Само за няколко дни жените от фондация "Различни, но щастливи" успели да намерят спонсори между приятели и познати
Родители на деца с увреждания от фондация „Различни, но щастливи“ направиха детска стая в Отделението по неврология в УМБАЛ „Св. Георги“. Те са обновили и ремонтирали помещение над 30 кв. м и са го превърнали в привлекателен кът за болните деца, които се лекуват в него и често прекарат седмици и месеци в болнична обстановка.
„Идеята ни се роди отдавна, тъй като повечето сме майки на деца с увреждания и почти всички сме минали оттам. За съжаление, на малко места има такива детски стаи. Децата са добре обгрижвани, получават медицинско обслужване на много високо ниво като пациенти. Те обаче са лишени от чисто детските си интереси. За радост, не срещнахме спънки нито от болницата, нито от бюрократичен характер.
Ръководството на здравното заведение веднага откликна и прие с радост идеята ни
Освободиха помещението и ни оставиха ние да решим как да го обновим. Единственото условие беше стаята да е в отделение, където не лежат пациенти със заразни заболявания“, разказва създателят на фондацията Мария Начева. Благодарни са на завеждащия отделението проф. Илияна Пачева, която и като лекар, и като жена разбирала нуждата на майките децата им да прекарват пълноценно и по-забавно времето си.
„Идеята беше да направим място, където децата да се чувстват по-приятно, да се занимават и така времето им да минава по-бързо и извън болничната обстановка. Избрахме това отделение, първо, защото децата, които са на лечение в него, не са болни от нещо, което може да се предава и да се заразяват едно друго. Другата причина първият ни избор да направим детска стая точно в Неврологията е, че тук заболяванията отговарят на насочеността на фондацията ни и сме добре запознати с нуждите на малките пациенти. На повечето от нас децата са се лекували в това отделение, а ние сме били с тях и знаем колко им липсват развлеченията. Тук понякога се налага престоят да е по няколко седмици или дори месеци. В повечето случаи се правят много изследвания, които отнемат време. Познаваме обстановката и сме наясно, че колкото и добре да се грижат лекарите, децата са си деца и имат нужда от игри и забавления. А това отделение почти винаги е пълно“, разказва Мария, която също е майка на дете с увреждания.
Много от родителите споделят, че малчуганите с подобни заболявания често лежат в отделението по няколко пъти годишно.
Тежко им е да им измислят занимания, които да направят престоя им по-лек, и това провокирало Мария и хората от фондацията да превърнат помещението, което дотогава се е ползвало като място за багаж, в колоритен и приятен кът за занимания.
„Стаята беше в прилично състояние, но имаше нужда от козметичен ремонт, почистване, обзавеждане и осигуряване на играчки, книжки, пъзели и различни игри, с които децата да запълват времето си“, разказва Мария.
Само за няколко дни майките от фондацията успели да намерят спонсори между приятели и познати. Дори не се наложило да обявяват публично идеята си за събирането на средства. Част от родителите участвали с труда си в почистването, миенето на прозорци, боядисването и дребните ремонти. Други донесли книжки, играчки и игри, осигурени от дарители. Всичко е съобразено така, че да има по нещо за деца на всякаква възраст и във всякакво състояние.
„Стана много уютно. Стаята е голяма - много слънчева и удобна. Искахме децата да се чувстват в домашна обстановка, да не се чувстват като пациенти, а все едно са си у дома или в детската градина“, разказва Мария.
Решението на родителите било да обособят отделни кътове така, че всеки да се занимава с това, което иска да прави в момента. Има обособени места, където малките пациенти могат да четат книжки или да слушат приказки, които някоя от майките им чете. На масичките други рисуват или правят фигурки от пластилин, оцветяват книжки и картинки, редят пъзели. Подът е с добра изолация и децата могат да строят замъци, къщи, да правят композиции от влакчета и да вихрят въображението си с конструктори и мозайки.
„Доволни сме, защото стаята се ползва по предназначение. Децата не остават само в болничните стаи, а се опознават и се забавляват.
Създават се приятелства и между тях, и между родителите
Това е много важно за майките на тези деца, които много често се чувстват изолирани и им липсва социална среда, в която да обменят информация не само за децата си, но и да си поговорят чисто по женски“, разказва Мария.
На ентусиастите от фондацията им се иска хората да разберат, че едно такова нещо не изисква нито много усилия, нито кой знае какви средства.
„Ние го направихме с доброволен труд, майсторите също работиха доброволно, защото са хора, съпричастни към каузата ни. Цялата сума, която вложихме като пари от даренията, е около 1000 лева, с които купихме мебелите и консумативите. Справихме се много бързо - за около два дни. Много хора ни се обаждаха, за да ни питат от какво имаме нужда, с какво да помогнат и в момента дори имаме неща, които са в повече и останаха. Това обаче е добре, защото нашата идея е да не спираме дотук, а да направим и на други места такива стаи. Щастието на тези деца, когато излизат от болничната стая и попадат в детска среда, просто няма цена“, убедена е Мария.
Полицай гледа на улицата мъж, който лази: - Загубихте ли нещо, господине? - Да, равновесие.
още вицове