Кузман Илиев, икономист: Ако не спрем щедрите харчове, ще свършат парите за пенсии

- Г-н Илиев, чуват се апокалиптични прогнози за бюджетен дефицит от 9 процента, толкова ли е зле наистина положението?

- Не е розово положението, от доста време и аз, и други икономисти бием камбаната, че се прави системна грешка. Тя се състои в раздуването на разходи, които са чувствителни политически и социално. Говорим за социални плащания, пенсии и персонал. И те растат с бърз темп, но в един момент приходите от другата страна се забавят - заради спад на инфлацията и ниския икономически ръст на партньорите ни - най-вече в Германия, която е в рецесия. И така се отваря една голяма дупка, за която министърът на финансите Людмила Петкова предупреждава - ако не овладеем разходите или - тя го премълчава, не вдигнем рязко данъците, дупката ще стане невъзможна за пълнене.

- Това с вдигането на данъците е ясно - няма кой да го предложи преди избори, че ще бъде занулен?

- Опасното е, ако не го каже, но го направи. И това е най-лошото, което може да направим с българската икономика в тази ситуация. Ще е харакири. Разходите ще са все така големи, но за да се пълни държавната хазна, трябва работеща икономика. А данъците ще прекършат гръбнака на малкия и среден бизнес. Точно те пълнят хазната. Въобще -  получава се една спирала! И аз се страхувам, че в един момент политиците ще го направят, без да ни кажат, което ще покаже още един път тяхното безгръбначие.

- Как тогава трябва да се реагира в тази ситуация извън призмата на изборите, където всеки обещава пари за всичко?

- Против съм вдигането на данъците, защото споменах вече за проблемите на нашите икономически партньори, а и цените на енергията ще се вдигат заради проблемите в Близкия изток и Украйна. Уви, и на двете места не се вижда светлина в тунела. Може единствено да овладеем разходите в публичната сфера, както го прави всяко домакинство или фирма, която се опитва да харчи за същото по-малко пари. Не може държавата само да взема дългове, за да отлага плащането за по-натам. Така се залага мината с вдигането на данъците. Кризата е отлична възможност да се направи функционален анализ какво работи и какво не в администрацията на държавата. Едното да се поощри, а щуробаджанащината и трудоустрояването да бъдат премахнати. Иначе прехвърляме проблемите от болната на здравата глава.

- Пак контрирам, но идват изборите, а тази трудоустроена армия от шуреи и баджанаци представлява корпоративния вот?

- Омагьосан кръг, да. Точно тази цикличност от избори в избори прави невъзможен един ясен хоризонт за управление на публичните финанси. Няма никаква дисциплина. И затова гърмят тези мини в ръцете ни. Ако има сериозни партии в България - трябва да заявят: вижте, хора, това са болезнените ни проблеми - няма да ви лъжем, пък ако искате, не ни избирайте. Но първо трябва да се задвижи икономиката, да станем богати и тогава да храним системите. Иначе вървим към нещо опасно. От една страна - да се вдигнат данъците, но от друга - да изпаднем в ликвидна криза. Тоест, да не могат да се платят пенсиите. И тогава трябват пари. А като отидеш със счупени ръце да молиш МВФ, оттам ти казват - добре, но си сменете курса, преди да влезете в Еврозоната. Това моментално обира българските граждани, както го изживяхме 90-те години. Абсурдно за страна от ЕС!

- А има ли го все пак като вероятност - да не може да платим пенсиите за следващия месец?

- Този сюжет съществува. Дали е вероятен - да, става все по-реалистичен. Нещата могат да бъдат овладени. Но сюжета го има.

- Да разясним на читателите какво значи това - еврото от 1.95583 да стане утре примерно 3 лева?

- Ако имате 10 000 лева в банката, или грубо 5000 евро, утре да станат две или три хиляди евро. 

- Точно като онези месеци през 90-те, когато сутрин имахме 10 долара, а следобед вече 5?

- Това е най-опасното. Държава във валутен борд да не може да поддържа курса под натиск. За съжаление, ние вървим в тази посока и бъдете сигурни, че стигне ли се до там, от МВФ няма да ни пожалят.

