Страхил Делийски, анализатор: Инстинктът за самосъхранение ще принуди партиите да направят кабинет

- Г-н Делийски, колко партии ще влязат в следващия парламент - това ли ще е една от най-големите интриги на вота в неделя?  

- По-важно е не колко партии ще влязат, а какво ще направят след това. Интригата е по-скоро дали партиите ще влязат с нагласата да не излязат от парламента след три месеца. Ясно е, че при тази ниска избирателна активност - около 2 млн. души, между 80 000 и 100 000 гласа са нужни за представителство в Народното събрание. С намаляването на избирателната активност се увеличава възможността за влизане в НС. 

Това по принцип не е лошо, защото би следвало да повишава представителството. Само че вместо това виждаме стесняване на избирателите и увеличаване на партиите, което е по-скоро фрагментиране на представителството. 

Пропорционалната система предполага шарени парламенти, които пък предполагат коалиционна култура - съответно взаимодействия, разговори по линията на политики, ценности, а не на лични отношения.  Това трябваше вече да е научено от кандидатите за политическо представителство. След изборите ще видим дали поне първите уроци са научени.

- Единственото сигурно нещо на тези избори май е победата на ГЕРБ, но дано тя не се окаже отново пирова. За втората позиция се води ожесточена битка - ПП-ДБ или "Възраждане" има по-голям шанс да спечели? 

-  Според учебникарския политологичен закон в пропорционална система като нашата не е важно кой ще победи, а кой ще може да състави правителство и мнозинство.  И това не е лошо.

Започват да се чуват гласове за промяна на избирателната система, така че да консолидира вота и по-лесно да се съставя правителство - по тази логика да влязат две партии и едната да състави кабинет.  Но освен че политическият елит не може да състави правителство, по-сериозният фундаментален проблем на политическата ни система е, че тя се възприема като непредставителна, не се ползва с доверие.

И ако евентуално мнозинство ще се ползва с доверието на твърде малък дял от българските граждани - една осма например, то тогава може да се окаже, че една партия с 500 000 гласа може да направи самостоятелно правителство. Което няма да изглежда никак добре на фона на усещането за непредставителност.  

Има значение кой ще стане втори на изборите с оглед на това от каква позиция ще влязат в преговорите за коалиция. Ако ПП-ДБ са трети, а не втори, то тогава едва ли ще имат някакъв избор, освен да приемат офертата на Бойко Борисов за съставяне на правителство с първия мандат. Видяхме какво се случи, когато бяха втори, ако са трети, няма да е така.

Ако "Възраждане" са втори, това ще принуди онези, които искат да правят правителство, да го направят с първия мандат. Сега може да не искат да се кооперират с партията на Костадинов,  но може и да поискат, ако мандатът дойде във "Възраждане" при евентуален провал на първия и императив да се състави правителство.  

- Две формации на ДПС участват за пръв път на избори. Какви изненади ще поднесат? 

- Трудно е да се прогнозира, защото не сме имали такава ситуация, на базата на която да правим анализи или аналогии. Според мен големият проблем е в тази борба за гласове да не бъде използвана етническата карта - нещо, което не е далече от идеята на едното ДПС. Риск има.  Ако и двете формации влязат, това дава повече  възможности със сигурност.  

- Ще видим ли в следващия парламент по-малки играчи като "Величие", МЕЧ, "Синя България"?  

- Както обикновено, монетата има две страни. От една страна, ниската активност позволява да се влезе в НС с по-малко гласове. От друга страна, обаче ниската активност означава ниска мобилизация и дали по-малките формации ще успеят да мобилизират все пак някакви компактни групи, е въпрос на кампания, политически идеи. 

 - Очаквате ли по-ниска активност от тези 34,4 процента на предишните избори? 

- Вероятно е да е по-ниска, и това е нормално. Влязохме в поредица от избори, които не произведоха нов политически цикъл. Политиците дават отговорността в ръцете на избирателите, само че от избори има смисъл като инструмент за произвеждане на управление. Когато след поредните избори не се съставя правителство, избирателите логично се питат какъв е смисълът да гласуват. Не бих упрекнал никого, който не вижда смисъл в участието на избори, при положение че те не произвеждат управленски резултат. Тази неспособност намалява интереса към изборите, което пък кара партиите да се затварят в твърдите си ядра и намалява техния потенциал да произвеждат управленски резултат.

- С машините или с хартиения вот ще има повече проблеми? 

- Технологията от този порядък, както и фокусирането върху изборите като обект на полицейския интерес показват, че е изчерпан демократичният, политическият смисъл на вота. И това е проблем. Говорим за броене на гласове, машини и купуване на гласове, а не за изборите като част от същински политически процес.

- Какво след изборите може да се превърне в ключ към нова сглобка и съставяне на правителство? 

- Ако приемем, че има дефицит на политическа култура, единственото, което може да ги накара да съставят кабинет, е страхът за собственото им съществуване. А той е оправдан - ако и сега тези партии не успеят да съставят редовен кабинет, следващите избори ще бъдат катастрофални за тях. Не защото партиите са нещо лошо, а защото нашите не успяват да си свършат работата.

- Кой е най-реалистичният вариант за кабинет? 

- Варианти има всякакви - особено в ситуация, в която очакванията за съставяне на кабинет са големи. Каквото и правителство да бъде съставено, то ще бъде прието от обществото. Въпросът е това все пак да бъде направено с мисъл за перспектива от поне година и половина-две.

Ако партиите и техните лидери се водят от политическа логика, това е най-реалистичният вариант.  Ако обаче някой иска да прави спънки, всичко може да се окаже пречка. И обратно - ако има нагласа и съгласие, че трябва да  се формира мнозинство и правителство, тогава нищо не може да бъде спънка.  

- Има ли шанс вотът в неделя да спре изборната спирала, в която се въртим от доста време? 

- Не съм оптимист, но това, което ще се случи, ще е по волята, желанието, способностите на политическите партии и техните лидери. Въпреки че случващото се в последните години не ни дава особен оптимизъм, мисля, че ще се положат усилия в посока на формиране на някакво мнозинство и правителство заради страха на партиите за оцеляването им. 

Ако погледнем чисто политически, по линията на идеи, програми, посока, не виждам проблем да се състави мнозинство. След като това не може да стане или се случва по половинчат начин, както беше последния път, това означава, че проблемът е другаде. 

Личностна нетърпимост между лидерите е психологическото обяснение, което едва ли е универсално. Има и други обяснения, свързани с корпоративни интереси. 

Изследванията,  които правим на терен, показват съвсем ясно картината, която гражданите конструират в главата си. При положение че политиците искат едно и също в своите програми и концепции, а се карат, значи причина за кавгите не са политики, а нещо друго - най-вероятно  за пари. А това отблъсква избирателите от политиката. 

Участието на гражданите може да влее кръв в политическия процес, но това участие няма да се случи веднага по обективни причини. Дано инстинктът за самосъхранение да принуди партиите да направят кабинет.

Да припомним народната мъдрост "Лозето не иска молитва, а мотика". Политиката е лозе. Не е нужно да стигаме до пълна катастрофа на политическата ни система, за да разберем, че политиците трябва да грабнат мотиките. Промяната няма да стане бързо, но смяната на поколения все повече ще влияе в българската политика. 

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.