Петър Тулешков: Бях като любим внук на музикантите, когато започнах да дирижирам оркестъра

Симфонията е като роман, който музиканти и публика прочитат заедно 

Вече питах и изкуствения интелект кога Пловдивската опера ще има свой дом

В музикалните среди не е добре да се задържаш дълго на едно място

- Роден сте в Пазарджик, обаче израствате в София. Кой ви запали по музиката? 

- Аз самият се запалих още от доста ранна възраст, макар и да нямам музиканти сред близките ми, въпреки че те винаги се се отнасяли с уважение към музиката и са имали ухо за нея. Между другото, има музиканти в моя род, но те са в по-далечните му клонове.

- Защо започнахте първо с цигулка? 

- В началото си спомням как баща ми заедно с негови приятели от студентските години се бяха запалили сериозно по техниката и компютрите, така че, откакто се помня, вкъщи винаги е имало компютър. Баща ми беше инсталирал някакъв софтуер с виртуално пиано - тогава семпло, но все пак работещо. Често той ме взимаше в скута си и ми показваше: „Цъкни тук и виж какъв звук ще чуеш!“.

И изведнъж започнах да се опитвам да налучкам една песен от детската градина. Съответно родителите ми разказват, че в този момент са разбрали, че има нещо в мен. След това вече започнаха да търсят преподаватели и съответно инструмент. Така стигнах до цигулката.

Не влязох веднага в музикално училище, защото родителите ми искаха първо да тестват дали мога да се развия в музикално отношение с конвенционалното образование. Аз обаче доста свирех и много обичах да го правя. Така първоначално влязох в общообразователно училище, в което имаше паралелка с инструменти. Там бях при една цигуларка -  Ани Сарадиян, която усети интереса ми и беше до мен доста дълго време. И след това влязох в музикалното в VIII клас с цигулка.

- Свирили сте в различни младежки оркестри. Тогава ли ви дойде музата да станете диригент?

- Да. В началото беше голям шок, защото аз до VII клас не съм свирил в оркестър. После много ми хареса. И видях каква работа върши диригентът. Желанието дойде от музиката, която свирим, защото тя е ексклузивна - на какъвто и инструмент да свириш, не можеш сам да изсвириш една симфония. И затова тези произведения са запазени единствено за оркестъра.

И когато се потопиш в тези произведения, единственият път е да се занимаваш с дирижиране Защото, в крайна сметка, диригентът е музикант, който не издава звук, но свири на оркестър.

- Това, че сте свирили в оркестри, сега помага ли? 

- О, да, много ми помага. Това дава една перспектива и разбиране към самите колеги. Много по-различно е, като знаеш каква е дори йерархията, как е подреден самият оркестър.

И много, и много други неща. Дори наглед малки технически детайли, като например, че в струнната група седят двама души на един пулт. И винаги от дясната страна е водачът, а другият, вляво до него, обръща листите с нотите. Такива детайли са много ключови за разбирането на един диригент за това какво прави оркестърът.

- Значи отборната игра ви привлича повече? 

- Това е най-впечатляващото в класическата музика и за мен дори граничи с магия. Но в същото време е нещо много човешко. Този, който дирижира оркестъра, усеща какво феноменално преживяване е това, защото той е свързващото звено между всички музиканти - било то в оркестър от 20, 40, 60 или 80 музиканти. Понякога са дори 100 и повече за някои произведения.

Вече в операта става още по-сложно, защото там музикантите са на нива. Оркестърът е долу в оркестрината и не се вижда от публиката, а певците са отгоре на сцената. Освен това има и технически режисьори, които са отстрани за кулисите. И всички тези хора трябва да работят заедно, а това може да стане само с много добра екипна работа, за да може публиката да види и чуе една добре смазана машина.

А този синхрон се получава, когато вече човек има опит и практика. Тогава нещата започват да се случват. Отпускаш се и работиш заедно с всичките си колеги. И ефектът от това е наистина поразителен - не само за публиката, но и за нас.

- Преди да станете част от Пловдивската опера, сте работили във Варна. Там ли беше първата Ви по-сериозна професионална изява? 

- Да. Във Варненската опера всъщност беше и първата ми работа. Аз влязох там на 21 години, като се озовах там по много интересен начин. Тогава все още бях студент и имах проблеми покрай следването ми заради желанието ми да напредвам и да взимам по-интересни неща като задачи. Малко се претрупах и образованието отиде леко настрани.

Съответно се наложи да прекъсна и в това време трябваше да намеря все пак какво да правя. Но тъй като се бях фокусирал върху дирижирането по време на престоя ми в Музикалната академия в София, си дадох сметка, че много ми липсва свиренето в оркестър. И във Варна точно тогава имах късмет, че търсиха попълнение в щрайха. Така се случи, че и тогавашната ми приятелка беше от Варна и това изглеждаше като най-логичната стъпка за мен. 

И там директно започнах с големия репертоар - "Набуко", "Бохеми". След това тръгнах на турне с тях и така се почувствах в свои води в оркестъра, защото преди това бях свирил само в младежки състави, но там атмосферата е много по-различна от професионалните ​състави.

- А преходът от оркестъра към диригентството във Варна ли се случи? 

- Да, може да се каже. Аз започнах като част от оркестъра, но станах диригент. Тогава наш диригент и главен гост-диригент беше Григор Паликаров, който в момента е главен диригент на Пловдивската опера. Той ми беше и преподавател в академията по оперна практика и оперно дирижиране и с него много добре се разбрахме. Аз харесвах как преподава, а той хареса как работя и ме беше запомнил още от академията.

