Новият шеф на зоопарка, спасявал змии край Дунава: Не се страхувайте от животните, обичайте ги! СНИМКИ

  05 Април, 09:50     0  

Искам и мога да направя съвременна зоологическа градина в Пловдив, казва Венцеслав Петков

Няма шега, колкото и да не ни се вярваше - на 15 април всеки, който желае, може да влезе в зоологическата градина, построена почти изцяло преди десет години край Гребния канал и изоставена. На този ден в 18 часа поляната до билетния център ще бъде превърната в презентационна открита зала с екран, от която новият директор на зоопарка Венцеслав Петков и негови колеги ще ни разкажат какви са плановете им за превръщането на зоопарка в център, където деца и възрастни ще могат да се запознаят със света на животните и да го обикнат.

//

Венцеслав Петков и кметът Костадин Димитров уточняват кои са първите стъпки за зоологическата градинаСнимка от Наташа Манева

 

В научно-образователния център са планирани 40 събития като начало за поетапното отваряне на зоопарка.

А догодина по това време ще има фермерски кът

с местни породи животни, водоплаващи птици в езерото, тематична детска площадка. Научно-образователният център трябва да бъде приведен в по-добър вид и реновиран. Езерото има нужда от филтриращи системи за водата.

“Амбицията ни е да препроектираме на първия етап няколко хабитата - на видрата, дивата коза и зубъра, за да може в следващия етап, ако се осигурят пари, да работим по тях“, описва с хъс директорът. И допълва, че целта е до три години в хабитатите да има поне 80% от всички видове животни, а след това пловдивският зоопарк да достигне всички стандарти и да стане член на Европейската асоциация на зоологическите градини и аквариуми.

„Това изисква много работа и много средства. И ако някой си мисли, че в Пловдив може да има зоопарк, без да се осигуряват средства от бюджета, няма как да се случи. Ако някой мисли, че в Пловдив ще има зоопарк, в който животните се мъчат, няма как да го види при нас“, предупреждава директорът. И допълва, че всички зоопаркове в Европа имат огромни образователни програми. Така трябва да е и в Пловдив.

Венцеслав Петков е зареден с толкова 

позитивна енергия и толкова искрена любов към животните,

че не ти остават съмнения - затворената от години зоологическа градина един ден наистина може да се съживи с най-малко 47 вида животни.

Въпреки табелата на оградата „Внимание, строителен обект”, в зоопарка най-после се усеща раздвижване. Директорът има екип, в чийто състав са включени и трима биолози, за офис се ползва билетният център, езерото се почиства, подготвя се задание за препроектиране на целия зоопарк, защото след десет години пустош хабитатите трябва да се възстановят. „Имаме пълна подкрепа от всички общински предприятия и невероятно отношение и съдействие от специалистите в Общината“, радва се шефът и стиска палци Общинският съвет да одобри бюджета, защото без пари нищо не става.

В екипа му е и зооинженерът Латинка Кунчева, която досега се грижеше за единствените обитатели на градината - 17 маймунки. Когато през 2014 г. 

затв​ориха стария зоокът заради строежа, Латинка със сълзи изпращаше животните в други градове. 

„Познаваме се от 1994 г., когато бях студент в ПУ „Паисий Хилендарски", а тя работеше в зоопарка”, разказва 54-годишният Венцеслав Петков. Той е един от създателите на Екомузея с аквариум в Русе и автор на над десет научни статии, нареждан сред топзоолозите в България и работил досега като уредник в Регионалния исторически музей в крайдунавския град.

Една от акциите по спасяването на змия

 

Зоологията е негово призвание от ранните детски години. Споделя, че като малък е прибирал вкъщи в родния Русе

бездомни кучета, котки, костенурки, таралежи,

за да ги спаси.

„Разказвах на всички, че ще стана зоолог. Навремето цялата информация, която получавахме, беше от книгите и аз имах щастието семейството ми да е четящо. Като видяха, че имам интерес към животните, ми предложиха няколко книги. Първата книга, която прочетох на 7 години на един дъх, беше „Кой освободи топлия вятър?” на Лъчезар Станчев за животните. Запознаха ме и с Джералд Даръл, гуруто на съвременните биолози в света, които формираха отношението на хората към дивите животни. Той създаде тръст за защита на животните, направи нещо като ноев ковчег на остров Джърси и събираше там едни от най-редките и застрашени видове,за да ги запази”, спомня си с детски възторг Венцеслав Петков.

В плана за пловдивския зоопарк за следващите десет години като един от акцентите е записана реинтродукция на животни - отглеждането на изчезващите видове животни и връщането им в живата природа. Сред такива екземпляри са зубър и лешояд, а магарето, което по селата се среща все по-рядко, ще видим във фермерския кът догодина заедно с овце, кози, зайци, кокошки.

