Посветен да бъде лекар: Първокурсникът с максимален бал в МУ

Успехът е труд и съвсем малка доза късмет. Първенецът с максимален бал в тазгодишната приемна кампания в Медицинския университет в Пловдив го е разбрал още в училище. А късметът при него е, че е избрал своето място много рано - дете на двама медици, Валери Ставрев е отраснал по клиниките.

„От детството съм запален по професията. Имал съм възможност да се докосна и до сладкото, и до трудното в нея. Искам да помагам на хората. И е поприще, което дава възможност за пълноценно развитие в бъдещето“, казва отличникът. Има пред очите си примера на двама успели лекари ​- баща ​си проф. Владимир Ставрев, който е светило в ортопедията, и майка си - проф. Диляна Вичева, която пък е сред най-добрите в област „Уши, нос, гърло“.

Това лято Валери Ставрев завърши с пълно отличие английска паралелка в ЕГ „Пловдив“. Има шестица на матурата по български език и литература. Към нея добави и шестици по химия и биология на приемния изпит в МУ-Пловдив.

Eдинствен с максималния бал 42.00, 

наесен първенецът на кампанията ще получи бяла престилка и докторски слушалки като първокурсник по медицина. Висшето училище по традиция посреща по този начин студента, постигнал най-висок успех в приемната кампания. 

За да го постигне, Валери се готвил две години с уроци по биология и химия. Шестицата по български език и литература е само със знанията, получени в гимназията. „Виждам колко са отдадени родителите ми и знам, че успехът е резултат от постоянство", казва Валери. А понякога трябва и волята да се откажеш от част от свободното си време.

Материалът е тежък, но Валери има късмет, че много от неговите приятели се насочили към медицина. Взаимно си давали кураж в подготовката. Някои вече са приети. След трето класиране групата ще се преброи окончателно.

Благодарен съм на учителите си от гимназията -

за това, че ме научиха как да уча,

казва Валери Ставрев. Получавал е и житейски съвети. Заедно с родителите му преподавателите в гимназията изковали характера на младежа да не се отказва. Когато имаш желание, трудът води до резултат, научил от тях. Но не е само това. Много е важно да усетиш, че вярват в теб, добавя той.

Това, че е син на успели медици, го мотивира, но и вдига високо летвата на очакванията към него. А дали вече спорят за таланта му ортопедията и УНГ? „По-късно ще избирам - усмихва се първокурсникът. - Понякога животът изненадва.“

Убеден е обаче, че независимо от специализацията добрият лекар е този, които не само знае как да излекува,

а е и добър психолог.

„Пациентът идва уплашен и е важна емоционалната подкрепа“, смята Валери Ставрев.

Поема към университета с бащин съвет и няколко мамини. „Да следвам целите си. Да не се отказвам. Да се интересувам от новостите. Да уча цял живот“, обобщава  ги първокурсникът. 

В последните две години е поизоставил хобитата, но обича да е навън с приятели и да пътува. Последното, което е чел, са учебниците. Ала с удоволствие потъва в книга в оригинал на английски - например Хемингуей или „Великият Гетсби“ на Фицджералд. Докосва го западната литература. И отваря хоризонта. От българската в училище най-много го развълнувала „Приказка за стълбата“ на Смирненски и тъкмо това произведение се падна на матурата в последната задача за съставяне на есе или интерпретативно съчинение. Трогнала го и „Балада за Георги Хених“ от Виктор Пасков.

Когато погледне напред, например след 10 години, Валери Ставрев вижда себе си като дипломиран лекар. Успехът е да имаш мотивация, да откриеш своя път, да се посветиш на него и да станеш наистина добър, вярва първокурсникът. Своето поприще е открил много рано. Но е убеден, че всеки може да го направи - макар и по различен начин, по различен път и по различно време.