Тошо Пашов, заместник-кмет на Пловдив: Среден ринг ще разтовари трафика в центъра и ще свърже индустриалните зони

През 2024 г. завършваме започнатото строителство и подготвяме нови проекти за бъдещото развитие на инфраструктурата 

Един от акцентите в капиталовата ни програма  е продължението на бул. „Александър Стамболийски” до бул. „Цар Симеон” в "Тракия" 

Бул. „Македония“ трябва да стане с две платна, но там имотите не са отчуждени

- Инж. Пашов, предстои обсъждане на бюджета на Пловдив в Общинския съвет.  Достатъчни ли са 123 млн. лева, които предвиждате за капиталовата програма за 2024 г., при положение че градът има нужда от ускорено развитие на пътната инфраструктура?

- Средствата, които имаме възможност да заделим тази година, са недостатъчни за започване на нови обекти. В предишния мандат са стартирани много инфраструктурни  обекти, които са необходими за града, но акумулират огромни средства.  След извършен анализ  приехме политиката да насочим основен финансов ресурс към вече започнатите проекти и подготовка за нови обекти за следващите години. При този трафик в града, който става все по-интензивен, много внимателно трябва да се прецизира етапността за започване на ново строителство и затваряне на пътни отсечки, за да не се стигне отново до големи задръствания, изнервяне на хората, икономически загуби и допълнителни транспортни разходи. Затова решихме, че бюджетът за 2024 г. трябва да бъде на завършването на започнатото строителство и подготовката на нови проекти, с цел  да положим основи на бъдещ​ото  развитие на инфраструктурата  на ​община Пловдив. Тази година ще се работи на подлез „Модър - Царевец”, чийто пуск очакваме в края на март, на Голямоконарско шосе, Брезовско шосе и бул. „Дунав”, Кукленско шосе, ул. „Царевец” от бул. „Хаджи Димитър” до Пещерско шосе, ул. „Владая”.  Разширението  на Голямоконарско шосе - етап 1, продължава  до хладилните складове и ще  стартираме обществена поръчка за избор на изпълнител  на етап 2 до границата на Пловдив. Сред приоритетите са стадионите „Христо Ботев” и „Локомотив”, както и олимпийският плувен басейн „Младост”.  

- За проектиране са планирани над 1,5  млн. лева. Какво налага да заделяте такава сериозна сума, като се има предвид лошото състояние на съществуващите улици?

-  Пътната инфраструктура на Пловдив  има остра нужда от развитие, за да поеме нарастващия  трафик. За да кандидатстваме  през 2025 г. за финансиране на нови обекти, трябва да представим  готови проекти. Без  проектната документация няма как да разчитаме  да получим средства от държавата и националните програми. При проектирането на пътните обекти си поставяме като крайна цел изграждането на среден ринг на Пловдив, който да свърже индустриалните зони на града, да поеме транзитния поток и да освободи трафика в широкия център на града. В капиталовата програма включихме пътен възел при бул. "Цар  Симеон" с идеята, че югоизточният обход на околовръстното шосе  като външен ринг на Пловдив ще поеме голяма част от транзитния трафик от Асеновградско шосе до "Скобелева майка". Планираме проектиране  на  транспортната връзка  от бул. „Цар Симеон“, през Асеновградско шосе и Кукленско шосе към  бул. „Александър Стамболийски“. Идеята е ​средният ринг  да продължава  през подлез „Модър - Царевец“, по бул. „Свобода“, „Копривщица“, по новия мост над Марица,  до бул. „България“. Но трябва да започнем от подготовката на проекти, след като се одобри бюджетът.  

- Преди няколко години за моста на бул. „Копривщица” и „България” са правени конкурси,  имаше дискусии и опити  да се иска държавно финансиране - около 50 млн. лева.  Не заварихте  ли готов проект?

