Куриоз! Правописни грешки в съдебен акт удължават живота на ТЕЦ "Марица изток 2"

Върховният административен съд трябваше да прецени дали държавната централа има право да превишава нормите за серен диоксид (с близо два пъти) и за живак (над четири пъти)

Върховният административен съд (ВАС) е върнал делото за разрешителното на ТЕЦ "Марица изток 2" към по-долна инстанция. Причината е куриозна – правописни грешки в първоинстанционния съдебен акт.

Това разкри директорът на „Грийнпийс" - България Меглена Антонова пред „Медиапул“: "Върховният съд реши да върне служебно делото в Стара Загора за поправяне на технически грешки, въпреки че страните поискаха да се даде ход“.

Тя казва, че една от споменатите грешки е, че вместо "средноденонощна" в първоинстанционният акт пишело "среднонощна“. На две места имало и грешно отразени мерни единици, но те по никакъв начин не се отразяват на самия акт. Така от „Грийнпийс" - България твърдят, че ВАС „се страхува“ да вземе решението.

Делото за разрешителното на ТЕЦ-а бе заведено от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ през 2019 г. На първа инстанция Административният съд в Стара Загора обяви, че комплексното разрешително на централата трябва да бъде отнето заради прекомерното замърсяване на въздуха. Самото разрешително е от 2018 г.

Върховният административен съд трябваше да прецени дали държавната централа има право да превишава нормите за серен диоксид (с близо два пъти) и за живак (над четири пъти).

Още през март 2023 г. Съдът на Европейския съюз излезе с тълкуването, че ТЕЦ „Марица изток 2“ не може да работи, без да спазва екологичните изисквания, ако това ще допринесе за нарушение на нормите за качеството на въздуха. Тогава това накара ВАС да поиска от Административния съд в Стара Загора да преразгледа решението си за комплексното разрешително: След като ЕС ни нахока: ВАС върна за преразглеждане разрешителното на ТЕЦ "Марица-изток 2".

"Грийнпийс" отправи сериозни критики към ВАС и тогава, твърдейки, че върховните магистрати са си измили ръцете.

Позовавайки се на решението на Съда на ЕС, през пролетта на тази година Административният съд в Стара Загора отмени разрешителното за свръхзамърсяване, осъществявано от ТЕЦ „Марица изток 2“. Въглищната централа и Изпълнителната агенция по околна среда обжалваха решението пред Върховния административен съд.

Държавна помощ в размер на 2,6 млрд. лева поддържа ТЕЦ „Марица изток 2“ на изкуствено дишане, пишат от "Грийнпийс" - България. С намаляващо производство и без никакви реформи, държавната въглищна централа се задъхва икономически и разчита на непазарни мерки за оцеляването си, показват консервативни изчисления на групата, базирани на годишните финансови отчети на дружеството за периода 2019-2023 г.

Държавната помощ идва основно от два източника. Първият е дълг към едноличния собственик на капитала – Българския енергиен холдинг (БЕХ), преобразуван в основен капитал. Неговият размер е близо 600 млн. лева. Вторият е продажба на електроенергия за регулирания пазар (вкл. разполагаема мощност, студен резерв, балансираща енергия, честотно регулиране и др.), която общественият доставчик е задължен да изкупува от ТЕЦ „Марица изток 2“ по силата на заповеди на министъра на енергетиката. Стойността на тази сума е близо 2 млрд. лева.

За кратко през 2022 г., заради възстановяването от пандемията и кризата с цените на енергията след руската инвазия в Украйна, ТЕЦ „Марица изток 2“ отново излезе на печалба и дори успя да погаси задълженията си към БЕХ. С нормализирането на цените обаче държавната централа отново трудно намира купувачи за скъпата си енергия. През първите три месеца на 2024 г. печалбата пада с цели 95% в сравнение с година по-рано и дружеството работи с около една трета от капацитета си.

„Въглищните централи вече успяват да излязат на печалба само в периоди на кризи, когато на цялото общество – и граждани, и бизнес – се налага да оцелява. Такъв „пир по време на чума“ не може да бъде основание за поддържане на статуквото на всяка цена и отказ от реформи. Ролята на ТЕЦ „Марица изток 2“ в българската енергийна система вече е различна – предимно сезонна и с ограничен капацитет. Очакваме политиките на държавата да отразят реалността, вместо илюзорни обещания за въглищна енергетика отвъд 2030 г.”, подчертава Меглена Антонова.