40 години от кървавия атентат на гара Буново: Какво помни историята и какво разкриват секретните документи

На 9 март 1985 г. на гара Буново във влак 326 по линията Бургас-София, във вагон за майки с деца избухва бомба, припомня БТА. При терористичния акт загиват седем души, сред които две деца, а девет души са тежко ранени. Жертвите на атентата във влака са Георги Цветанов (на 12 години), Стефан Атанасов (на 13 години), Райна Бозукова (на 64 години), Яворка Петрова (на 38 години), Емил Николов (на 40 години), Николай Генков (на 64 години), Стилиян Иванов (на 60 години).

 Бомбата във влака е с часовников механизъм и е планирано да причини максимални поражения, като избухне с навлизането на влака в тунела Гълъбец (дълъг 3200 м) в района на гара Буново, но заради маневра влакът закъснява с две минути и затова взривът избухва в 21:31 ч. на гарата.

На същия ден, но 30 минути по-късно, в 22:03 ч., в Сливен във фоайето на хотел „Сливен“ избухва друга бомба. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна и няма загинали, но са ранени 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Информация за случилото се на гара Буново се съдържа в бюлетините „Вътрешна информация“ и Поверително приложение „С-2“ и „С-3“ на БТА. В броя на бюлетина „Вътрешна информация“ от 11 март 1985 г. е публикувано следното кратко съобщение:

Железопътна злополука

На 9 март т.г. в района на гара Буново, в 21 часа и 40 минути, е станал инцидент с вагон № 5 на бързия влак 326 по линията Бургас-София. Загинали са седем души и са ранени девет лица, на които е оказана медицинска помощ.

Комисия от специалисти разследват причините за злополуката.

Във Върховния съд на НРБСтроги, но справедливи наказания за терористите

Разследването на случилото се на 9 март 1985 г. установява, че извършителите са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). На 25 април 1988 г. те са осъдени на смърт чрез разстрел. Съобщение за процеса е публикувано в броя на бюлетина „Вътрешна информация“ от 25 април 1988 г.

От 4 до 25 април 1988 г. състав на Върховния съд на НРБ разгледа наказателно от общ характер депо № 1/1988 г. с подсъдими Елин Демирев Маджаров от гр. Бургас, Алцек Демирев Чакъров от гр. Бургас, Сава Руменов Георгиев от с. Череша, Бургаска област, Севдалин Маджаров Алипиев от с. Прилеп, Бургаска област, Никола Демирев Николов от гр. Ямбол, Севда Алдимирова Латинова от град Стара Загора и Милко Василев Вълков от същия град.

От многобройните свидетелски показания, писмените и веществените доказателства, от признанията на подсъдимите и от компетентното заключение на повече от 30 различни експертизи се установиха по безсъмнен начин извършените от тях престъпления.

Подсъдимите Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев са образували група, която си е поставила за цел да върши терористични и диверсионни действия и други тежки престъпления. Чрез използване на саморъчно изготвени взривни устройства на 30 август 1984 г. те са причинили експлозия в чакалнята на жп гара Пловдив и пред аерогара Варна, а подсъдимите Елин Маджаров и Алцек Чакъров на 9 март 1985 г. – експлозия в бързия пътнически влак 326 в района на гара Буново и в хотел „Сливен“ в гр. Сливен. В резултат на взривяванията е причинена смъртта общо на осем лица, от които две деца, и е направен опит за отнемане на живота на други 51 лица, на които са причинени тежки, средни и леки телесни повреди, а на едно дете е причинена тежка телесна повреда. На държавата са причинени значителни имуществени щети.

Престъпниците са разкрити и заловени в резултат на усилията на органите на МВР и помощта на обществеността.

За извършените от Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев престъпления съдът им наложи наказания смърт чрез разстрел.

На другите подсъдими, в съответствие с вината им, са наложени наказания лишаване от свобода за срок от една до пет години. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

Тя е строго предупреждение към всеки, който би дръзнал да посяга върху живота и здравето на невинни граждани.

Няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет и осъдените са екзекутирани.

Какво разкриват поверителните бюлетини „С-2“ и „С-3“ на БТА?

В архивите на БТА могат да се открият разнообразни информации, публикувани в чуждата преса за инцидента. Те се пазят в поверителните бюлетини „С-2“ и „С-3“. Първоначално западните медии преповтарят съобщението на българските власти, като отбелязват неговата лаконичност.

Широко обсъждат произшествието от българската редакция на „Свободна Европа“. В коментара се напомнят и два взрива, случили се предходната година – на 30 август 1984 г., в 17:30 ч., в чакалнята на гара Пловдив избухва бомба, като загива един човек, а 44 са ранени. Час по-късно избухва бомба и на летище Варна. Там загинали няма, ранени са 13 души.

Радио „Свободна Европа“, 12 март 1985 г. /20:10 ч./ Драги слушатели, нашият коментар. Пред микрофона е Величко Пейчев.