Бернхард Гжимек, германски ветеринарен лекар и етолог, затвърдил убедеността на Венцеслав Петков, че трябва да имаме друго отношение към зоопарковете - те да бъдат комфортно място и за животните, и за хората. Такава зоологическа градина мечтае да направи и в Пловдив. 

Новият шеф на зоопарка съветва да не се страхуваме от дивите животни. Родителите често го водели сред природата край Дунава и веднъж, скачайки,

едва не настъпил змия.

”Майка ми и баща ми не казаха, че това са най-опасните животни, и аз не се уплаших. По-късно, когато на телефон 112 подаваха сигнал за змия, отивах да я спасявам. И сега обожавам змиите. Ако не са ви плашили в детските години, и вие ще промените отношението към тях. За змията сме гиганти, тя не ни гони и трябва просто да я оставим да мине. Така е и с другите животни”, разсъждава Венцеслав Петков.

Беседите, които ще се провеждат през топлите месеци в зоопарка, ще обясняват как да се предпазим от кърлеж, защо ни хапят комарите, какво има в блатата.

 

Зареден с 220 волта енергия Полицаи го погнали край Бачково заради фотоснайпер

С колегите в Русе

 

С благодарност Венцеслав Петков говори за преподавателите в гимназията и университета, както и за колегите от страната, много от които са негови приятели. Признателен е на всички, с които е работил досега и които са му помогнали да се затвърди в професията.

„Един от най-добрите орнитолози Мария Паспалева ми даде през 1986 г. смисъл на всичко, към което съм се стремял. Тя ме зареди с всеотдайността си към професията и света на животните така, все едно са ми включили 220 волта заряд. Тази жена оказа най-силното влияние върху моята професионална ориентация. С нея, още когато бях в гимназията, направихме двугодишни проучвания на биоразнообразието на река Русенски Лом за създаването на „Червената книга“ на Русенски окръг. Тогава написах първата си статия за ломските лешояди“, спомня си Венцеслав Петков.

Един от доайените на българската орнитология доц. Андон Даракчиев, чиито статии Венцеслав Петков е чел в детството, му е преподавал в университета и бил научен ръководител на дипломната му работа, подготвена със собствено изследване на биоразнообразието на птиците в резервата „Червената стена“. Като член на орнитологичната централа към БАН там започнал да слага пръстенчета на птиците. „Много е интересно. Някой ден и тук в зоопарка ще демонстрираме опръстеняване“, хрумва поредната идея на директора.

„Животът в Пловдив е толкова заразяващ“, споделя Венцеслав Петков, който обичал в студентските си години да обикаля и в горите около хижа "Марциганица". Разказва как веднъж, след като със студентите биолози били на изследвания в гората, решили да си починат в Бачковския манастир. Венцеслав носел фотоснайпер, към който за по-стабилно бил прикрепен приклад от пушка. И тъй като той се подавал от раницата, двама полицаи замалко не го арестували и дори насочили пистолети към него, за да не избяга. Оказало се, че в същия ден отец Боян Саръев покръствал хора от помашки села в християнската вяра и затова били въведени засилени охранителни мерки.

Гледа две немски овчарки в къщата си в Сандрово

Венцеслав Петков е учил в първата профилирана паралелка по биология в елитната Математическа гимназия в Русе. В ПУ „Паисий Хилендарски“ се дипломирал със специалност „Музейно дело, ботанически и зоологически градини”.

„Майка ми казваше, че от мен би станал прекрасен готвач, защото обичах да готвя, обичам и сега. Но родителите ми бяха широко скроени хора и считаха, че човек трябва да прави в живота това, което иска, и не са ме карали да избирам друга професия“, с благодарност си спомня шефът на зоопарка.

Толкова бил запален по животните, че когато служил в армията, ЗКПЧ-то (заместник-командир по политическа част) веднага го усетил и го завел в кучкарника да си вземат служебно куче - немска овчарка. „Взехме прекрасно пале Лобо - "вълк" в превод от испански. Бях най-щастливият човек на света“, весело разправя Петков. И допълва с тъга, че кучето станало като част от него, но нямало как да си го вземе след уволнението. Затова пък и сега в двора на къщата му в рибарското село Сандрово край Русе има две немски овчарки - Арес и Джак.

Селото, откъдето е родом олимпийският шампион по борба Валентин Йорданов, зоологът харесал покрай проучването на смесената гнездова колония на остров Мишка, до която стигали с лодка от Сандрово.

