племена е изградило свои собствени традиции на хранене, които са доста семпли. Тъй като повечето от местните жители са животновъди, млякото и млечните продукти са основен компонент в менюто им.

Централен Судан е може би най-разнородният що се касае до кухня и начин на хранене.

 Това има своето обяснение – районът е бил пресечната точка на различни култури и етноси, усеща се и британското влияние от времето на колониалния период.

Суданците не сядат на маса без техния уникален хляб кисра, който се приготвя от сорго, а не от брашно. Листата му са толкова тънки, че са буквално прозрачни. Кисрата се сервира предимно с яхния, като това е и най-разпространеното ястие в страната, въпреки че в глобализирания и постоянно променящ се свят обикновения хляб във вид на франзели или малки питки все по-често присъства на суданската трапеза.

 Чичовците ми (от ляво надясно) Мунеем, Хашим и Мохаммад

Основните продукти за яхнията са прясно месо, лук и фъстъчено масло.

Често добавят прясно или кисело мляко.

В селата и провинцията видните гости от чужбина ги гощават с пресен суров камилски дроб и камилско мляко. С камилските продукти се показва голямото уважение към ал-хиуаджа – странника, който трябва да се нагости подобаващо с най-скъпото, което суданецът има – неговата камила.

Ядем за да живеем, а не живеем, за да ядем.

Като цяло в Судан сервират изобилие от храна, ордьоври, салати и основни ястия. Местните обичат много и супи. Най-разпространената е кауари, приготвена от агнешко месо, леща, зеленчуци и подправки.

Консумират също много риба, както от Нил, така и от Червено море, което е с неограничени възможности в изобилието си на морски дарове.

Въпреки това суданците се придържат към едно златно правило - да не се преяжда! Количеството, което при нас е за първо, второ и трето за един човек, при тях го ядат трима - четирима души. В повечето семейства хапват два пъти дневно

- стабилна многообразна закуска и късен обяд към 16 часа.

Не се вечеря и не се яде след 18 часа. На семейните трапези всички сядат заедно. Топват по-малко от всичко, след броени минути стават и благодарят на Бога. Тяхната философия е: ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем.

В Судан се пият много натурални сокове и студено каркаде. Да не забравяме, че това е страната на мангото и на закуска задължително се пие сок от манго или банан с манго. На обяд преди храна идва ред на сок от миксирани лаймчета с мента и джоджен. След ядене пък се предлага фреш от грейпфрут – той е силен антиоксидант и бързо разгражда поетите мазнини. През деня се редуват сокове от джауфа или нектар от червен кактус.

Вечерите са за студеното каркаде, което се пие в неограничени количества. Поднася се в големи кани с лед. Судан може да се похвали с различни фрешове от растения, корени, плодове и зеленчуци като уникално вкусния табалди от баобаб, арадаиб от тамаринд и нектара гудем.

По време на Рамадана, когато са мюсюлманските пости, една от любимите напитки на суданците е хилумур - от царевично брашно и подправки. Други подобни са абрай абияд и нашаа.

Черният чай е с мляко по английска традиция, а националното кафе е с джинджифил - джабана. През целия ден се ядат плодове в неограничено количество и се пие много вода. Алкохол, съгласно повелите на исляма, изобще не се консумира.

Сладкишите им пък не са сладки, а много умерени на захар. Никой обаче не прекалява с тях.

Сред най-вкусните национални ястия за мен са уйка - божествен сос от месо със зеленчуци и много дребна сушена бамя, и духун – каша от брашно с фурми, която се сервира с мляко, захар и масло.

Автор: Оля Ал-Ахмед

РЕЦЕПТИ 

Агнешко с бамя по судански

Продукти за 4 порции: 

1 кг агнешко, 1 кг бамя, 1 глава лук, 1/4 ч. ч. олио, 2-3 с. л. оцет сол и черен пипер

Начин на приготвяне:

Задушавате нарязаното агнешко заедно с лука в мазнина и малко вода. Заливате с вода да покрие месото и варите 30 минути. Измивате бамята, слагате я в тава, заливате с оцет и оставяте да престои 15 минути. Изваждате готовото агнешко от тенджерата и слагате в нея залятата с оцет бамя. Върху нея слагате месото и разклащате. Оставяте ястието да ври на тих огън, докато остане на мазнина. Преди да го свалите от котлона, овкусявате със сол и черен пипе.

Суданско реване басбуса

Продукти: 

1 яйце, 250 мл кисело мляко, 250 г захар, 1 с. л. ванилия, 1 с. л. бакпулвер, 100 г масло, 250 г пшеничен грис, 250 г кокосови стърготини (по желание), сурово кашу, за сиропа: 250 мл вода, 250 г захар, розова вода

Начин на приготвяне:

Мекото масло се омесва с гриса на трохи. Оставяте да почине 30 минути. Добавяте яйце, кисело мляко, захар, ванилия, бакпулвер и кокосови стърготини. Сместа се изсипва в намаслена тавичка. Пече се 15-20 минути първо на долен реотан на 200 градуса в предварително загрята фурна. След това се изважда и се нарязва на ромбчета. Върху всяко ромбче се поставя сурово кашу. Връща се във фурната и се пече на долен и горен реотан до добиване на златист цвят. Горещото реване се залива с предварително направения и изстуден сироп.