Велизар Шаламанов: Само европейски войски в Украйна може да гарантират мира

Путин трябва да разбере, че Русия губи, за да спре войната

Европа не може да се отдели от САЩ - най-малкото защото ядреното възпиране е в ръцете на американците

НАТО не е искало нищо от нас, това е дезинформация на руски проксита

- Г-н Шаламанов, навършват се три години от старта на войната в Украйна. Но в същото време Германия се събужда с ново управление, а от Тръмп се очаква да обяви мирния договор с Путин. Въобще накъде отива светът тази седмица? 

 - Това не е въпрос за 1 милион, а за много милиарди. Не бих се ангажирал с отговор, но накратко казано - светът е пред разрешаване на проблеми, натрупали се години наред. А това, което засяга Европа и България, са въпросите за нашата отбрана, ядрено  възпиране по линия на НАТО и хибридната война, която се води срещу нас не от три, а от 11 години. Предупреждавах за нея още през 2014-та. Източникът на агресия е ясен - Руската федерация. 

 - Европейските лидери са в Киев в знак на подкрепа за Украйна. Може ли обаче Европа да се справи без помощ от САЩ, която след идването на Тръмп е под сериозен въпрос? 

 - Войната не може да свърши само с декларации, нито със санкции. Единият начин е на бойното поле, но той изисква несравнимо по-голяма помощ за Украйна. Другият е със спиране на огъня и предоставяне на гаранции за сигурност. Последните, поне по мое мнение, означават разполагането на европейски сили на украинска територия. И в същото време Европа да успее в рамките на 3 до 5 години да изгради от 70 до 100 боеспособни бригади - нещо, което не направи от 2014 г. насам. Русия изцяло пренастрои икономиката си към военно време. Мобилизират се нови 150 000 души, които да бъдат разположени в Беларус. Така че войната няма да спре, преди да стане категорично ясно, че Русия не може да постигне своите цели на фронта или по друг начин. 

 - Но има ли сили Европа за тези 70 или 100 бригади, тъй като сериозни източници твърдят, че оръжието по складовете буквално е свършило? 

 - След като Русия може, въпреки че икономиката на Европа е в пъти по-силна, а населението поне три пъти по-многобройно! Въпрос на мобилизация, на комуникация между лидери и граждани. Трябва Европа да изготви програма, подплатена с финанси. Уверен съм, че това е възможно. 

- Дори при евентуално примирие ще има ли политическа воля да се пратят войници на фронтовата линия, било то и при вече спрян огън? 

 - Тези войски биха играли изцяло възпираща роля, защото иначе вероятността от нова руска агресия е много голяма. Великобритания вече изрази готовност да изпрати войници, Франция дава също сигнали. Въпрос на разговор между лидерите за създаване на управление на тези сили по формата "Берлин плюс". 

Явно към момента е невъзможен другият вариант - приемането на Украйна в ЕС и НАТО.  

- Добре, какво реално ни попита НАТО, та се стигна да тази лавина от декларации, че няма да пращаме войници в Украйна, било и като миротворци? 

 - Нищо, просто част от тази информационна война, водена чрез руските проксита у нас. Целта е създаване на напрежение и разделение в обществото ни по отношение на пълното ни интегриране в НАТО и ЕС. 

 - Т. е. не е имало въпрос дали може да пратим войници, подчертавам,  след спиране на бойните действия в Украйна?

- Няма как да има! Ще припомня, че България не участва физически на двете срещи в Париж, на които се правиха консултации за евентуално изпращане на подобни сили. Също така България продължава да няма подписано споразумение с Украйна в сферата на сигурността. Останахме ние, Словакия и Унгария.

- Т. е., както написах в един коментар - западната коалиция ни смята за "пробити тенджери", ако използваме улична лексика. 

 - Не знам точно какво е пробита тенджера (б.а. - смее се). Факт е, че България не успя да завърши външнополитическата си стратегия миналата година. Стратегията ни за национална сигурност е от 2018 година. Отбранителната ни също не беше завършена. Тоест, на концептуално ниво ние сме в неопределено положение, което се използва от руската страна и нейните проксита в България. 

 - На какво се дължи рязката атака на Тръмп към Зеленски? Нарече го диктатор, а обяви за агресор Украйна, на което се смеят дори мои познати, които са на прокремълски позиции. 

