Шефът на НАТО: ЕС и Турция трябва да си сътрудничат, за сигурността в региона

На фона на отслабването на връзките между САЩ и Европа в областта на отбраната, генералният секретар на НАТО Марк Рюте е призова лидерите на ЕС да подобрят отношенията с Турция.

Това се налага, поради хода на Доналд Тръмп да деприоризира ролята на САЩ в сигурността на Европа. Понижаването на отношенията в областта на отбраната от президента на САЩ накара европейските столици бързо да преоценят ролята, която биха могли да играят съюзниците извън ЕС в защитата на континента от всяка потенциална бъдеща военна заплаха от враждебна Русия.

Рюте лично призова лидерите на ЕС да засилят ангажимента си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган въпреки годините на често напрегнати отношения, съобщи издатието Файнейъл Таймс (ФТ).

Още през януари геополитически анализатори вече посочваха стойността на Турция, страна с вторите по големина сухопътни сили в НАТО след тези на САЩ и разполагаща със значителна отбранителна индустрия.

Бившият холандски премиер Рюте, заяви пред Европейския парламент: „Включването на съюзници извън ЕС в усилията на съюза за отбранителна промишленост е жизненоважно, според мен, за сигурността на Европа“.

Позовавайки се на отношенията с Турция, високопоставен служител на ЕС сподели пред ФТ: „Нещата се променят. В определен момент трябва да решите кого бихте искали в екипа си, независимо от проблемите, които може да имате.“

Позовавайки се на политиката на Турция да се опитва да поддържа приятелски, балансирани отношения както с Москва, така и с Киев и да не се присъединява към западната кампания за военни санкции срещу Кремъл, официалният представител добави: „Но те също трябва да разрешат неяснотата си по отношение на Русия.“

Много държави-членки на ЕС стоят изцяло зад идеята за изправяне срещу заплахата от Русия с „коалиция на желаещите“, като страни извън ЕС като Норвегия и Обединеното кралство и дори Канада са очевидни кандидати да се присъединят към тази коалиция.

Но демонстрирайки нарастващата значимост на Турция в разговорите на ЕС за това как да се сглоби нова архитектура на сигурността, страната беше поканена в началото на март на водещата маса на европейските дискусии относно войната в Украйна и масовото превъоръжаване, изисквано от европейските сили, с турския външен министър Хакан Фидан, който присъства на кризисна среща на върха в Лондон, свикана от британския премиер Кийр Стармър.

Дни по-рано Фидан заяви: „Ако европейската архитектура за сигурност се регенерира, това, разбира се, не е възможно без Турция. С други думи, оставянето на Турция извън подхода за архитектура на сигурността би било нереалистично. Този въпрос трябва да бъде подчертан."

Оттогава Ердоган повтори, че Анкара смята за „немислимо“ Турция да не участва в ревизирания подход към отбраната.

Анкара, разбира се, би искала нещо в замяна, като смислен напредък в кандидатурата си за присъединяване към ЕС, която умира от години, и в търговията, като разширен митнически съюз с Брюксел.

За да има напредък в присъединяването, трябва да има споразумения за това как да се разрешат острите различия между Турция и ЕС по въпроси като зачитането на върховенството на закона и основните човешки права, териториалните спорове с Гърция и бъдещето на разделения остров Кипър. Отношенията на Турция с Русия, ако все още са топли, биха били друга пречка.

Един гръцки дипломат отбеляза пред ФТ, че Атина остава „по-скоро предпазлива“ относно разширеното сътрудничество в областта на отбраната с регионалния съперник Анкара. „Турция трябва да бъде конструктивна в справянето с нерешените въпроси с държавите-членки“, добави той, имайки предвид Гърция и Кипър.

Ветеранът анализатор на Турция Тимъти Аш, в материал, озаглавен „Турция има отговори за една уязвима Европа“, публикуван от Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), твърди: „Изправена пред вероятно екзистенциално предизвикателство за сигурността, Европа трябва да зададе бързи въпроси и да намери незабавни решения. Може да не е по вкуса на всеки предвид историята на проблемни отношения, но континентът има очевидното решение – Турция.

Турция, отбеляза Аш, разполага с близо 400 000 сухопътни войници и двойно повече, когато се включат резервите, както и повече от 2000 основни бойни танка, близо половината от тези в Европейския НАТО, и военноморски сили с критичен контрол и влияние върху морските пътища в Черно море. 

„Тъй като Европа се бори да събере сили за сигурност за Украйна от може би 20 000-30 000 души, само Турция има способността да достигне до нещо ефективно, поне в краткосрочен план“, подчерта Аш.

Той добави, че в отбранителната промишлена продукция Анкара е все по-силна и иновативна, коато може да е от изключителна полза за ЕС.