Доларът вместо Евро: България преначертава стратегията си на глобалните дългови пазари

Публичният дълг на България: Възможности и рискове на фона на глобалната икономическа нестабилност

Темата за публичния дълг на България остава актуална, особено на фона на последните новини около бюджета и отминалите предсрочни парламентарни избори. Въпреки че задлъжнялостта на страната е далеч под критичния праг от 60% от БВП, специфичната структура на дълга и високият дял на задълженията в чуждестранна валута налагат по-задълбочен анализ и сравнителен контекст.

Към второто тримесечие на 2024 г. Евростат отчита дълг на България от едва 22.1% спрямо БВП, което поставя страната на водеща позиция по стабилност на държавните финанси в Европейския съюз. Страни като Естония (23.8%) и Люксембург (26.8%) следват този пример на ниска задлъжнялост, но структурата на дълга и валутният риск при тях са съществено различни.

Съществен детайл е, че 75% от българския дълг е деноминиран в евро, което отразява ограничените възможности на местния пазар и нуждата от външно финансиране. Структурата на дълга в чуждестранна валута осигурява достъп до значително по-ликвидни пазари в големите финансови центрове, но увеличава валутния и лихвения риск при евентуални икономически сътресения.

През 2024 г. България възобнови издаването на облигации в щатски долари, завръщайки се на американския пазар за пръв път от 2002 г. Тази стъпка осигурява достъп до глобален капитал и разширява инвестиционната база, което може да бъде от съществено значение за ликвидността на държавния дълг. Доларовите емисии, за разлика от тези в евро, осигуряват нови възможности за по-дългосрочно и по-гъвкаво управление на дълга при по-изгодни условия.

Румъния и Полша също активно използват облигации в долари като механизъм за диверсификация. През първото тримесечие на 2024 г. Румъния е набрала 4 млрд. долара от американския пазар за рефинансиране на падежиращи задължения и покриване на бюджетния дефицит. Полша, от своя страна, пусна на пазара облигации на стойност 8 млрд. долара в три транша с различни падежи. Тази стратегия им позволява да намалят натиска върху вътрешните лихвени нива, като същевременно осигуряват краткосрочна финансова стабилност и дългосрочен достъп до капитал.

Въпреки предимствата на външното финансиране, финансирането в долари носи със себе си валутен и лихвен риск. При евентуално повишаване на лихвите в САЩ, разходите за обслужване на доларовия дълг биха нараснали, което може да доведе до сериозни бюджетни последици, особено при икономически разминавания между САЩ и ЕС. България, като страна с тясна икономическа обвързаност с еврозоната, е особено уязвима при евентуално повишаване на доларовите лихви и колебания на обменния курс.

През следващите години управлението на публичния дълг на България ще изисква балансиран подход за минимизиране на рисковете, като в същото време се запази гъвкавостта на държавния бюджет в условия на глобална несигурност и икономически предизвикателства.