Само за смелчаци: "Марица" покори царството на върховете СНИМКИ

Чудите се къде да изживеете няколко незабравими дни в разгара на лятото? Да стегнете мускулите и да се заредите с адреналин и спиращи дъха гледки и селфита? 

Грабвайте раницата и тръгвайте за Мальовишкия дял на Рила - рай за търсачи на силни усещания. При това учудващо леснодостъпен. До паркинга на бившата Централна планинска школа „Христо Проданов”, сега хотел "Алпинист", води асфалтов път. Разстоянието е 25 км от Самоков, 160 км от Пловдив.

От прочутата Меча поляна се открива невероятна алпийска гледка към двойния отвес на Мальовица, един от най-изкачваните върхове в Рила. Оттук за час стигаме до хижа "Мальовица" - перфектен район за еднодневни екскурзии сред върхове и езера.

Този път групата на "Марица" е изправена пред ново предизвикателство. След няколко изкачвания на най-популярния връх Мальовица, този път се отправяме към Орловец. Това е връх, от който се откриват шеметни алпийски панорами, незаслужено оставащ в сянката на фаворита.

Мощната снага на Орловец се извисява вляво над живописната долина на Мальовишка река. Дотук се стига за час катерене след хижа "Мальовица". 

От Втора тераса Орловец изглежда почти недостижим 

От скалата с плочите на загинали алпинисти на Втора тер​аса по долината и после вдясно е пътят към връх Мальовица. Поемаме в другата посока - наляво през реката по с​инята маркировка. С всяка стъпка нагоре навлизаме в меката на алпинистите - накъдето и да се обърнеш, си пред отвесен връх за катерене. 

//

Над Бисквитеното езеро

Подминаваме известното Бисквитено езеро, където катерачите се зареждат с калории, преди да поемат нагоре. 

Следва стръмно изкачване към заслон "Гранитна вода". Дълбоко вдясно под нас е заслон БАК, Български алпийски клубове - най-старият у нас, строен преди 90 години. 

Между Орловец и Злия зъб преди трудното изкачване към Прозореца

По каменната маркировка излизаме на пътеката в подножието на съседа на Орловец със зловещото име Злия зъб. Оттук, под 250-метровата отвесна източна стена на Зъба, започва Белия улей - еднокилометров почти отвесен спусък към летовището Кирилова поляна. Гледката в пропастта не е за хора със слаби нерви. Не е за вярване, че има луди глави, които през зимата се спускат със ски оттук надолу по отвеса.

Катерене към Орловец, на заден план връх Камилата

Ние подсичаме вдясно и продължаваме нагоре по сипея към Прозореца, премката между Злия зъб и Орловец. Налага се да пресечем огромна преспа твърд сняг. Изпитанието е сериозно - оформена пътека няма, наклонът е на места 60-70 градуса, а рискът от събаряне на камъни - сериозен. 

Между Злия зъб и Орловец

Най-сетне сме на прелеза между двата върха, откъдето се открива величествена алпийска гледка.

Синият улей се спуска отвесно към долината на километър надолу.

Синия улей с върховете двуглав и Иглата

По хлъзгава пътека поемаме надясно над пропастта, като внимаваме за всяка крачка. При мокро време тук рискът от подхлъзване в бездната наистина е огромен.

Белия улей се спуска на километър от Злия зъб към Кирилова поляна 

След десетина минути сме до целта - пирамидата на Орловец, на 2686 м. При това за отличн​о време - три часа от хижа "Мальовица" дотук. Наистина е еуфорично да се озовеш сред една от най-впечатляващите гледки в нашите планини. Тук е истинско царство от върхове - Петлите, Еленин и Мальовица вляво, вдясно Злия зъб, Двуглав и Иглата, на която се носи слава на най-трудна за изкачване у нас.

На връх Орловец, 2686 м

Снимки, селфита и е време за връщане към Прозореца. Слизането по този каменен терен, подходящ единствено за диви кози, е доста по-трудно изпитание от качването. 

