Вход
20 Септември, 08:25 0 Урсула фон дер Лайен се постави над правителствата в ЕС, което е недопустимо
ЕС следва стриктно политиката на Байдън, но всичко ще се промени, ако Тръмп спечели изборите
- Проф. Динков, как преценявате състава и ресорите в новата Европейска комисия, предложен от председателя г-жа Фон дер Лайен?
- Г-жа Фон дер Лайен се опитва да се постави над правителствата на държавите членки, да им диктува условия, което е в пълен разрез с Лисабонския договор. И някои от държавите в ЕС официално откликват на нейните условия и искания - като това всяка страна да номинира по двама кандидат-еврокомисари, от които тя да избере един. Но тя няма право на това - трябва да приеме номинацията на всяко правителство, разбира се, след консултации. Съставът на Еврокомисията се утвърждава от Европейския парламент - той е органът, който одобрява комисарите или не. И Фон дер Лайен не бива да се опитва да се постави и над този орган! Това е недопустимо!
Подозирам, че ще има напрежение в тази връзка. Този път съотношението на силите в ЕП е доста по-различно от това в предишния мандат на г-жа Фон дер Лайен и може би ще има трудности. За съжаление, ние овчедушно предложихме две кандидатури, което е в разрез с европейските договори. Ние всъщност нарушаваме тези договори по нейни внушения.
- Излиза, че не сме наясно с важни принципи на действие в Европейската комисия?
- Груба грешка е да разглеждаме членовете на Европейската комисия като представители на държавите. Тези членове се номинират от правителствата на страните членки, но се утвърждават и полагат клетва пред Европейския парламент. Еврокомисията е най-наднационалният орган в целия механизъм за приемане на решения. Не разбираме това и гледаме на комисарите, излъчени от българското правителство, одобрени от председателя на ЕК и утвърдени от ЕП, като на представители на България. А те полагат клетва, че не са представители на страните, от които са излъчени, и са членове на наднационалния орган ЕК.
Даже по договор, ако член на Еврокомисията бъде уличен, че фаворизира някоя страна, било то и родната му, това е достатъчно основание да бъде бламиран и отстранен. Лобизъм има, но принципно съгласно договорите членовете на ЕК са част от наднационалния орган, изпълнителната власт на ЕС. И те не могат по никакъв начин да се обявяват в подкрепа на някакви национални интереси. Май 17 години след влизането ни в ЕС още не сме разбрали къде са ни приели.
Ето и Шенген загива - Германия въведе проверки по всичките си граници. Самият ЕС си променя същността, а Германия вече не е оная сила - безспорен лидер на Съюза. В резултат - особено на войната в Украйна и на прекъсване на връзките с Русия - ограничаване достъпа до енергоносители, затваряне на руския пазар за германски стоки, на практика немската икономика се деиндустриализира. И на повърхността в страната излизат крайни националисти.
Германия успя да наложи Фон дер Лайен за втори мандат, но за промените свидетелства и сблъсъкът с Франция, и демонстративната оставка на еврокомисаря Тиери Бретон. Това ще предизвика по-нататъшни реакции.
- Добър ресор ли получи българският еврокомисар Екатерина Захариева?
- Каквото и да искаме, никой не се съобразява с това. Но би трябвало, когато номинираме кандидат за член на ЕК, да предложим човек с компетентности за ресора, който искаме. Но у нас всичко е партийно определено. А вече сме си патили - имахме случай с номинирана дама за член на Комисията, която се провали и злепостави България.
Ресорът, за който ще отговаря г-жа Захариева - „Стартъпи, изследвания и иновации“, звучи модерно, перспективно. ЕС е принуден да заделя много средства за този сектор и комисарят, който ще отговаря за този ресор, ще управлява доста сериозни финансови ресурси. Въпросът е дали тази кандидатка ще убеди членовете на комисиите в ЕП, че е компетентна за това.
Иначе надеждите за извличане на изгоди от това какъв портфейл ще получи номинираният от българското правителство комисар са илюзорни. По-скоро това е индикатор за авторитета и капацитета на страната и оценка за индивидуалните качества. Моите притеснения са следствие и от промененото съотношение на силите в Европарламента. Така че при някои от комисарите, които слепешката следват председателката Фон дер Лайен, може да се появят проблеми.
Има и много политически сили, които по принцип не приемат Фон дер Лайен. Т.нар. националисти увеличиха присъствието си в Европарламента. И в предстоящите дебати може да долови новото отношение и на гражданите на ЕС, и на избраните от тях депутати. Не съм сигурен, че всичко е гарантирано и избраните от председателката непременно ще станат членове на ЕК.
Но нас още ни владее сателитният синдром, пренебрегваме реалностите в съвременния свят и не се замисляме какво ще стане, ако се обърне палачинката.
- Очаквате ли промяна в политиките на Еврокомисията, съобразени с големите геополитически промени?
- В последните години Евросъюзът загуби много от същностните си характеристики - най-вече на носител на евроцентристкото начало. Той изцяло потъна в т.нар. геополитически Запад, мина в пълно подчинение на САЩ. А промените в глобален мащаб са много сериозни и ЕС е в нова ситуация. Изправен е пред много нови предизвикателства.