 - Трудно мога да дам тълкувание, вероятно е част от преговорната стратегия на президента Тръмп. Дали ще даде резултат, ще видим в следващите дни или месеци. Но фиксирането в стратегията на Тръмп не е продуктивно, защото Европа има своите проблеми и задачи. Още 2014 година имахме национална отбранителна програма, която позволява на България не само да е готова за тези времена, но и да стане фактор в Европа. Пропуснахме и сега трябва да наваксаме ясно с визия за Европа 2030 заедно с Украйна.

 - Чист бизнес ли е искането на Тръмп да си върне обратно милиардите, дадени от Байдън на Украйна, независимо колко са? И също така Европа да поеме сметката си за отбрана - теория, която, в интерес на истината, се поддържаше и от други президенти на САЩ? 

 - Ще се повторя, от гледна точка на Европа - ние трябва да сме напълно готови да отговорим на агресивната политика на Русия. Колкото до стратегията на президента Тръмп, нека проявим още малко търпение, за да изпълни това, което е обещал - хайде, не за 24 часа, но за 100 дни. И когато това се случи, ясно, САЩ няма да даде военните гаранции, а това трябва да го направи европейска коалиция. Въпросът - част ли е България от тази коалиция? И как ние ще гарантираме собствената сигурност, ако не бъдем солидарни с останалите, в частност с Украйна. 

- Соченият за следващ германски канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа трябва да е абсолютно независима от САЩ. Как го приемате това? 

 - Европа не може да е отделена от САЩ по силата на договорите, подписани в НАТО. Най-малкото, голямата отговорност по отношение на ядреното възпиране е в ръцете на американската армия. Но чисто конвенционалното възпиране на руската агресия трябва да бъде сто процента ангажимент на Европа. Включително и по линия на хибридната война. Но бъдете сигурни, че ако се наложи помощ по линия на член Пети (б.а. - нападение срещу една страна член се смята за нападение срещу целия Алианс), САЩ ще я окаже в рамките на своите възможности. 

 - Как гледате на теорията, която все повече добива популярност, че стратегията на Тръмп е да отдели Путин от съюз с Китай и го привлече на своя страна - давайки вероятно в замяна исканото от Русия в Украйна? 

 - САЩ са наш основен съюзник, така че не бих си позволил спекулации по отношение на стратегията им. Нормално, те преследват своите цели по отношение на Китай, който се развива изключително бързо в икономическо, военно и технологично отношение и преследва ролята на пълен световен лидер. И тук не е въпросът Европа да избира между САЩ и Китай, а да разговаря с Щатите за тясно взаимодействие. Защото китайският възход е заплаха и за нашата икономика. Но не трябва да се бяга от основния въпрос, както го правим от 2014 година насам. А той е за изграждане на отбранителни сили и индустрия на Европа, разполагане на военни сили по границата, адекватни на руските, и спечелване на информационната война. Уви, в момента технологично Европа изостава от Китай. 

- Има ли директно финансиране от Кремъл за политически партии у нас? Въпросът към ДАНС зададе директно Делян Добрев от ГЕРБ, визирайки акцията на "Възраждане" на "Раковска".

 - Напълно е вероятно, като вземем опита от Молдова, Грузия, Румъния, дори Франция. Ние с вас не може да го решим, но има служби, чиито заплати значително се повишават. 

 - Последно, кога ще спре тази война, поне да няма огън и убити? 

- Когато реши Путин, защото той я започна. А той ще спре, когато разбере, че Русия или няма да издържи икономически, или на фронта. Затова трябва да бъдат изпратени ясни послания до президента Путин, а не да се хвърлят спасителни пояси. Да разбере, че направи грешка. Дори да се стигне до споразумение между САЩ и Русия в следващите дни, то няма да е устойчиво, ако Европа не може да даде гаранциите.

Велизар Шаламанов е роден на 24 декември 1961 г. в Карлово. Завършва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 г. - ВНВВУ в Долна Митрополия със специалност "Радиоелектроника". Служил е в Института по системи за управление на ГЩ като началник на сектор „Военни интелигентни системи“. Отделно е бил в Управление „Разузнаване и електронна борба“ на Главния щаб на Сухопътните войски. През 1991 г. става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 2009 г. заема постове в структурите на НАТО у нас. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки. Активист на "Да, България" и бивш депутат в 45-ото и 46-ото НС.