Митрополит Николай: Трябва да сме единни, за да не решават Великите сили вместо нас ЦЯЛОТО СЛОВО

Няма как  да ни допуснат на масата на преговори, ако преди това не сме заявили достатъчно ясно кои сме и не сме предявили нашите нотариални актове върху историята, заяви пловдивският митрополит

Митрополит Николай призова за мирното решаване на военния конфликт между Русия и Украйна по време на молебена, отслужен по случай 147 години от Освобождението на България в църквата "Св. Богородица". 

Ето с какви думи той се обърна към представителите на властта и всички българи:

Преди 147 години на този ден в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, с който е сложен край на войната между тях от 1877 -1878 г. В този договор са посочени примерните неокончателни окупационни зони и зони на влияние, които всяка от двете империи ще имат на Балканите и в Кавказ.

С договора от Сан Стефано Сърбия и Румъния получават държавна независимост, а статутът на България е оставен за допълнително уточняване. Датата на подписването  на този неокончателен договор ние празнуваме като ден на Освобождението на България. На масата на преговорите в Сан Стефано няма България. Няма българи и няколко месеца по-късно и на масата на преговорите на сключване на окончателния Берлински договор. В онези драматични месеци в началото на 1878 г. България не е субект на международните отношения, тя е обект – територия, която  бива ту уголемявана, ту намалявана и рязана на парчета в зависимост от представите на тогавашните Велики сили за това как трябва да изглежда балансът на силите между тях.

Поуката е, че когато не си субект на собствената си съдба, когато не си субект на историята, си обект. Няма как  да ни допуснат на масата на преговори, ако преди това не сме заявили достатъчно ясно кои сме и не сме предявили нашите нотариални актове върху историята, които ни дават право да участваме в подобни разговори. Особено в разговори, които пряко засягат нашата страна и нашия народ. Много добре разбирате защо казвам това. В момента започват отново да текат разговори, в които България отново не е поканена да участва, а в най-добрия случай може да ги наблюдава онлайн. 

Не може да не си спомним думите на Еклисиаст, който е казал в Стария завет на светата Библия „Каквото е било, то е и сега и такова ще бъде, то вече е било и Бог ще повика назад миналото”. По всичко личи, че в момента Бог вика назад миналото, а  за да не се повтаря ситуацията от преди 147 г., днес е необходимо пълно обединение на националните ни сили, пълно единство на волята, концентрация на всичкия ни потенциал и задълбочен  разговор за това как си представяме бъдещото на страната ни в този бурен свят.

Преди три години, две седмици след като започна войната в Украйна, на този ден 3 март си позволих да кажа, че тази война има един аспект, който ни засяга съвършено пряко, защото тази война се поведе в нашите души – православна Русия обяви война на православна Украйна. Три години вече православни хора се избиват взаимно. Три години българските политици, вместо от първия миг да апелират към православния християнски морал и от тази позиция да се включат  най-активно в посреднически мисии за незабавно спиране на войната, оставиха тази роля на други и докато те по стара българска традиция се чудеха на страна на коя от великите сили да застанат, изчисляваха ползите за бюджета от продажбата на снаряди. 

Преди три години ние посочихме кой е нотариалният ни акт върху историята, който ни дава суверенното и неоспоримо право да апелираме незабавно към воюващите страни да спрат тази братоубийствена война, която разкъсва православния свят и нанася огромни щети на Христовата църква на земята. 

Нашите права за това да сме активен участник в решаването на този конфликт произтича от факта, че ние сме страната на делото на светите братя Кирил и Методий, на Климент Охридски, страната на кирилицата, на православната книжнина на българския език – език на цялото източно славянство. Ние сме страната на светия Киприян Български, митрополит Киевски и Московски на цяла Русия и на десетките и стотици безименни български свещеници и монаси, които са поемали по пътя на  северо -изток, за да вградят душите си и животите си в цивилизационните темели на това, което днес наричат Русия и Украйна.

Да, Русия ни е  освободила преди 147 г. Руски, украински, румънски, грузински, финландски и други воини са се били и са проливали кръвта си по нашите земи, за да сме свободни и ние сме благодарни за това и поминаваме тяхното дело на всяка света служба. Но както и друг път сме казвали – Русия дойде да ни освобождава заради вярата, заради общата ни принадлежност към християнската православна цивилизация, а вероятно и за да изплати един свой дълг към нас, които сме ги освободили 700 години по-рано от невежеството и езичеството и сме им дали да видят Исус Христос, който е казал : Аз съм светлината на света. Който ме последва, той не ще да ходи в мрака, а ще има светлината на живота. 

Днес може да сме по-малки, но това не означава, че трябва да се отказваме от историческите си права – правото, но и задължението да помогнем за разрешаването на спора между Русия и Украйна не с оръжие, а на базата на православните ценности и принципи. 

Надявах се преди три години, че нашите светски политици ще осмислят каква роля би могла да има България за разрешаването на този тежък конфликт, включително и в създаването на съвместна група с другите православни страни, например, с Гърция, Кипър, Румъния. Нашите политици, за жалост, точно в този исторически миг бяха затънали и продължават да тънат в нелепа вербална гражданска война, сякаш да ни докажат колко е прав Спасителят Исус Христос, който казва: Всяко царство, разделено на части една срещу друга, запустява и пропада. 

Пропускаме най-важната ни характеристика – че сме православен християнски народ. Не империя в светския смисъл на думата, но империя на духа. Ако не можахме да помогнем за спирането на войната, то поне ще помогнем ли за установяването на мира? Ще попитаме нашата държава на какви принципи ще се възстанови мирът – на принципа на братското всеопрощение и покаяние или на стария римски принцип – горко на победените.

Нека да помолим Бог да даде сили на всички да се преборят със страстите, а заедно с Христовото Възкресение да възкръсне и надеждата, че в този свят ще има повече любов и по-малко омраза и желание  за отмъщение. Това ми се струва, че би следвало да бъде позицията на българската държава в следващите дни и седмици.