- Тоест, краткосрочното решение какво е - съставяне на правителство, което да овладее тази спирала?

- Аз не знам какво ще се случи след изборите, но предполагам, че ще се състави правителство с мандат 6-12 месеца точно с тази цел - да влезем в еврозоната. Предполагам, че нашите евроатлантически партии ще седнат и ще го обяснят така - хайде, инфлацията вече пада, но изпускаме дефицита и трябва да направим един бюджет с нормален дефицит. Разбира се, това ще е чиста гимнастика. Но ще даде спокойствие на нашите партньори. Затова ще направят някаква нетрайна, нова „сглобка“.

- Но наистина ще е гимнастика, защото парите са тези, а от прогнозираните 9 процента дефицит до 3 не са малко милиардите?

- Ще е гимнастика чрез залагане на буфери в капиталовите разходи. Тоест, държавата има инвестиции, които трябва да направи. Но няма да са за 10 милиарда, а за два. И с другото ще покрие дупките. Въпросът е, че така се лъже обществото. Парите няма да идат за инвестиции, а за пенсии и за заплати на полицаите например, за да не излизат на протест. Но това не води до икономически растеж. Затова <210> казвам гимнастика. С нея не се излиза от дефицит, а се пълнят дупки. Това е на хоризонта.

- Дългосрочното решение тогава?

- Да се появят политически субекти, които са по-отговорни, по-прогнозируеми. Да седнат и да изчислят реално разходите - какво може да се харчи. Да се даде въздух на малкия и среден бизнес с премахване на административното бреме. Да не се убива нашата енергетика, за да имаме евтина енергия, е не както сега - плащаме по-скъп ток от Германия и Франция. Буквално безумие е! Като се създадат условията, тя, икономиката, ще си работи, защото хората винаги търсят начин да създават и печелят. Това е като организъм - ако не се храни правилно, дори днес да му изрежеш сланините, утре пак ще е възпълен. Трябва ни диета!

- Пенсиите, в интерес на истината, за първи път от години бяха увеличени така, че да усетят нашите майки и бащи. Казвам го от наблюдения при близките. Имаше ли там обаче грешка?

- Не мисля, че е правилно да се вторачваме точно там. Не е голямата драма, защото има много черни дупки. Като тези в енергетика и инфраструктура. Реално, от 4 години нямаме усвоено евро в пътищата. Няма излизане нагоре към Враца, Монтана, а оттам и към Европа. Правим нещо на мускули. Уж се строи, но нищо не се случва. Едно отговорно правителство ще размрази тези пари от Европа, за да отидат наистина по пътищата, а не в нечии джобове. Също и парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Но аз съм на мнение, че трябва да се откажем от 5 милиарда в името на това да не унищожаваме родна инфраструктура за 20 милиарда! Говоря за електроенергийната ни система, която е и въпрос на национална сигурност. Да я закриваме, без да внедряваме нови технологии, е безумие. Вятърът и слънцето няма как да са сигурни източници на енергия.

- Тоест, да се откажем от милиардите по ПВУ в името на какво?

- Да си запазим централите в Маришкия регион и да ги оставим по естествен път да се трансформират от въглища към газ, батерии, всички нови възможности. Няма нужда да се самоубиваме енергийно с тежки административни изисквания. Така в един момент ще останем без ток, защото слънцето и вятърът са колебливи източници. Базовите са газ, въглища и разбира се, ядрени мощности. Но при последните е сложно.

- Защо? Поне при развитието на АЕЦ „Козлодуй“ има единомислие?

- Да, но без стабилно управление проектът ще остане само пожелание. Точно като Белене.

- Добре, но парите по ПВУ отиват и за важни проекти, примерно Пловдив да си направи железница? Също са ключови за хората?

- Има и важни пари за обезщетения на миньорите и други, заети във въглищните райони. И тук е големият проблем. Налагат ни чрез ПВУ т.нар. „Зелена сделка“, а покрай нея и други като „трансджендъри“, но темата е друга. Ако не приемем всичките промени накуп, без право на избор, не получаваме парите. Това е тестът - в ПВУ има пари, които ни трябват. Но и да затворим въглищната енергетика. Това е политически рекет.

