Адът в Беларус: Затварят жени в клетка, впрягат ги като добитък в наказателна колония

Чудовищни издевателства и наказания се прилагат към политическите затворнички в наказателните колонии на Беларус. В колония N4 в Гомел жени са затваряни в клетки, впрягани като добитък и принуждавани да орат, пише Deutsche Welle.

Международният комитет за разследване на изтезанията в Беларус публикува разкритията си, направени след разговори с 20 жени от лагер N4 в Гомел от май 2021 до февруари 2024 година. Издевателствата, униженията и принудителният труд там са ежедневие.

Женската колония в Гомел е предвидена за над 1700 души. По непотвърдени данни между 2000 и 2021 година там е имало 3000 затворнички. Съоснователят на Международния комитет за разследване на изтезанията в Беларус Сергей Устинов казва, че администрацията на лагера предприема специални мерки, за да издевателства над политическите затворнички: настанява ги заедно с осъдени за убийства и криминални деяния, „насъсква ги едни срещу други“, насърчава доносничеството. Известните политзатворнички са в специални отряди, където се следи всяка тяхна крачка.

„Тези отряди са най-жестоките - ако може да се попадне в ада, то той е там“, казва една от политзатворничките. „Пишеха се толкова много доноси, че направо беше невероятно. Веднъж забелязах как един от надзирателите минута по минута описваше какво правя“, казва друга от задържаните там.

Известните политзатворнички са държани в режим на максимална изолация, а и за най-дребните нарушения могат да им организират „Титаник“: персоналът на затвора излива в коридора кофи с вода, а осъдената трябва с парцал максимално бързо да я събере от пода. Това се прави на колене и е съпроводено от коментари, които най-често са обидни, разказват потърпевшите.

„Едно от най-чудовищните наказания е клетката, която се намира на територията на колонията. Жените ги слагат там за отказ да изпълнят искане на надзирателите или заради конфликти с други арестантки. Престоят там може до продължи и до осем часа“, е записано в доклада на Международния комитет за разследване на изтезанията.

Правозащитниците съобщават още за шокиращи санитарни условия и липса на хигиенни материали за жените. Затворничките имат право да взимат душ само веднъж в седмицата за 15 минути, а ако се измият в някой друг ден, срещу тях се пише рапорт. Освен това жените трябва сами да си осигуряват нужните им хигиенни материали. Само веднъж месечно им дават пакет превръзки и руло тоалетна хартия. Превръзки те имали право да получават и от близките си – но само веднъж на половин година.

„Всяка проява на солидарност – например, ако една жена е дала на другата превръзка, чай или нещо подобно, се смята за нарушение, което се санкционира“, отбелязва Сергей Устинов.

Правозащитниците са се запознали и с условията на труд в шивашкия цех, в който се шият униформи. Макар в затвора да е установена шестдневна работна седмица, жените често били принудени да работят и в неделя.

„Там е много прашно, не може да се диша. Платовете са обработени с химикали, което е много вредно за страдащите от алергия и астма“, разказва бивша политическа затворничка. А заплащане почтиняма – една от участничките в разследването получила в първия месец в лагера 44 копейки, а в следващите – по 2-3 рубли.

Наред с работата в цеха жените постоянно трябвало да дават различни дежурства, да разтоварват зеленчуци, мебели, да чистят района. Описан е случай, при който надзирателят накарал затворничките да пренасят изринатия сняг с одеялата, с които се завиват през нощта.

"Впрягаха хората като коне и ги караха да орат с рало на врата"

Политзатворничките разказали на правозащитниците и как веднъж месечно всеки отряд трябвало да оре земята. Давали им специален инструмент, подобен на рало. „Впрягаха хората като коне и ги караха да орат с това рало на врата.“

Дори свидетелство от лекаря не освобождавало от работата в шивашкия цех или от задълженията за почистване на територията около лагера, отбелязват правозащитниците. Освен това на затворничките неведнъж била отказвана медицинска помощ. Описан е и случай, в който затворничка не получила болничен, защото не признавала вината си.

Правозащитниците съобщават също, че напоследък над политическите затворници в Беларус, които откажат да напишат молба за помилване, се оказва натиск. Освен това на много жени, осъдени по политически причини, е било забранено посещението на църквата и на спортната зала. От началото на войната в Украйна е била блокирана и кореспонденцията им с всички, освен с най-близките роднини.