Мартин Денев: Джазът ме научи да импровизирам постоянно и в живота

В музикален маратон през горещия юли се впусна известният пловдивски пианист, композитор, диджей и пътешественик Мартин Денев. Днес той ще представи в древната крепост Хисарлъка до Кюстендил своя авторски проект Ethno Venture. Публиката ще чуе коктейл от съвременна електроника, Nu Jazz, български и балкански семпли, мелодии, интонации и източни бийтове и перкусии. "Тази музика е като шоколад с люти чушки", гласи една от рецензиите за Ethno Venture. В проекта Мартин си партнира със Стоян Роянов Я-Я (кларнет, саксофон) и Емил Пехливанов (барабани), с когото се познава от Музикалното училище в Пловдив. В неделя, на 14 юли, в галерия "2019" в Пловдив е представянето на най-новия проект на талантливия пловдивчанин - "Синт Сенс", който предлага кинематографична музика с елементи на джаз и класика. Наред с двата свои проекта Мартин Денев се включи заедно с Петър Салчев и в българското турне на Крейг Бейли - дългогодишен солист и музикален директор на бенда на Рей Чарлз. 

//

- Как тръгна твоят път в музиката?

- В музикалното училище тръгна всичко. Но след това бях една година студент в Консерваторията тук, в България. Но бяха мътни години, не беше време за изкуство и за творци.

И реших, че трябва да уча в чужбина. Една от най-добрите възможности беше консерваторията в Ротердам, Нидерландия. Тя беше много интересна - със  съвременен подход към музиката и с най-различни отдели. Там може да чуеш индийска музика, арабска, латино музика, джаз, поп, класика, танго. Много разнообразна, с много млади хора от цял свят. Там имах интересни учители с техните майсторски класове.

Но ми трябваха пари, за да започна да уча. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата заминах с една група, с която близо две години свирих в Швейцария и Люксембург. Така събрах някакви средства и започнах ученето си в чужбина. После заминах за Щатите, където учих една година в Бъркли. След това пък продължих към Куба, за да уча латино музика. Накрая завърших в Нидерландия и останах там да живея - с кратки прекъсвания, когато се отправях към Карибите. Накрая близо 10 години живях на остров Бали, Индонезия. 

- Вярно ли е, че хората, които избират джаз, го правят заради това, че им дава някакво чувство за свобода в музиката?

- Да, може да се каже. Когато говорим за импровизация, тя е много основна част от джаза. Ние всичките импровизираме по един или друг начин на всяко едно ниво в живота.

И на мен ми беше интересно да се окуражава и изгражда тази способност за импровизация. Бих казал, че ми е помагала непрестанно в житейски план способността да се импровизира - да тръгваш в непознати посоки. Но с течение на времето се изгражда една увереност, че ще намеря верния път.

Но като емоция, като усещане, като чувствителност джазът от малък винаги ме е привличал. Освен това се обърнах към най-различни музикални стилове. Бих казал, че идвам от джаз традиция и това е езикът, който ползвам музикално. Но след това беше интересно да уча латиномузика. После се насочих към електронната музика. Почнах и да диджействам, да продуцирам електронна музика, пак с елементи на джаз. После към ню джаз, ню соул.

- През 2010 година заминаваш за Бали. Защо точно там?

- Ами защото аз няколко пъти бях ходил в Индонезия. Първо бях през 2002 година на голямо турне в цялата страна - близо два месеца, 16 града и 67 острова. Бях с една много голяма група от Нидерландия - танцьори, музиканти, диджеи, певци. Беше много интересно и шарено. И още тогава бях много впечатлен.

Даже ми трябваха някакви месеци, за да преосмисля какво точно се случи, какво видяхме и почувствахме. И след това имах шанса отново да отида около 2010 г. Трябваше да свирим в един нощен клуб в Индонезия. Електроника в микс с джаз. По това време се запознах с много музиканти, продуценти, диджеи.

Тогава се запознах с един лейбл, който се казва The Majors и се оказа най-популярният, независим лейбл в Индонезия. Аз тогава бях записал тъкмо първия си албум в Нидерландия, с който нямах точно идея какво точно ще правя.

Показах им го и тъй като много го харесаха, искаха да го издадат, а за мен това беше добре дошло. Но покрай този албум, който се оказа по някакъв начин успешен, аз започнах да свиря по големите фестивали в Индонезия и се запознах сериозно с музикалната сцена.

