Народна библиотека „Иван Вазов“ - и на 145 продължава да се подмладява СНИМКИ

Чужди студенти масово се подготвят за изпити в читалните и примерът им е заразителен

Зона „бебеландия“ е за най-малките, чиито родителите държат да ги възпитават в любов към книгата

Тъмният" период в културата свърши, сега четенето е в подем, казва директорът Димитър Минев

Достолепната сграда на Народна библиотека „Иван Вазов“ кипи от живот. В обичаен делничен ден тук минават по няколко групи ученици с учителите си, десетки читатели, които взимат литература за вкъщи или връщат прочетена, студенти, които пишат дипломни работи. Често се чува и чуждоезична реч - това отново са студенти, които са свикнали от родината си, че библиотеката е мястото, където можеш да се подготвиш добре за изпити. Примерът на чуждите студенти е много заразителен и подготовката за изпити в читалните на библиотеката става все по-популярна след младите хора, казват служителите.

Много деца посещават библиотеката, водени от учителите си. Снимка от Валентина Биларева.

Междувременно на определени дати се организират специални турове, като в ролята на гид влиза библиотекар, който разхожда групите из тайнствените места на библиотеката. А те не са малко. Долу, в подземието например, се съхранява рядката литература. Уникалните и ценни издания се пазят при специални условия, за да останат и за поколенията. Вечер във фоайето задължително има или концерт, или среща с писател, или изложба.

Директорът Димитър Минев. Снимка от Валентина Биларева.

"Животът в библиотеката е смислен и същевременно пъстър", обобщава дългогодишният директор Димитър Минев. Тази година институцията чества 145 години от създаването си и има куп мероприятия. 

Съвсем извън клишето - вечер в библиотеката се провеждат куизи. Самата библиотека има свой отбор. Тук има и зона „бебеландия“ - за деца, които още даже не са проходили, но пък родителите държат да възпитат в тях любов към книгата. Проектът „Бебеландия в Библиотеката“ е насочен към деца от 0 до 6 години, като най-малките „четат“ книжки с картинки, а на по-големите им четат приказки, разказва директорът. Според него възраждането на библиотеката като място за обществен и културен живот е било покрай Пловдив - Европейска столица на културата, благодарение на добрата координация между всички институции в града.

"Имаше един „тъмен“ период в битието и културата на българите, в годините на икономическа криза, между 1995 и 2003 година -  връща се назад във времето Димитър Минев. - Заради недоимък и материални проблеми хората спряха да четат. Сега обаче това поколение има свои деца и е ред да запалим искрата и у тях", допълва той.

Библиотеката предоставя много услуги извън обичайното взимане и връщане на книги. Снимка от Валентина Биларева.

И наистина, читателите на детския отдел на библиотеката се увеличават с много ударни темпове. Доказателство за това е, че изненадващо класикът Иван Вазов попада в топ 3 на българските автори, най-често взимани от библиотеката. Много вероятно е това да се дължи на интереса от ученици, тъй като Вазов попада в задължително изучаваната литература в гимназията, предполага Минев. 

Сега обаче е различно - читатели с читателски карти има много, освен тях са тези, които ползват ресурсите на библиотеката от разстояние. Това е възможно благодарение на дигиталната библиотека на "Иван Вазов". Там заради Закона за авторското право, естествено, художествена литература няма, но пък има колекция от периодични издания, стари първопечатни книги, собственост на библиотеката, графики, картографии, фотографии, дори афиши на филми, въртени преди 40-50 години у нас. Хора от цял свят ползват ресурсите на дигиталната ни библиотека, благодарение на цифровизацията от разстояние в Китай и Америка са писани дисертации с наша помощ, категоричен е директорът. Проектът е съвместен между Народна библиотека „Иван Вазов, Института по математика и информатика към БАН и Клада.бг и е толкова прецизен, че в търсачката има опция за стария правопис за по-прецизно търсене.  

Народната библиотека в Пловдив е най-голямата публична библиотека в страната. Има над 2 милиона библиотечни единици (заглавия), което освен книги включва и печатни издания, дискове и др. на всякакъв носител на информация. По данни на институцията годишно се реализират около 126 000 посещения и се заемат приблизително 260 000 библиотечни документа.

