Икономическа стабилност или привикване към кризата? Турция „успокои“ инфлацията до 44%, а Балканите протестират при 5%

Турция „успокои“ инфлацията до 44%, но Балканите протестират при 5%

Докато страните от Западните Балкани се надигат срещу високите цени с бойкоти и протести, в Турция инфлацията остава многократно по-висока, но без социално напрежение. Последните данни показват, че годишната инфлация там е спаднала до 44,4%, след като през средата на 2024 г. достигна 71%. В същото време в Сърбия, Северна Македония и Хърватия инфлацията е едва 4-6%, но въпреки това именно там избухнаха протестни вълни срещу цените в магазините.

//

Източник: Евростат

Интересен парадокс е, че докато Турция преминава през най-сериозния скок на цените, там не се наблюдават масови протести или бойкоти. Реджеп Ердоган дори спечели изборите през 2023 г., когато инфлацията вече беше над 40%. В същото време в Хърватия и Северна Македония потребителските организации организираха бойкоти на магазините, въпреки че инфлацията там е значително по-ниска.

Турция – 44,4% инфлация (след като лихвените проценти бяха повишени до 50%)Сърбия, Хърватия, Северна Македония, Черна гора – 4-6%Босна и Херцеговина – 2,2% (инфлацията при храните е малко над 5%) Цени на храните: България с по-големи основания за недоволство от ХърватияАко протестите бяха само заради хранителните продукти, България и Сърбия биха имали много повече причини за бойкот от Хърватия.

Храните в България са поскъпнали с 80%В Сърбия – също 80%В Хърватия – „само“ 50%В Унгария – над 100%, но без протести Въпреки това, най-големите протести са в Хърватия, където бойкотът започна на 21 януари 2025 г.

Защо Хърватия протестира? Еврозоната ли е виновна?Хърватия премина към еврото на 1 януари 2023 г., което беше използвано като аргумент от противниците на общата валута. Но инфлацията там започна да расте чак през есента на 2023 г., когато цените в целия ЕС започнаха да се покачват.

„Цените в Хърватия бяха потискани, за да се покрият критериите за еврозоната. Сега този натиск е отслабен и това обяснява вдигането им.“

Интересно е, че правителствата в Западните Балкани подкрепят протестите, вместо да се противопоставят на тях. В Хърватия финансовият министър Марко Приморац обяви, че ще разшири списъка със стоки с контролирани цени.

На 21 януари 2025 г. в страната броят на издадените касови бележки е спаднал с 24%Дневният оборот в магазините е намалял с 36%

Бойкотът в Хърватия доведе и до друг ефект – хърватите започнаха да пазаруват в Словения и Италия, където някои стоки са по-евтини. Това обаче удря местната търговия и бюджета, защото акцизите и ДДС остават в чужбина.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) инфлацията в ЕС постепенно се приближава към целевото ниво от 2%. Затова ЕЦБ намали основната лихва с 0,25 пункта, което може да доведе до допълнително „охлаждане“ на цените.

Турция „укроти“ инфлацията, но на изключително високо ниво – 44%

България и Сърбия имат по-голямо поскъпване на храните от Хърватия, но няма бойкот

Протестите в Хърватия се дължат не само на инфлацията, но и на дългогодишни икономически проблеми

Еропейската инфлация се стабилизира, но в някои страни ценовият натиск продължава