И тогава ми дойде идеята, че Индонезия може да бъде много интересно място за живот, след като бях живял и в Америка, и на Карибите, и в Европа. Но по това време на приятелката ми, която е майката на сина ми, столицата Джакарта не ѝ хареса, тъй като е хаотичен, многомилионен град. Така се роди идеята да живеем на Бали. Защото някак си звучи по-хубаво - остров, джапанки, пясъци, плажове.

Хора от цял свят живеят там, а клубната сцена е една от най-добрите в света. За Бали си бяхме дали една година, за да проверим как ще потръгнат нещата. И започнахме от нулата - без никакви познанства.

Още в първите дни аз тръгнах с един стар скутер да обикалям и да се срещам с музикални директори, на които да се представя. Така станах резидент в един от най-добрите клубове в Бали и ми се отвориха много врати.

- Вече 3-4 години си в България. Може да ми кажеш каква е основната разлика между живота тук и там?

- Бих казал естетизмът - красотата в начина на живот. И тук говорим не само за изкуство и за гледки и природа. Говоря за красота и естетизъм във взаимоотношенията, общуването, в начините на виждане на света. 

Тази тема за красотата ме вълнува много отдавна. Даже имам една поема, в която се казва, че битката за красотата не е приключила. Скоро мярнах един цитат от писателя Георги Господинов, който казва, че човек естет няма как да бъде подлец. Най-малкото - защото е некрасиво. И това много ми харесва.

- А вярно ли е, че ако си в Бали, няма никакво значение какъв си, чужденец ли си, каква религия изповядваш. Важно е да си добронамерен?

- Абсолютно. Там ги няма тези знаци, които тук ги имаме за статут и за положение в обществото. Там не е практично да имаш голяма скъпа кола, защото няма къде да стигнеш с нея. Няма показност. Важно не е банковата сметка, а каква ти е аурата, дали си в добра форма психически, физически, дали си усмихнат. Ако видят намръщен, натъжен, разочарован, огорчен човек, те го съжаляват.

Отделно те живеят в големи общности и се чувстват по някакъв начин защитени. Този индивидуализъм, който ние практикуваме, им е чужд.

- Защо реши през 2020 година да се прибереш в България?

- Това съвпадна с ковид пандемията. Островът просто за броени дни приключи като туристическа дестинация, което удари и всички съпътстващи бизнеси. Осъзнах, че няма как да продължавам да живея на Бали. А и майка ми е по-възрастна и е хубаво да съм наоколо, да мога да помагам. В началото нямах план за България, но пък тук ми тръгнаха постепенно различни видове проекти.

- Направил си един музикален филм "Неразгаданата цивилизация", който е свързан с едно светилище близо до село Ковил? 

- Много ме влече мистичното. А и това са едни от специалните места, които имаме в тази страна. Те са множество. Някъде е природа, друг път е екзотика, някъде е мистика. За мен беше интересно да покажа едно от тия места. И се надявам това да се превърне в някакъв вид серия за представени локации на музикален език.

- Разкажете за новия ви проект SynthSans, който ще представите на 14 юли в галерия "2019" в Пловдив?

- Това е един много интересен и мащабен проект, програма-концерт за синтезатори, струнен оркестър и солисти. Това са осем мои авторски пиеси, аранжирани от най-изтъкнатите млади аранжори в България - Александър Костов, Симеон Едуард и Любомир Денев-син. 

Това е един от най-мащабните проекти, с които съм се занимавал досега и за щастие пак беше подкрепен финансово от Национален фонд “Култура".  Заедно с мен на сцената ще бъдат Стоян Роянов Я-Я (кларнет, саксофон), Васил Вутев (барабани), Дамян Йорданов (кавал), Алекс Атанасов (бас китара, контрабас) и оркестър Drop Down Communiti с диригент Любомир Денев-син.  Аз наистина съм благодарен, че имам шанса да работя с такива хора. 

Първият албум от Synth Sense излиза на 12 юли, издава го австралийският лейбъл Исамин Рекърдс, така че на 14-и ще бъде неговата своеобразна премиера. Албумът се казва Synth Sense Vol.1 - Delightful Irony (Очарователна ирония). Vol.2 трябва да излезе през септември.