Изкушават ли книгите 

Служителите на библиотеката разказват със смесени чувства, че сред потребителите има и такива, които искат да отмъкнат дадена книга само за себе си. В обичайното общуване наричаме това „кражба“, но пък като става въпрос за литература и „духовна храна“, това не е най-правилната дума, казват те. Все пак, за да пазят богатството си, от управата се принудили да монтират рамка на входната врата, подобна на тези по летищата, която пищи, щом някой се опита да открадне книга.

Отворена 12 часа

Снимка от Валентина Биларева.

„Библиотеката не е моето място, защото не ми се четат книги, които са били актуални преди 10 години.“ Често чуваме този аргумент, а човекът, който го изрича, непосредствено след това забучва нос във Фейсбук. Истината е, че Народна библиотека „Иван Вазов“ притежава най-актуалните книги на български пазар, даже и току-що излезлите от печат.

Според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който действа от началото на 2001 г., издателствата са длъжни да предоставят на пловдивската библиотека по един безплатен екземпляр от всяка книга. Още по три закупува библиотеката със средства от собствения си бюджет. Ако експертите преценят, че в конкретно четиво има потенциал, могат да се закупят и допълнителни бройки. Така че Народна библиотека „Иван Вазов“ се явява най-голям и постоянен клиент на всички издателства у нас.  

Съвременните хора обичат да бързат и никога нямат време. И това обаче не е причина да отскочат до библиотеката за „духовна храна“. През зимата институцията работи от 8 до 17.45 часа, но през лятото пък е отворена почти 12 часа, нещо нечувано за институция - от 8 до 19.45 часа.

Съвсем в духа на модерните времена, Народната библиотека в Пловдив предлага и онлайн обслужване. Това не означава куриер да ви донесе на вратата избраната книга, бързат да уточнят служителите. Още по-малко пък литературата да се свали и прочете онлайн. Чрез модула „Моята библиотека“ читателите могат да подадат заявка за избрана книга, да следят дали тя е налична, за да не се разкарват излишно, да презапишат за нов срок вече взета книга, за да са изрядни, и т.н.

Най-верният читател на пловдивската библиотека е доц. Милена Калудова. Тя е на 92 години и всяка година вади читателска карта и чете до насита. Тя е бивша учителка по руски език в училище „Пейо Яворов“, след това - в Руската гимназия, а след това и в Пловдивския университет в катедра „Чужди езици“. Била е и зам.-ректор на ПУ “Паисий Хилендарски“.

През 2017 г. доц. Калудова стана носител на приза „Читател на годината“. Тогава на церемонията тя разказа, че още докато е учителствувала, е водела ученици в библиотеката. По-късно пък често „пренасяла“ 10-а аудитория на ПУ отново тук, за да провежда лекциите си. „Щастлив човек съм, защото попаднах още като дете в библиотеката. Това е храмът, който помага да разширим духовната география, да се докоснем до най-големите умове. Тук никога не изпитвам чувство на тревога“, заяви пенсионерката.

Шест години по-късно дамата продължава да идва до библиотеката, да си избира книги и да ги чете с удоволствие.

Едногодишната читателската карта за библиотека „Иван Вазов“ струва 10 лева. За ученици до 14-годишна възраст е наполовина. Пенсионерите до 70 години плащат още по-малко - 4 лева, сочи ценоразписът на услугите. Безплатно пък четат  пенсионери над 70 години, хората с ТЕЛК/НЕЛК, децата под 6 години, деца от домове за деца, лишени от родителски грижи, и ветерани от войната.

Сега по повод 145-годишнината на библиотеката ще бъдат раздадени 145 безплатни читателски карти.

Според правилата за един месец могат да се вземат до десет книги. Има вариант срокът да се удължи с презаписване. Ако потребител закъснее с връщането на книга, библиотеката изпраща напомнителни писма. Те са за негова сметка. Първото и второто са по 0.90 лв., третото с обратна разписка е 1.60 лв.