Ясно е, че Зелената сделка няма да е основен приоритет. Това, което германските Зелени наложиха като основна стратегическа цел на целия ЕС, се оказа напълно несъстоятелно. Това не е в унисон с новите тенденции в световното развитие. Но и ЕК, и много от страните - членки на ЕС, безрезервно подкрепяха американската стратегия.
А в света става нещо много сериозно. Неслучайно има толкова притеснения около резултатите от предстоящите президентски избори в САЩ. Всички изчакват накъде ще задуха вятърът и да се приспособят. Досега ЕК действаше в пълен унисон с политиката на президента Джо Байдън, на сегашната американска администрация. Но американските политики може да се променят.
- Какви генерални промени наблюдаваме в света?
- В новите условия старите идеи и правила на поведение вече не работят. Наблюдаваме много дълбока промяна в съотношението на силите. Вече не работи идеологията, която залагаше на фиктивния капитал като стимул на производство на блага - ново е положението на САЩ, носител на тази идеология. Има много сериозен напредък на силите, които залагат на реалното производство - Индия, Китай. САЩ полагат огромни усилия да се съхрани ролята на долара, която им носеше много сериозни облаги в последните десетилетия. САЩ си бяха осигурили позиция целият свят да ги кредитира и задлъжняха - натрупаха огромен дълг от над 30 трилиона долара. Но сега страните от БРИКС предприемат действия за ограничаване на влиянието на американския долар. В същата посока действа и налагането на криптовалутите. И в света се надигат сили, включително Китай, Русия, оспорващи идеята за американско лидерство.
- Има ли реална опасност от война между Русия и Запада?
- След предупрежденията на руския президент Путин САЩ и Великобритания смекчиха позицията си, особено за даване на съгласие украинската армия да нанася удари по територията на Русия със западни ракети с голям радиус на действие.
Войната в Украйна е проявление на новите сблъсъци в глобален мащаб. Наблюдаваме сериозно засилване на заплахите за световния мир. Някои лесно повярваха, че Русия ще бъде смачкана, след като НАТО действа единно срещу нея. Но Русия е сложна, огромна държава, с огромни ресурси. И не е толкова проста да бъде победена.
Все пак вярвам, че ако се стигне до много сериозна заплаха за съществуването на човечеството, разумът ще надделее. Но засега има много превратни представи, пропагандата играе своята роля. САЩ са световен лидер, успяха да подчинят изцяло Европа. Но голяма част от света - БРИКС, Шанхайската група, не приемат американското лидерство, търсят други решения. Влияе и възходът на Китай, Индия. Сред тези страни има традиционни миротворци, ще се полагат усилия да се предотврати голяма катастрофа.
Страхувам се обаче, че сегашните поколения нямат никаква представа за ужасите от глобален конфликт, и в ядрената ера е реална възможността човечеството да преживее невероятното унижение разумните същества да се самоунищожат.
- Малко повече от месец преди изборите в САЩ какви са шансовете за Белия дом на Камала Харис и Доналд Тръмп?
- Пропагандната машина внушава, че Камала Харис набира скорост. Има нещо вярно, но в САЩ други сили, които не са на повърхността, определят кой ще бъде президент, а и насоките на развитие. Нищо не е ясно. А и Тръмп е мрачна фигура, която не се приема безрезервно от американците. САЩ са разделени по много линии. Мнозина смятат, че страната е изправена пред вътрешни конфликти, дори пред гражданска война.
В САЩ наблюдаваме сериозен концептуален сблъсък между основни сили. В реч милиардерът Тръмп се обяви срещу олигарсите - това е невероятно, но импонира на средния избирател.
Но обществото в САЩ е пъстро - там има различни раси, етнически и религиозни групи. Харис вероятно ще има голяма подкрепа от цветнокожи, жълти, от голямата индийска общност. Не е изключено мощните сили, които решават въпроса с ориентацията на САЩ, да заложат на Харис.
- За кого трябва да стискат палци европейците?
- Трудно е да се каже. Но все пак при демократите стана по-определено обвързването на Европа с американската стратегия в сегашните конфликти. Като цяло и в Европа, и у нас някак симпатиите клонят към Харис. Защото, ако републиканецът Доналд Тръмп спечели изборите, има непредсказуеми неща, неизвестни. Но пък, от друга страна, поне в ХХ век републиканците са доказвали, че при тях връх взема реализмът.
И в Републиканската партия има разделителна линия, но не бива да се подценява важен фактор - наследството на Хенри Кисинджър. Залагайки на школата на реализма, през ХХ век той постигна невероятни неща - заби клин между СССР и Китай, постигна края на Виетнамската война. Последователите на Кисинджър никак не са за подценяване. Именно на базата на тезите на този голям авторитет до известна степен Тръмп обещава да сложи веднага край на войната в Украйна, ако спечели изборите, дори преди да встъпи в длъжност.
- Споделяте ли опасенията, че са възможни размирици, ако Тръмп загуби изборите?
- Не е изключено. Самият Тръмп не призна загубата си на предишните избори. А е пресен и споменът от драматичните сцени, които се разиграха в Конгреса. Това е последен шанс за Белия дом на Тръмп и той трудно ще приеме загуба. Дори реално да изгуби, той ще продължи с вербалните атаки. А това крие рискове за САЩ, но и за света. Разбъркване на процесите в Америка неизбежно ще има много негативни последици и за останалия свят.
Проф. д-р Динко Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в катедра "Международни отношения" и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция.