 

Поканата от Пловдив ме превърна в 25-годишно момче

На откриването на Екомузея заедно с директора проф. Николай Ненков и тогавашния кмет на града Пламен Стоилов

 

Космат мамут от ледената епоха с височина 3,20 метра посреща посетителите в Екомузея с аквариум в Русе, който официално се води отдел „Природа“ на Регионалния исторически музей. Възстановката на древното животно е направена от скулпторите Даниел Кънчев и Ясен Тодоров, които Венцеслав Петков нарича гении.

„За създаването на музея бяха нужни 19 години“, припомня Петков, който е бивш уредник и един от основателите му. Той е назначен в отдел „Природа“ след дипломирането си, а по-късно е награден от Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. 

Гигантският мамут посреща посетителите

 

„През 1996 г. отивам в музея и какво да видя? Няма нищо. Фондовете на отдела са местени 14 пъти, една експозиция е прибрана в склада в окаяно състояние. Започна люта битка да променим нагласата на тогавашните управляващи, които в онази криза бяха категорични, че няма нужда от още един музей, още по-малко - от природонаучен. Дори ни казваха: „Ще ви дадем две гаражни клетки да си приберете боклуците". Бях на 27 и казах на кмета: „Върнете си думите назад. Не може да се говори така за институция на 100 г. с едни от най-богатите фондове“. Млъкнаха. След много борба, заедно с проф. Николай Ненов, изключителен ерудит, който ще бъде председател на сесията на ООН в Париж, мой приятел, убедихме властта да кандидатства за финансиране с проект“, връща лентата назад шефът на зоопарка, готов да разказва за историята на музеите и за природата най-малко 300 часа.

В музея се съхранява долната челюст на най-редкия представител на мамутите в Европа, за която зоологът твърди, че е по-ценна и от яйцата на Фаберже. „Там е и най-големият аквариум в страната с 65 тона вода и филтрация на четири нива, с есетри и сомове колкото мен. Направихме и терариум“, изброява Венцеслав Петков.

Никога не е предполагал, че ще напусне екомузея. “Изведнъж ми звъни директорът на пловдивския Природонаучен музей Огнян Тодоров, с когото сме много близки приятели и често сме си разменяли идеи, и пита дали бих се съгласил да оглавя зоопарка, ако ме поканят от Община Пловдив.

Грамота и плакет за създаването на музея

Защо се съгласих? Когато направихме в Русе прекрасен музей, се оказа, че няма такъв механизъм, който да ме презареди. Моментално от 54-годишен мъж се превърнах в 25-годишно момче, щом видях с каква добра база разполага пловдивският зоопарк. За съжаление, тя е занемарена и изоставена и трябват пари да бъде възстановена, за да се направи по съвременните стандарти на зоологическото изкуство. Но аз видях, че има потенциал и че мога да го направя. И че искам да го направя.

Много интересно е, че когато питах кмета защо да дойда от Русе и да зарежа всичко там - работа, къща с две кучета и котка, с парк в собствения си двор, където се чувствам като на почивка, Костадин Димитров ми отговори: „Защото искаш“. Толкова прозорливи бяха. Аз наистина искам да направя хубав зоопарк в Пловдив“, споделя развълнувано Венцеслав Петков. 

 

Влюбил се от пръв поглед в хубавата Елена на студентски купон

С прекрасните си дами - Елена и Симона

 

Със съпругата си Петков се запознал на рожден ден, когато бил студент. „Отидох с уговорката, че ще остана само 20 - 30 минути, защото имахме упражнения рано сутринта. Влизаме на купона и аз казвам на моя приятел: „Има хубаво куче и ще остана“. Кучето всъщност беше кодова дума, така се запознах с прекрасната Елена, с която оттогава не сме се разделяли. Беше любов от пръв поглед“, разказва с обич Венцеслав Петков.

Елена била на 20 г., от Пловдив, учела славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Толкова бързо разбрали, че са родени един за друг, че се оженили след четири месеца. „Родителите ми много я бяха харесали, а и нямаше как да не я харесат - беше красавица, красавица е и сега“, хвали нежната си половинка зоологът. Спомня си, че първото им пътуване до Русе продължило 16 часа, защото паднал много обилен сняг, имало дълбоки преспи, а скършени дървета блокирали линиите. Добре че Елена предвидливо била направила сандвичи.

След дипломирането отишли да живеят в Русе заедно с бебето Симона, най-прекрасното дете на света, както казва гордият ѝ баща. Той вече е дядо, има внуче на 10 месеца ​- малката Елена, като прекрасната си баба, радва се на сплотеното си семейство Венцеслав Петков.