За потушаване на протестите: Турция използва електронно разпознаване на лица и цифрово наблюдение

Турските власти засилиха потушаването на антиправителствените протести, като използват модерни технологии за наблюдение, включително лицево разпознаване, за идентифициране на демонстранти и журналисти след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.

Въпреки забраната за събирания, близо 2000 души бяха задържани от началото на демонстрациите на 19 март. Много от тях бяха арестувани на улицата, докато други бяха отведени от домовете си при акции преди разсъмване, след като бяха идентифицирани чрез полицейски кадри и снимки.

Най-малко 13 турски журналисти бяха задържани за отразяване на протестите, включително фотографът на Франс Прес Ясин Акгюл, обвинен в "участие в незаконни събирания и шествия" въз основа на полицейски изображения.

Експертът по дигитална сигурност Орхан Шенер в анализ за Франс 24 подчерта контраста между сегашните възможности за наблюдение и тези по време на протестите в Парк Гези през 2013 г. Тогава демонстрантите доминираха в социалните медии, а властите се затрудняваха да ги проследят. „Сега, ако някой се присъедини към протест в Турция, системите за лицево разпознаване могат незабавно да съпоставят самоличността му с профилите в социалните мрежи“, обясни Шенер.

В отговор много демонстранти започнаха да покриват лицата си с шапки, маски и шалове. Полицията в Истанбул многократно ги е спирала, принуждавайки ги да свалят маските им си за идентификация, което предизвика широко възмущение, особено сред младите активисти, според кореспонденти на агенция Франс Прес.

Ариф Кочер, експерт по въздействието на новите технологии върху обществото, отбеляза, че „всяка форма на натиск поражда контрамерки“. В същото време подчерта, че по-голямо предизвикателство представляват дезинформационните кампании, насочени към разединяване на протестите.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган определи протестите като "уличен тероризъм", обвинявайки участниците във вандализъм на джамия и гробище – твърдения, които опозицията категорично отрича. Шенер предупреди, че авторитарните режими не само цензурират интернет, но и го използват за пропаганда.

Яман Акдениз, професор по право и ръководител на Турската асоциация за свобода на изразяването, разкритикува произволното забавяне на интернет услугите и усилията за ограничаване на достъпа до социални медии. Той разкри, че се изготвя закон, който ще задължи платформи като WhatsApp, Signal и Telegram да създадат офиси в Турция и да предоставят информация за потребителите на властите.

„Вървим към държава на тотално наблюдение“, предупреди Акдениз. От 2020 г. интернет доставчиците са задължени да споделят данни за активността на потребителите с Органа за информационни и комуникационни технологии (BTK). Според опозиционния новинарски сайт Медиаскоп, още през 2022 г. прокурори са използвали интернет записи, в разследване срещу Имамоглу.

„Това незаконно съхранение на данни позволява произволни практики“, предупреди Акдениз, подчертавайки нарастващото сливане на онлайн и офлайн активизъм. „Чрез лицевото разпознаване правителството не само обезсърчава протестите, но и ограничава възможността за мобилизация чрез цифрови платформи“, заключи той.