- Но въглищните ни централи така или иначе си отиват, държавата дотира с десетки милиони заплатите в тях. Ето, Великобритания затвори тези дни последната си централа.

- Нека бъде така. Но да го определи пазарът. Както навремето колата е сменила каретата. Но те го правят прибързано, с крути мерки. Въглеродните квоти са контролирани, нормално, като им вдигнеш цената, убиваш въглищата. В Германия неслучайно отварят пак въглищни централи. Те балансират системата. Когато миксът в нея е само от перки и солари, нямаш енергия по всяко време. Оказва се, че не може да балансираш, заобикаляйки въглищата. Но не ги харесваме и ги убиваме с квоти. Това си е чист данък, с който може да ликвидираш всеки един бизнес на света. България, ако не може да си балансира системата, застрашава цяла Европа. Затова и не могат да приемат законите по ПВУ. Усетиха се, че системата ни може да гръмне и да останем без ток. И започнаха да обясняват - ние не знаем какво става, едни тук дърпат кабелите в парламента…

- То че дръпнаха кабелите, дръпнаха...

- Но защо това евроатлантическо мнозинство не го направи толкова време. Защото знаят, че има проблем. И той е на национална сигурност. Аз нямам нищо против, повтарям, да бъдат трансформирани въглищните централи, но ако се направи с дългосрочен план. А някои хора искаха веднага, без да мислим за последствията.

- Между другото, проблемът с дефицита, прочетох, е същият и във Франция, където прогнозите са за скок от 3 на 6 процента. Обясненията са с увеличените социални плащания, подпомагането на бизнеса покрай ковид пандемията. Има ли вълна в цяла Европа?

- Категорично! В Италия процентите са 7-8. И това е резултат от изключително щедра социална политика. И до голяма степен от „Зелената сделка“, която направи Европа неконкурентна енергийно на Азия и САЩ. До голяма степен цяла Европа е изправена пред огромна дъгова криза.

- Оптимист ли сте, че ще се разрешат европейските проблеми?

- Умерен. Зависи от гражданите на Европа да натиснат политиците за разумни харчения. За съжаление, редовно се появява някой месия, който обещава безплатен обяд. Историята показва - такъв не съществува.

- В този аспект - правите политически проект, който не участва на тези избори. Какви са амбициите ви за след това?

- Ще започна от „Зелената сделка“, която вкара икономиката на Германия в рецесия. Оттам идва и голяма част от причината за дефицита у нас. Може да съборим курса на валутния брод. Тези неща ги говоря от 5 години по студията, но абсолютно никакъв ефект или чуваемост. Същото и за ПВУ. Логиката на демокрацията е група хора с еднакви виждания да се съберат и да излязат на политическата арена. Убедих се, че не го ли направя, само ще продължа да правя вятър по студията. Резултатът е движение „България може“, което започна с обиколки из страната преди година и половина. На 15 септември учредихме комитет по създаване на партия. Както е по закон, на 23 ноември ще учредим партия „България може“, която да участва на едни следващи избори.

- Видяхме сред инициаторите Александър Маринов, човек на президента Румен Радев, кои са другите хора до вас?

- Да, той е сред инициаторите. Също Иво Русчев, един от учредителите на „Възраждане“ и общински съветници, членували в същата партия. Ивайло Найденов, добър енергиен експерт. Теодор Димокенчев, основател на „Консерваторъ“. Въобще, млади, талантливи политически дейци, показали, че позициите им не се влияят от подухвания на вятъра в една или друга посока.

Кузман Илиев е роден през 1986 година в София, завършва Френската гимназия в столицата, а после НБУ. Магистър по публичен мениджмънт от Института за политически изследвания в Тулуза. Докторант на Стопанска академия в Свищов. Известен още като телевизионен водещ, продуцент и икономически анализатор. Независим кандидат за депутат на последните европейски и парламентарни избори.