-  За моста над Марица има идеен проект, но тепърва предстои  той да бъде обсъден и да се възложи изготвянето на технически проект, който се забави с много години. В капиталовата програма за тази година  предвиждаме да се изготви проект за продължението на бул. „Цар Симеон”, която сега  стига до Ягодовския прелез. Имаме готов технически проект на продължение на бул. „Санкт Петербург” от хотел SPS  до „Скобелева майка” - с две платна с по две ленти.

Булевардът ще осигури достъп и до бъдещата Математическа гимназия. С пътната връзка от бул. „Цар Симеон” ще облекчим бъдещото натоварване на бул. „Санкт Петербург”. Следващият акцент в капиталовата ни програма  е продължението на бул. „Александър Стамболийски”  до бул. „Цар Симеон” с изграждането на пътен възел над жп линията. Това е много необходим проект, защото  бъдещото трасе ще свърже промишлените зони  в „Тракия”и район „Южен”.

- Бул. „Александър Стамболийски” наподобява вътрешноквартална улица, въпреки че още в старите планове на Пловдив е предвиден за разширение. Докъде стигнаха отчуждителните процедури на 54 частни  имота, които попадат в новата улична регулация?

- Положението с отчуждаването е много тежко и досега няма извършени процедури в съществуващата част на булеварда. Отчуждителни процедури вървят по продължението на бул. „Александър Стамболийски” от Кукленско шосе до бул. „Цар Симеон”. В момента там се изпълнява проектът на ВиК за обходен колектор, чакаме да приключи  и поетапно да започнем отчуждаването, което изисква страшно много средства. Тази година  сме заложили проектиране на разширението на ул. „Царевец” от Пещерско шосе до бул. „Свобода, а също така на продължението на бул. „Свобода” от ул. „Царевец” до бул. „Шести септември”. В район „Западен” се изгражда  огромен комплекс между Гребната база и Пещерско шосе. Когато той се засели, голям поток от автомобили ще търси излаз на Пещерско шосе. Булевардът и сега трудно поема трафика, но ако го натоварим допълнително, ще се получат огромни задръствания. Продължението на бул. „Свобода“ ще облекчи движението в тази част на града.

- От години се говори за разширение на Пещерско шосе и бул. „Васил Априлов” от Пещерско шосе до бул. „Шести септември”. Защо в капиталовата програма ги няма? 

- След като бъде изграден новият участък на бул. „Свобода”, ще можем да помислим и за разширението на Пещерско шосе. За бул. „Васил  Априлов” има проект, но не са завършени отчуждителните процедури, които ще продължават и тази година.  Докато те не приключат, не можем да заложим средства за строителство. Бул. „Васил Априлов” от бул. „Шести септември” до моста  трябва да бъде основно ремонтиран, защото тръбите са много стари и тази година ще се работи по този въпрос с държавното дружество ВиК, което трябва да осигури нов водопровод.

- Пробивът под Централна гара  трябва да свърже бул. „Васил Априлов“ с бул. „Македония“. Но от южната страна, подлезът стига де факто до задънена улица, защото няма нормални пътни връзки с бул. „Македония” и с ул. „Кукуш”. Как смятате да решите този проблем?

- През тази година  предвиждаме проектиране на ул. „Кукуш” и зоната на пътните връзки  с бул. „Македония”, „Калиакра”, „Бяло море”, „Димитър Талев” и „Кукуш”. Идеята е подлезът, който излиза на ул. „Димитър  Талев”, да продължава направо, да завие по „Калиакра” и да отиде на бул. „Македония”. Чакаме  БДЖ да ни предадат имотите си, които попадат в новата регулация,  за да  можем да реализираме връзката на „Кукуш” с подлеза и бул. “Македония“.  Проектът в частта на пътните връзки ще бъде разработен в два варианта. Първият е междинен, за да осигурим връзките с тези улици и подлеза. Улица „Калиакра“ трябва да се  разшири, като преди това трябва да се  отчуждят частните имоти, които пречат.  Но тъй като отчуждителните процедури могат да продължат дълго, на първия етап ще се ползват съществуващите връзки. Вторият етап ще се реализира  с пълните развръзки и с разширение на локалното платно на бул. „Македония“, който  трябва да стане с две платна. За съжаление, и там имотите не са отчуждени. За тези процедури би трябвало да се помисли малко по-рано, но  вече сме на етап, че трябва да мислим как да осигурим достъп до пробива. Ул. „Димитър Талев“  си остава еднопосочна от паркинга на автогарата до бензиностанцията. Ако не беше запазен Бетонният мост, щеше да се стигне до големи задръствания.

