След близо 15 години чакане: Бариерата за Шенген пада, но още половин година ще ни проверяват

Броени часове делят България от падането на бариерата за Шенген и по суша. Дълго чаканото решение трябва да бъде взето днес на заседанието на Съвета на Евросъюза по правосъдие и вътрешни работи. При положителен вот България и Румъния ще получат пълно членство, считано от 1 януари 2025 г., с което се гарантира основният принцип на ЕС за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Това означава край на граничните проверки на лични карти и паспорти и дългото висене по опашки на границите. Контролът обаче ще продължи вътре в страната - на база оценка на риска пътни полицаи ще спират избирателно за проверка от леки коли до камиони. Двете съседни балкански страни са единствените държави - членки на ЕС, в Континентална Европа, които на 31 март 2024 г.  бяха частично  включени - само по въздух и вода в шенгенския режим без граници.

България заяви готовност за пълно прилагане на изискванията по линия на Шенген от началото на 2011 г., а година по-рано бяхме допуснати до Шенгенската информационна система. Още тогава Европейската комисия потвърди, че страната ни е изпълнила всички предварителни условия за присъединяване.

Дълго време обаче Нидерландия и Австрия ни спъваха и даваха отрицателен вот с различни мотиви - икономически, политически, дипломатически и най-вече заради опасението от засилване на потока с бежанци и мигранти през България към Европа.

Обратът в наша полза дойде на 22 ноември 2024 г., когато България, Румъния, Унгария и Австрия подписаха обща декларация във връзка с пълноправното приемане на Букурещ и София в Шенгенското пространство. В документа се казва, че е признат напредъкът, постигнат в понижаването на незаконната миграция към Европа и към въпросните страни. По силата на декларацията за превенция срещу миграцията трябва да продължи граничният контрол по сухопътните граници между Румъния и България и между Унгария и Румъния за първоначален период от най-малко шест месеца. Засилват се и мерките по външните сухопътни граници на ЕС с Турция. ГКПП „Капитан Андреево“ ще се подсили с международен полицейски контингент от 100 гранични служители (15 от Австрия, 25 от България, 20 от Унгария и 40 от Румъния). Преди дни служебният премиер Димитър Главчев съобщи, че в телефонен разговор получил уверение от нидерландския си колега Дик Схоф, че и кралството ще ни даде зелена светлина за Шенген.

На пътя между Германия и Дания редовно патрулира пътна полицияСнимка от БГНЕС

Докато ние тръпнем в очакване да станем пълноправни членове на Шенген, в редица държави от ЕС, които са в Шенгенското пространство, възстановиха тази година граничния си контрол за 6 месеца. Мерките са в отговор на рисковете за сигурността и миграционните предизвикателства, включително терористични заплахи и престъпни дейности. Временен граничен контрол е въведен във Франция, Дания, Словения, Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция, Италия, Норвегия.

За близо три петилетки чакане да се вдигне ветото за свободното ни придвижване в ЕС страната ни генерира огромни икономически и социални загуби. „Понастоящем България и Румъния плащат висока икономическа, екологична и политическа цена за частичната си интеграция в ЕС“, пише в становище на Европейския икономически и социален комитет, с докладчик Мария Минчева. В него се посочва, че компаниите в двете държави плащат милиарди евро годишно заради увеличените логистични разходи, забавянията, които оказват въздействие върху доставката на стоки и оборудване, увеличените разходи за горива и заплати на водачите. Тези разходи се прехвърлят върху потребителите под формата на по-високи цени. Налице са отрицателни последици за околната среда, туризма и трансграничната трудова мобилност, като това са само няколко примера.

Подробно проучване на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките показва, че частичното присъединяване на България към Шенгенското пространство води до средна годишна загуба за българската икономика, надвишаваща 834 млн. евро. В тази сума влизат преките, непреките и екологичните въздействия.

Според някои оценки въглеродните емисии в резултат на продължаващите гранични проверки по границите Унгария-Румъния, Румъния-България и България-Гърция се равняват на годишните емисии от потреблението на електроенергия на около 28 000 домакинства в ЕС.

Тромавите гранични проверки оказват въздействие и върху инвестиционния климат, като възпират чуждестранните инвестиции, ограничават чуждестранната работна ръка и изострят икономическите различия между държавите от Източна и Западна Европа.

Началото е поставено на кораба „Принцеса Мария Астрид“

Шенген е малко винарско село в Люксембург, намиращо се близо до границата с Германия и Франция. Населението му е по-малко от 1500 жители, но замъкът, построен там през 1390 г., го прави привлекателна туристическа дестинация. Шенген придобива по-голяма известност, след като на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид“, плаващ по река Мозел, е подписано Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници между страните членки и общ граничен контрол по граничните контролнопропускателни пунктове по външните им граници. Договорът е парафиран от пет от тогавашните десет страни - членки на Европейската общност - Белгия, Кралство Нидерландия, Люксембург, Франция и Федерална Република Германия. Днес в него участват в 25 страни от Европа, вкл. и 3, които не са членки на ЕС - Исландия, Норвегия и Швейцария.

Опашките от тирове на Дунав мост трябва да секнат от Нова година

Учените от Института за икономически изследвания при БАН са изчислили, че присъединяването на България към Шенген по суша носи пет конкретни ползи на родната икономика с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. Изследването е проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол. Ето и петте безспорни плюса:

1. Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно.

2. Втората полза отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.

3. От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв.

4. Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително въглеродните емисии.

5. Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска - икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.