Европейската комисия предупреждава, че всеки гражданин трябва да се запаси с достатъчно храна, за да може да се справи с кризисни ситуации поне за 72 часа, става ясно от проект на "стратегията на Съюза за готовност", съобщи "Политико".
„В случай на екстремни сътресения първоначалният период е най-критичен“, се казва в документа, в който се излагат възможни сценарии - от война до кибератаки и смъртоносни болести и предизвикани от климата наводнения.
Пет години след първите затваряние на икономиката заради пандемията „Ковид-19“ и три години след нахлуването на Русия в Украйна, както и при постоянно съществуващ риск от природни бедствия и финансови сътресения, планът ще бъде критичен, тъй като Европа се лута от една криза в друга. „Нито една от големите кризи през последните години не беше изолирана или краткотрайна“, се казва в документа. „Европа не може да си позволи да остане реактивна.“
Предвижда се заместник-председателят на Комисията Роксана Миназату да представи стратегията в сряда, 26 март. Нейното послание е: „Поправете покрива си, докато слънцето грее“, каза Мьонзату пред „Политико“ преди оповестяването на плана, като отбеляза, че целта на Комисията е „да помогне на хората... на ниво домакинство“.
Според проекта от 17 страници стратегията трябва да „създаде сигурен и устойчив ЕС с необходимите способности за предвиждане и управление на заплахите и опасностите, независимо от тяхното естество или произход“.
Това включва предоставяне на насоки на държавите членки, които да „обхващат съхранението на основни запаси, планирането при кризи, наличието на подслон, мерките за осигуряване на наличност на критично важни терени и пространства“, се посочва в предложението.
Само няколко седмици след като Европа публикува първата си в историята отбранителна стратегия, в плана за готовност се казва, че е „въпрос на спешност“ ЕС и неговите държави да засилят готовността, във всички сектори.
Враждебни субекти
Подготовката за война е поставена точно там. Макар да не внася нови инициативи в областта на отбраната, стратегията предлага модел за управление на кризи, заимстван от северноевропейските страни, в който участва цялото общество - от гражданите до предприятията и правителствата. Планът на Комисията се основава на заключенията на доклада Niinistö, в който се съдържат предложения за подобряване на готовността на ЕС в случай на война и гражданска отбрана.
Заплахата от геополитически конфликти може да дойде както виртуално, така и под формата на военни офанзиви.
Европа трябва да бъде по-подготвена за кибератаки, се посочва в проекта. От началото на войната в Украйна Русия увеличава активността си в киберпространството, включително с атаки срещу критична инфраструктура като енергийните мрежи. По-специално, източният фланг на Европа преживя вълна от кибератаки.
Китай, Иран и Северна Корея също последователно атакуват западните правителства, компании и други ключови институции. Държавно инспирираните хибридни и кибератаки са се превърнали в „постоянна черта на днешната реалност“, се твърди в документа.
Едно от ключовите предложения е да се създаде „европейска система за предупреждение за киберсигурност“, която според Комисията ще подобри откриването на заплахи и осведомеността за ситуацията в Европа. Комисията предлага също така обучение и помощ в областта на цифровите технологии за държавите, които се надяват да се присъединят към ЕС, и призовава за по-широко използване на кибердипломацията и по-добро сътрудничество с НАТО.
Предприятията също трябва да играят активна роля в готовността, тъй като е необходимо да обменят информация, но и да участват в „стратегически инициативи за предвиждане и изпреварване“, както и в обучение.
„ЕС трябва да насърчава сътрудничеството между публичните и частните организации в стратегически сектори като киберсигурността, като гарантира, че потребностите от работна сила и образователното предлагане са съгласувани“, се посочва в проекта.
Природни бедствия
Готовността не се отнася „само до потенциални конфликти, причинени от човека“, заяви Мианзату. „Става въпрос за това как реагираме на наводнения; видяхме какво се случи в Испания", която миналата година пострада от чудовищни наводнения, отнели живота на стотици хора.
Много хора не знаят какво да правят в условията на природни бедствия, каза Мианзату. „Всички тези видове кризи изискват някакъв набор от основни умения, някакво разбиране и знания за това какво да се направи първо“, отбеляза тя.
Комисията предлага стратегия за натрупване на запаси в целия ЕС, за да се подобри достъпът до критични ресурси, включително за реагиране при спешни случаи и бедствия, медицински контрамерки, критични суровини, енергийно оборудване и евентуално храна и вода. Стратегията ще комбинира централизирани резерви на ЕС с вноски на държавите.
В нея ще бъде представена и схема за подпомагане на медицинските средства за противодействие на заплахите за общественото здраве, която ще бъде допълнена от запасите за извънредни ситуации, предложени в Закона за лекарствата от първа необходимост.
Освен това Комисията иска да засили координацията на реакцията при кризи, като създаде „център за координация при кризи“, който да се основава на съществуващия Координационен център за спешно реагиране (КЦСР). Центърът ще се съсредоточи върху предвиждането и управлението на последиците от кризите в различните сектори, ще предоставя подкрепа за управление на кризи на водещите служби и ще наблюдава цялостната реакция на кризите.
Докато някои държави от ЕС искат да насочат инвестициите към отбраната, други смятат, че въпросите, свързани с климата, са по-важни. Според Мианзату това са двете страни на една и съща монета.
„Не можете да имате отбрана, не можете да имате зелена Европа без готовност и не можете да имате готовност, като пренебрегвате зелените амбиции и зелените цели на ЕС“, категорична тя.
По-добрата подготовка ще изисква и по-гъвкав достъп до парични средства.
Комисията предлага да се преразгледат финансовите инструменти за реакция при кризи, за да се гарантира, че механизмите за финансиране на кризи са мащабируеми и могат да се адаптират към променящите се рискове и кризи. Изпълнителният орган също така планира да включи готовността във външните инвестиции на ЕС, включително чрез увеличаване на изпълнението на проекти за адаптиране към климата и устойчивост в страните партньори.
За да затвърди тези мерки, Комисията обмисля нов законодателен пакет за определяне на стандарти и измерими дългосрочни цели за готовност.
„Комисията ще направи оценка на необходимостта и осъществимостта на закон на ЕС за готовността за укрепване на устойчивостта на жизненоважните обществени функции чрез определяне на съвместни стандарти и измерими дългосрочни цели“, се казва в документа.
Подготвеността и сигурността ще бъдат „интегрирани и включени“ в европейското законодателство, политики и програми, се посочва в документа, в който са изброени 30 ключови действия по седем теми, като гражданско-военно сътрудничество, сътрудничество между публичния и частния сектор и готовност на населението.
В приложение към проекта се изброяват около 60 ключови действия, които трябва да бъдат изпълнени през следващите две години, включително засилване на мониторинга на фалшивите новини, оценка на нивото на готовност във финансовите услуги и включване на готовността в училищните програми - всички тези действия са предвидени за тази година.
- Ало, това секс телефонът ли е? - Това е телефона на полицията, идиот такъв! - Няма значение. Аз съм готов да платя. - Така ли?.Добре! Какво искаш да направя за тебе палавнико?
още вицове