И така от програма на програма се виждахме често във Варна и винаги ме питаше за моето развитие - какви са ми плановете, дали съм мислил да дирижирам. Аз му отговарях: Маестро, сега трупам опит и ще го карам малко по-спокойно! Така ми предложи да подготвя няколко репетиции и всъщност с тях започна работата ми като асистент-диригент. Така че кариерата ми започна с асистиране на репетиции.

- Не е ли притеснително да дирижирате оркестър, в който повечето музиканти са доста по-възрастни?

- Да, спокойно мога да кажа, че над 90% от оркестъра бяха по-големи от мен. Даже едва наскоро започнах да виждам хора, които са по-млади. Но притеснението беше много сериозно, защото за мен беше важно да се представя възможно най-добре и да бъда максимално ясен, точен и подготвен, а работата да мине гладко и плавно за целия оркестър, за да могат самите те да добият едно по-добро ниво.

Аз имах голям късмет във Варна, защото по-възрастните музиканти от оркестъра ме гледаха с умиление. На много им напомнях на внуците им, защото бях на същата възраст като тях. И те се отнасяха с разбиране и винаги ми помагаха и подкрепяха, което пък съответно направи химията в оркестъра много добра.

- По време на престоя Ви във Варна се явявате на конкурс за млади диригенти, организиран от Пловдивската опера, и печелите три награди. Тогава казвате, че най-много цените наградата на оркестъра. Защо точно нея? 

- Оркестърът всъщност вижда най-много. Защото на всеки конкурс има комисия, която е съставена от диригенти, които гледат за много специфични неща, на които те държат. Но музикантите от оркестъра често са много по-навътре във всеки един момент от произведението.

- А как се случи трансферът от Варна в ​Пловдив?

- Всичко се случи плавно и естествено, тъй като вече бях натрупал опит 5-6 години във Варна - като част от оркестъра, като асистент-диригент, а впоследствие започнах да дирижирам и балетни произведения. И нещата вървяха, но аз все не знаех каква точно е целта ми и къде да се насоча.

Предложението дойде от маестро Диан Чобанов, който е директор на Пловдивската опера. Беше като една отворена врата, която ме накара да се замисля накъде искам да продължа. Така и реших да се посветя изцяло на дирижирането.

Това беше и добър момент да сменя обстановката, защото в музикалните среди, поне така съм чувал, а и вътрешното ми усещане съвпада в случая, че не е хубаво да се задържаш на едно място прекалено много време.

- Тогава идването в Пловдивската опера е крачка напред? 

- Със сигурност е крачка напред, защото пловдивският оркестър има огромна история и страхотни музикални както в миналото, така и в момента. И за мен беше голяма чест да стана част от този екип.

- Предполагам, че сте наясно, че Пловдивската опера е единствената без собствена сграда? 

- Да, това създава други и неочаквани предизвикателства в работата. За съжаление, в България много малко неща са абсолютно уредени. За тази близо половин година тук успях да видя всичките проблеми, които идват с това, да нямаш собствена сграда.

Дори като част от младото поколение ползвах ChatGPT, за да получа отговор какъв е точно проблемът с тази сграда и защо все още не се случва. Изчетох и много статии на местните медии, от които разбрах, че проектът е започнат още в соца, след това е спиран, пускан, спиран отново.

Но доколкото знам, сега всички сме много добре настроени и оптимистични, защото до другата година би трябвало да можем вече да се нанесем в залата, която, малко може да звучи арогантно, но ни се полага, защото един толкова добър оркестър има нужда от дом.

- Не се ли притеснявате, че в България изкуството като цяло не е добре финансирано?

- Може би съм наивен, но аз лично не се притеснявам, че съм останал в  България. Осъзнавам, че в чужбина нещата са много по-добре устроени. Но в случая при мен като диригент това не е от ключово значение. Най-големият смисъл да остана тук е, че имам шанса да се развивам.

- Защо симфоничната музика е определяна от мнозина като магия? 

- Симфоничната музика чисто звуково, мелодично и хармонично успява да разкаже една страхотна история. Може да имаш чувство, че си прочел роман, след като си чул една симфония. И това е шанс всички в залата заедно да съпреживеем нещо великолепно.

Само на 29 години Петър Тулешков вече е диригент на Пловдивската опера. Преди това е част от Варненската опера, където съвместява ролята на цигулар в оркестъра и диригент. 

Роден е в Пазарджик, започва да свири в ранна възраст на цигулка и по-късно завършва НМУ „Любомир Пипков“ в София с цигулка. Следващата стъпка е диплома от НМА „Проф. П. Владигеров“ със специалност "Оперно-симфонично дирижиране, където има шанса да бъде в класовете на именитите проф. Григор Паликаров, проф. Пламен Джуров, проф. Деян Павлов, доц. д-р Георги Патриков. 

Посещава майсторския клас по дирижиране на проф. Колин Метърс в Берлин и много други. Докато трупа диригентски опит с Академичния симфоничен оркестър в НМА, започва да свири като цигулар във Варненската опера, където по-късно е и асистент-диригент. 

През 2022 г. е официалният му диригентски дебют, а две години по-късно вече поема палката в Пловдивската опера.

Автори: Иван Панчов, Станимир Кронев