Заслон Орловец, Гранитна вода 

Почивката на алпийския заслон "Орловец" или "Гранитна вода" е идеална възможност за нови гледки. Заслонът е кацнал на 2520 м височина на скала в центъра на магичния циркул между Злия зъб, Орловец, Ловница и Камилата, която оттук наистина оправдава името си. В заслона, където могат да преспят няколко души, има снимка на Людмил Янков, един от най-добрите български алпинисти, оцелял под Еверест, но загинал при катерене на Камилата през април 1988 г. Посмъртно излязлата стихосбирка на Людмил се нарича "Гранитна вода". 

Заслон БАК

Приключението "Орловец" си заслужава усилията - тръгваме си заредени с уникални гледки, ударни дози адреналин и самочувствие, че и Олимп няма да ни се опре. 

Екип на "Марица" на връх Мальовица през 2022 г.

В разгара на лятото по пътеката към Мальовица върволицата смелчаци в двете посоки не секва - всеки турист мечтае да си запази камъче от алпийския връх за късмет.

Малко след хижа "Мальовица" пресичаме реката и следваме червено-синята маркировка по стръмната пътека. На първия равен терен, т.нар. Първа тераса, е камъкът в памет на предишния стопанин на хижата - известния алпинист Иван Масларов-Байно. Още половин час усилие и ето я Втора тераса, където на знаменития камък с плочи на загинали алпинисти не е останало празно място.

Отпред се е ширнала райска речна долина, обрамчена от стръмни върхове. През зимата тук падат страховити лавини, а призори лете танцуват диви кози. 

Следва сериозно изкачване по морени и клек, преди да се ширне вълшебното Еленино езеро, в което се оглежда красавицата Мальовица. Над езерото, от склона на Орлето, преди Коледа на 1965 г. лавина погребва 11 от най-добрите ни катерачи. Драмата е позната от романа "Лавина" на Блага Димитрова и филма с Ваня Цветкова и Иван Иванов. По пътеката покрай паметната плоча е най-екстремното качване на Мальовица, буквално по ръба на 200-метровата стена.

”Царският” път вие по серпантини по стръмния склон вляво от езерото. След 30 минути пъхтене се стига до ръба, откъдето се открива величествена гледка - от Мусала на хоризонта на изток до Калините и Седемте езера на северозапад. Километър надолу в пропастта е светата обител - Рилският манастир.

На най-високата точка на Мальовица - 2729 м, се вее националният флаг. 

Любимият връх на планинарите, за който има и песен, носи името на Мальо войвода. Младият овчар станал хайдутин, след като турци похитили любимата му Босилка. Отмъстил, но загинал, предаден от най-добрия си приятел в четата - Спас. На Меча поляна е гробът на героя Мальо. На Еленино езеро, според легендата, е погребана хубавата Елена от Самоков, избягала при хайдутите от харема на местния Селим паша.

Ясен вече е бил при най-красивото езеро няколко пъти 

На 2-3 часа от хижа "Мальовица" едно от най-красивите езера у нас - Страшното, се плиска в зъберите на Малкия и Средния Купен. Пътеката катери отвесния Вълчи улей край рида Ръждавица. Стръмнината се укротява, когато високо вдясно се извисят зъберите на върховете Камилата и Ловница, а до тях в небето са забити остриетата на Иглите. Пътеката ту катери, ту слиза, докато стигнем до езерата. Страшното е най-високо и още първата гледка ти спира дъха - гладка водна шир, от която като стражи се издигат отвесите на Купените и мощната снага на Попова капа. Вляво горе е заслонът с цъфнал розов храст. 

Заслонът няма постоянен стопанин, но е удивително чист. Дори има аварийни запаси - одеяла на наровете, клек за металната печка, сухи супи, кафе, захар, вафли. В паметната тетрадка всеки си пожелава да изпита тази магия отново. 

Тук времето се сменя за минути и бурите са нещо обичайно. Гърмежите отекват страховито в скалите - оттук идва и името на езерото, което всъщност е магически красиво. Точно в такова време го видял художникът Христо Йончев-Крискарец, който станал негов кръстник. Името му - Йончево, носи друго красиво езеро в района.