„Все по повод произшествия с убити и ранени в течение на по-малко от седмица софийският режим на два пъти натрапва най-безочливо чудовищния си монопол върху информацията в страната и безчовечното си отношение както към участта на отделния човек, така и към обществеността в реалния социализъм.

На 5 март, след тридневни умувания и укриване на истината, партийната цензура пусна в 19:30 ч. по радио „София“ само няколко реда за убийството на четирима души и нараняването на неопределен брой лица, извършени от един милиционерски сержант от столичния квартал „Георги Бенковски” на 2 март. (…)

Лаконичността на съобщението говори красноречиво колко малко се цени човешкият живот от една власт, която лицемерно твърди, че прави всичко за човека.

На 12 март идва и по-неприятна проява на властническа цензура. Към 2 часа след полунощ, когато слушателите поначало са съвсем оредели, радио „София“ предаде още по-кратко, по-объркано и по-оскъдно сведение, така че да не се разбере дали станалото край гара Буново с бързия влак № 326 по линията София-Бургас е авария на отделен вагон, железопътна катастрофа или е нещо друго. Мъгляво формулираното, стъкмено по комунистически съобщение, гласи дословно, че „станал инцидент с вагон № 5. Загинали са седем и са ранени 9 души“. Дали това е целият брой на жертвите, е неизбежен въпрос. Но още по-парливи са въпросите защо липсват сведения за причините и обстоятелствата, при които е станало произшествието, за размерите на щетите.

След бомбените атентати миналата година и при сегашната обстановка на очевидно напрежение в страната, където в области, населявани с българи от турски произход, стават събития, прикривани от властта, всеки подобен „вагонен инцидент“ или „злополука с бърз влак“ имат особено звучене.

Буди подозрение и фактът, че за жертвите на произшествието не се казва нищо, сякаш не са хора, а вещи. Затова при подобни случаи обичайната мъглявост на съобщенията, цензурирани от партийната централа, съвсем не успокоява оправданата тревога, а я подсилва. Вместо точна информация пълзят слухове. Всеки човек, попаднал в московската система, е принуден да се вслушва в мълвата и да развива свръхестествени способности, за да гадае какво се крие зад изготвените с милиционерски манталитет неясноти.

Какво означава на прост и разбираем български език: „Станал инцидент с вагон № 5.“ В какво точно се състои транспортното или друго произшествие? За него радио „София“ говори със същите омаловажавани истината термини, както за избиването на четирима души от милиционера в столицата. Но тогава щом станалото при гара Буново се смалява оптически през призмата на цензурата, защо е трябвало комисия от специалисти да разследва злополуката? Втората част на съобщението опровергава първата. Премълчавания, извъртания, укривания на събития и забавяне на сведенията за тях стават не за пръв път в България, дори когато се касае до загуба на човешки живот.

Софийската цензура цели три дни крие сведенията за станалото край Буново. Преди това пак три дни кри убийствата, извършени от милиционера в София. Есента софийските управници цял месец потулваха такова шумно събитие като избухването на бомби на Пловдивската гара и другаде из страната. И досега крият истината от народа.

А това са само няколко от безбройните рецидиви на комунистическия произвол при потъпкването на неотменимото право на всеки човек да знае какво става около него.“

В чуждите медии се прокрадват информации, че в случая с влаковото произшествие на гара Буново, става дума за взрив. Правят се връзки и между започналия предходната 1984 г. възродителен процес със смята на имената на българските турци и инцидента:

Радио „Гласът на Америка“, 13 март 1985 г. /20:30 ч./ (Из новините) Съобщения от София гласят, че при експлозия в края на седмицата, вероятно причинена от бомба, в експресен влак по линията София-Бургас са загинали седем души и други девет са ранени. (…)

В съобщения, позоваващи се на изказвания на западни дипломати в България, се отбелязва, че има доказателства, че експлозията е причинена от бомба.

Съобщава се също, че много българи приписват инцидента на турското малцинство в страната. Железопътната злополука е станала на около 50 километра източно от София.

Подобни бомбени експлозии през август миналата година в Пловдив и Варна също са били приписани на турското малцинство.

Анкара настоява, че българските власти принуждават турското население да побългарява имената си. Съгласно съобщения между сто и петстотин турци са били убити в стълкновения с милицията от декември насам.

Париж, 14 март 1985 г. /АФП/ Железопътната злополука, която е станала на 9 март в България и при която седем души са загинали, а девет са били ранени, била предизвикана според упорити слухове в София от атентат, посочиха снощи източници от добре осведомени среди в българската столица, с които бе установен контакт от Париж.

Чуждестранните наблюдатели в София са обърнали внимание на обстоятелството, че когато е съобщил за случая, българският печат си е послужил с необичайна терминология, като е говорил за „инцидент“, а не за злополука.