С пари от Националния план за възстановяване и устойчивост Народна библиотека „Иван Вазов“ ще бъде енергийно обновена. В края на миналата година като коледен подарък от Община Пловдив съобщиха, че проектът на стойност около 2.6 млн. лв. е одобрен. Ще бъде подменена дограмата на цялата сграда, ще се изгради вътрешна топлоизолация, ще се ремонтират климатичните системи, а на покрива ще бъде изградена фотоволтаична система за собствени нужди.

И досега сградата на библиотеката бе най-топлото обществено място през зимата в Пловдив, вметва директорът Димитър Минев. Имотът се отоплява на газ.

По време на ремонта интериорът няма да се пипа, гарантира директорът. Сградата е образец на соцархитектурата.

Снимка от Валентина Биларева

Облицовката отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени със стенопис „Науката през вековете“, който изобразява приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Това е единствена в страната монументална графика - полихромна гравюра върху камък - дело на графиците Тодор Панайотов (1929-1989)  и Любен Диманов (1933-2023).

Вътрешното широко стълбище към втория етаж води до огромно стенописно пано, отдаващо почит на патрона на библиотеката Иван Вазов и неговите герои. Стенописите са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ - худ. Георги Божилов - Слона , „Под игото“ - Йоан Левиев , „Службогонци“ - Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ - Христо Стефанов.

На отсрещната стена, във фоайе "Изкуство", се открояват витражите от топено стъкло по проект на Никола и Невена Тузсузови, символизиращи еволюцията на Вселената. Никола Тузсузов (1900-1997) е бележит български художник, сценограф, един от първите български илюстратори и шрифтописци.

Краткият отговор на въпроса „Какво четат пловдивчани?“ е съвременни любовни романи. От чуждоезиковата литература най-оборотни в библиотека „Иван Вазов“ са книгите на три дами - Даниел Стийл, Нора Робъртс и Сандра Браун, които творят в един и същ жанр - романтичния.

От началото на годината книги на Даниел Стийл са взимани почти 800 пъти, вади вътрешната статистика Димитър Минев. Американската писателка има издадени около 179 романа. Нейни творби са обявени за едни от най-продаваните и обичани романтични романи за последните 50 години в цял свят, очевидно се радват на огромна популярност и у нас. Някои от книгите ѝ имат и телевизионни и филмови адаптации.

Второто място държи Нора Робъртс. Тя също е като машина за романи, които в началото на писателската ѝ кариера били откровени романси, а сега доста са се „американизирали“ и има и много напрежение и динамика. Читателите на пловдивската библиотека са взимали книги на Робъртс 533 пъти за няма и пет месеца.

Сандра Браун е третият любим автор на пловдивчани (вероятно по-точно казано - на пловдивчанки) с 346 вземания. Тя е работила като модел и телевизионна водеща, преди да се посвети изцяло на писателското поприще. Сандра Браун обаче е единствената писателка в света, която по едно и също време е имала три бестселъра в класацията на "Ню Йорк таймс".

В топ 5 успява да пробие неподражаемата Агата Кристи със своите криминалета и Майкъл Конали, който пише трилъри.

Георги Господинов. Снимка Наташа Манева.

В класацията на библиотека „Иван Вазов“ сред българските автори без изненада първенец е Георги Господинов - най-превежданият и награждаван извън България роден писател.  Дори и той обаче губи съревнованието с любовните романи, тип еднодневки. Не че са лоши, а в смисъл, че сюжетът им дотолкова те увлича, че не можеш да оставиш книгата недочетена, но три седмици по-късно трудно ще си спомниш детайли от нея. Според вътрешната статистика на библиотеката Георги Господинов е взиман от читатели едва 139 пъти, което е шест пъти по-рядко от кралицата на любовните романи - 76-годишната Даниел Стийл.  

Отново очаквано, под №2 застава Венета Райкова. Бившата тв журналистка има четири романа - „Триумфът на кучките”, „Вещицата”, „Инсомния” и „Вендета”, превърнали се в бестселъри и преиздавани многократно. И от години е сред най-четените автори у нас.

На трето място идва Иван Вазов, на четвърто - писателят на детски книжки Атанас Цанков, а на пето - Людмила Филипова. Въпреки че тя има разнородно образование и много интереси, всъщност литературата я прави известна. Филипова завършва с отличие магистратура по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет. Преди това става бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Малко преди това започва да пише романи.