- Кога ще  видим  проектите за развръзките на подлеза с бул. „Македония“?

- След като се приеме бюджетът, ще стартираме обществените поръчки. Ако няма обжалване, до края на годината ще имаме избрани изпълнители.  Надявам се, че догодина, когато бъде пуснат пробивът, да осигурим развръзките.

- Има ли шанс в този мандат  да бъде изграден поне още един участък от бул. „Северен“? 

- За продължение на бул. „Северен“  от Брезовско шосе до бул. „Победа“ имаме готов проект, но се налага да решим проблеми при Карловския надлез. Съоръжението трябва да се обследва, освен това под надлеза има имоти, които също обременяват пътната връзка. Тази година искаме да изчистим всички детайли по проекта и да го подготвим за финансиране през 2025 г.

-  Как ще решавате въпроса с инфраструктурата в крайните квартали, предвидени за застрояване по новия Общ устройствен план на Пловдив, но на практика, собствениците на имотите са с вързани ръце?

- В програмата за тази година сме заложили изготвяне на много важни планове ПУП ​- ПРЗ,  свързани  с бъдещото развитие на Пловдив и интензивното застрояване на нови квартали. За тях  няма ПУП-ове и транспортно-комуникационни планове  за първостепенна улична  мрежа, нито работни проекти. Инвеститорите бързат да застрояват, в резултат новодомците нямат никаква инфраструктура, паркове, детски градини и училища. 

Затова сме заложили изготвянето на планове за районите „Южен“ и „Западен“,  южно от жп линията Пловдив - София, между квартали Прослав  и Коматевско шосе. Предвидено е и финансиране  в размер на 450 000 лева, от които 125 000 лева за 2024 г. и останалите - за 2025-а. С тези планове ще бъдат определени регулация на улиците, места за детски градини, паркове.  Тези територии са предвидени за застрояване, но в момента са „бели“ полета - хората не могат да правят нищо, докато не се приемат планове за регулация и застрояване. Евентуално при актуализацията на бюджета искаме да заделим пари за проектиране на продължението на бул. „Марица-север“ до „Алати“, тъй като и в тази северна част на Пловдив  се изграждат жилищни комплекси. Тази алтернативна връзка ще осигури и по-добър  транспорт за езиковите гимназии, до които има достъп само от бул. „България“. Следващият етап е да изготвим проект на булеварда покрай Марица, от „Алати“ до околовръстното шосе.

- Колко мандата са нужни, за да се реализират всички тези идеи?

- Поне три мандата.  Дори и да има достатъчно средства, процедурите по обществените поръчки  изискват време. Но ако се води последователна политика и не се работи „на парче“, се постига  добър резултат. 

Тошо Пашов е  завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия - София, магистър е по транспортно строителство. В Община Пловдив е от 1993 г. В продължение на 11 години е бил в частния бизнес, работил е в Дирекцията за национален строителен контрол в София, преди да бъде назначен за зам.-кмет по строителство, инвестиции и общинска собственост в Община Пловдив, има трима мандата като заместник-кмет  в район „Централен“.

Участвал е в подготовката и контрола на десетки ключови за града проекти, сред които строителството на надлез „Родопи“, реконструкцията на бул. „България“, на Дондуковата градина, реставрацията на сградата на Хуманитарната гимназия и други.