Всички убити и ранени са били пътници в един и същ вагон според българския печат, който не съобщи никакви подробности по случая и се задоволи само с това, да посочи, че „инцидентът“ станал близо до гара Буново по железопътната линия Бургас-София.

Преди тържествата за 40-годишнината от „революцията“ на 9 септември миналата година в няколко градове в България бяха извършени поредица загадъчни атентати. Кой се крие зад тези атентати, за които никой не пое отговорност, не бе изяснено.

Във връзка с възстановяването на имената на български гражданиРадио „Свободна Европа“, 15 март 1985 г. /20:15 ч./ (Из Светът днес) От турска страна натискът върху българските власти за защита на правата на турското малцинство в България продължава. Анкара настоява да се позволи на парламентарна делегация, както и на независими журналисти, да посетят районите в България, които са били засегнати от сблъсквания между властите и турското население във връзка с акцията за насилствено побългаряване на турските имена. (…)

Междувременно обаче две неща в самата България привличат вниманието към въпроса за положението на турското малцинство. Едното е станалият с влака Бургас-София на 9 този месец т. нар. инцидент във вагон № 5, при който са били убити седем и ранени – девет души, без да пострада в каквото и да било някой пътник в другите вагони на влака.

За френския ежедневник „Монд“ съобщението за станалото от страна на българските власти съвсем не изяснява нещата. „Монд“ напомня, че и досега не е дадена обективна информация за атентатите миналата година и че тогава е имало слух, че тези атентати са може би свързани със съпротивата на турското малцинство срещу асимилаторските мерки на властите. Френският ежедневник се пита дали и станалото с вагон № 5 на бургаския влак няма връзка с положението на турското малцинство? Тоест да е не инцидент или злополука, а просто пореден атентат.

Югославската осведомителна агенция ТАНЮГ, а след нея и някои западноевропейски вестници, обърнаха внимание на една статия, която Димитър Станишев бил публикувал тези дни във вестник „Пиринско дело“. Според ТАНЮГ Станишев пояснявал, че побългаряването на имената обхванало спонтанно населението с турски имена и че всъщност тези хора не били турци, а българи, някога потурчени от турската власт до степен не само да приемат мохамеданската вяра, но и езика и културата на турците. (…)

По това време в България обществото също е на тръни и са широко разпространени различни слухове. Информация за тях се открива в бюлетина „С-3“ на БТА:

Шири се разпространяването на слуховеСофия, 18 март 1985 г. /БТА/ Смятаме за необходимо да ви уведомим, че в София се носят най-различни слухове за насилия и саботажи. Напоследък такива „случаи“ са предмет на разговор в различни среди.

Най-разпространените и най-устойчивите слухове са за отровени сладкарски изделия и за убийства на деца. Те се разказват в по няколко версии.

Отскоро в София се носи мълвата, че бонбони (в една версия – произведени в „Малчика“, в друга – в „Своге“) са преднамерено отровени. Говори се, че в училищата учителите предупреждават децата да не си купуват бонбони. Напоследък „заразата“ се разпростря и над други сладкарски изделия – шоколадови вафли, закуски. Според някои от вариантите в тези изделия била скрита стъклена вата, която причинявала разкъсване на вътрешностите. Чува се, че случаи на пострадали имало в „Младост“, че засегнати деца лежат в „Пирогов“.

Другата група слухове са свързани с нападения, отвличания и убийства предимно на деца, най-вече в детските градини. Обикновено място на действието е „Люлин“. Въобще описваните случки се свързват предимно с по-отдалечените от центъра места. Говори се за пострадали шестгодишни деца в „Люлин“. Един път са заклани, в друг случай – удушени. Понякога се посочва и точният брой на загиналите.

Упорито се говори, че в училищата децата били предупреждавани да не излизат вечер от къщи, защото имало случаи на отвличания. Плъзна и мълвата за хора, които нападат останали сами деца по домовете им.

Мнозина се отнасят с недоверие към тези слухове, но трябва да се признае, че има и хора, които не подлагат на съмнение информация от такъв характер. Нерядко се правят обобщения, че животът у нас е станал несигурен. Има хора, които не вярват на подобни слухове, но изразяват мнение, че причина за появата им е липсата на достатъчно официална информация.

В БТА се обаждат хора, които изразяват мнение, че е необходимо да се даде официално опровержение на ширещите се слухове. В повечето случаи хората са склонни да приписват престъпления на българи, които доскоро носеха турски имена, и ги разглеждат като реакция на смяната на имената им, която била, пак според слуховете, насилствена.

В столицата и в други градове се говори и за взривени детски градини, за избухнали бомби в хотели из страната, във влакове, в автобуси. За достоверността им някои намират потвърждение във факта, че достъпът до детски градини и училища се контролира, че редовно се проверява багажът, оставян на гардероб на обществени места. (…)